Б еглец от кървавата Велика октомврийска социалистическа революция и развихрилата се впоследствие гражданска война в Русия близо три десетилетия е изработвал печати за фирми, нотариални кантори, банки и търговски дружества в Стара Загора, разказва историкът Райна Антонова, която подготвя мащабна експозиция за 115-ата годишнина от създаването на регионалния исторически музей в Града на липите.
Тя попаднала първо на няколко карета в местния вестник „Дума“, където Михаил Я. Кузнецов рекламирал уменията си, а междувременно установила, че част от съхраняваните във фондове печати, в т.ч. и на известната Първа мъжка гимназия „Иван Вазов“, са дело на същата личност.
Тетрадка
Преди три години в музея дошъл мъж от Чирпан, който предложил за откупуване тетрадка голям формат с твърди корици, на чиито страници Антонова изброила близо 500 отпечатъка. Първите били от 1925-а, а последните са от първите години след 9 септември 1944-а и може би заради червеното знаме на новите управници били оцветени в червено. По този тефтер може да се проследи развитието на почти целия икономически живот в Стара Загора и съседните райони, защото сред клиентите на белогвардееца имало жители на много градове и села дори от Северна България. Има и няколко екслибриса, но установяването на притежателите им е нелек и бавен процес. Данните за Кузнецов са повече от оскъдни, знае се, че е сключил брак с вдовица от Града на липите и в началото на 50-те години двамата заминават за София, където е починал и погребан. Не е имал свои деца, преди време Антонова била потърсена от мъж, който се представил за правнук на емигранта печатар, но и той не успял да даде подробности.
Част от печатите и тефтера-хроника ще бъдат показани за пръв път на 14 май, когато старозагорският регионален исторически музей ще отбележи 115-ата годишнина от създаването на археологическото дружество „Августа Траяна“, а само пет години по-късно местната общественост успява да построи и специална сграда за фондовете и експозициите. Юбилейната изложба е под наслов „Спомени от бащината къща“, там ще бъдат представени постъпленията от последните 5-6 години. Сред тях има дрехи, носени от ромската общност в региона преди десетилетия, и детски играчки и аксесоари, произведени и ползвани преди 60 -70 години, които ще оформят специален кът, посветен на първите чествания на Деня на детето през 30-те години на ХХ век в Града на липите.
На тази страница личат подписът на някогашния старозагорски кмет Васил Сейреков и печатът на старозагорското епархийско братство Свети цар Борис.
Експонати
Предвиден е раздел за новопостъпили документи и вещи на изтъкнати общественици: писма от и до някогашния кмет Сава Казмуков (1858-1936), сред тях са заповеди от някогашния генерал-губернатор на Източна Румелия за назначенията му първо като мирови съдия в Бургас и Харманли и част от богатата библиотека на градоначалника Васил Сейреков (1875-1944) с книги, излизали през 30-те години и масово унищожавани в обществените библиотеки след 9 септември. За пръв път ще бъде показан орден за граждански заслуги, връчен от президента Росен Плевнелиев през 2014 година на наследниците на политическия затворник Димитър Влайчев (1924-1972), който успява да прокопае тунел от килията си и да избяга заедно с трима съкилийници на 21 април 1972 година, но по-късно е открит и застрелян уж при опит за бягство.
Орденът е бил дарен на музея от съпругата на убития дисидент мъченик. При откриването на експозицията специални грамоти ще бъдат връчени на дарителите, сред тях ще бъде и д-р Милка Стефанова, която буквално преди седмици е дарила килим за колекцията в къщата музей „Градски бит“.
Стотици са дарителите на музея през десетилетията, някои от тях като колекционера Николай Гичев е дарил огромно количество оригинални документи, фотографии и вещи, които хвърлят допълнителна светлина върху отделни етапи от развитието на града. Пак като дарение музеят м.г. се сдобива с литография, показваща участниците в Цариградската посланическа конференция през 1876-1877 година, отпечатана от Игнатий К. Цветков. Дарението е направено от старозагореца Щилян Кунев. Такива отпечатъци има едва 4 в народната библиотека и в Пловдив, двете са в Града на липите.
РИМ-Стара Загора съхранява много вещи и лични документи на една от първите български учителки Анастасия Тошева (1837-1919), сред тях е звънецът на някогашното девическо училище в Града на липите.
Фондове
По далеч непълни данни 115 години след създаването в трезорите и витрините на РИМ - Стара Загора се съхраняват около 100 000 фондови единици движими културни ценности от праисторията до съвременността. Сред тях са уникални и със световно значение костен идол и мраморна антропоморфна фигурка от V хил. пр. Хр.; шлем-маска, сарматски меч, златна огърлица и много други артефакти и документи.
Райна Антонова припомня, че сред учредителите на археологическо дружество „Августа Траяна“ на 28 май 1907 г. (по стар стил) са били учителите Атанас Т. Илиев, Атанас Кожухаров, Александър Козаров, митрополит Методий, архимандрит Йосиф, кметът Пенчо х. Славов и майор Ханджиев, на практика всеки един от тях дарява картини, документи и артефакти, които слагат началото на музейната колекция. Архивът на дружеството също е запазен заедно с първия печат, на който личи стилизиран античен храм. За съжаление няма данни кой го е изработил.
Оригинални печати от 20-те и 30-те години
Христо Христов
