П оручик Любен Захариев Кондаков е роден на 14 април 1915 година в Сливен. Възпитаник е на Военното на Негово Величество училище. Летец изтребител от 56-и Симеоновски випуск. Командир на 692-ро изтребително ято в 3/6-и орляк.
Когато питали въздушния ас какво изпитва, стреляйки от пилотската кабина, той отговарял: „То е нещо особено и не може да се описва. Излиташ срещу „летящата крепост“ и стреляш срещу пилота и в моторите от много близко... Борбата във въздуха признава само едно – докрай!!! Или той, или аз!”.
Семейство
Първата световна е в разгара си, когато в семейството на Павлина и артилерийския офицер Захари Кондаков се ражда вторият им син Любен, Бащата, командир на батарея от 6-и артилерийски полк, е от онези щастливци, които живи се завръщат от фронта по домовете си в загубила войните България. Завръща се на гърдите си с ордена за храброст „Св. Александър” и още три ордена! Скоро майката на двамата невръстни синове умира едва 30-годишна. Любен расте буен, снажен, красив и умен. Завършва гимназия в Сливен и с лекота издържа приемните изпити във Военното на Негово Величество училище, в което за първи път се сформира специален въздушен взвод.
Юнкер Кондаков е обсебен и в сънищата си от самолетите. Взима с лекота изпит след изпит и като щурман вече лети над Розовата долина сам в откритата кабина на българския самолет ДАР-1. В годината, в която завършва Военното училище и на раменете му блесват първите офицерски пагони на подпоручик, клаузите на Ньойския договор отпадат и България вече може да има военна авиация. Една част от първите випускници военни пилоти заминават на обучение в Германия, а друга, в която е и подпоручик Любен Кондаков през 1937 г. заминават за Полша, където се обучават във висш пилотаж и сляпо летене. Лети над Балтийско море с учебно-бойните полски самолети PWS-26. Усвоява фигурен пилотаж, гръбен свредел, стрелби по земна и въздушна цел. Орелът Кондаков става недостижим в летенето по гръб и по стрелба във въздушна мишена.
След едногодишното си обучение в Груджонс и Люблин поручик Кондаков се връща в родината и лети над Витоша и над Розовата долина. Известно време е базиран на летище Божурище, но Карлово, люлката на българската изтребителна авиация, го привлича повече и скоро се озовава там. Става инструктор и обучава млади летци.
Любов
За всички свои колеги поручик Кондаков е отличен летец изтребител и въздушен стрелец, както и много стриктен и човечен командир. Като такъв го запомня при първата си среща с него и едва 20-годишната Райна, абсолвентка по това време в Американския колеж в Ловеч. Случайната им среща обаче става в Перник, където баща й е административен директор на мината, а братът на Любен, Иван, е минен инженер. За всеки случай, преди да се оженят, бащата на Райна пита в писмо командира на 6-и изтребителен полк що за човек и авиатор е този, вече поручик? “Всичко най-хубаво като офицер и летец”, е лаконичният отговор на командира майор Кръстьо Георгиев. Скоро младото семейство заживява на летището в Карлово. Ражда им се син Захари.
Кръщение
На 1 август, неделя, 1943 година е бойното кръщение на поручик Кондаков - в българското небе над София нахлуват англо-американските “летящи крепости”. Кондаков излита в тройка изтребители, но не може да догони бомбардировачите, които са се насочили към нефтените рафинерии над Плоещ, Румъния. На връщане нашите орли свалят пет от крепостите, но Конадаков е нямал късмет. Жена му споделя, че цяла седмица след това бойно кръщение той не е могъл да спи и да се храни нормално.
Наскоро след първия въздушен бой орляк 3/6 на капитан Топлодолски са снабдени с новите немски изтребители “Месершмит-109 G - Густав” . Бомбардировките над София се занизват на 14 и 24 ноември, както и на 10 и 20 декември. На 10.12.1943 година поврежда “летящата крепост” “Либерейтър”, а на 30.03.1944 г. изважда от строя “Фортрес”.
Награден е с орден “За храброст” IV степен II клас.
Великден
На 17 април 1944 година е вторият ден от Великден. Тогава англо-американците извършват десетия, последен удар над София. Нашите Месершмити от 3/6 орляк пресрещат бомбардировачите нашественици в небето над Дупница и Кюстендил. Американците си служат и с хитрост. Те пускат в боя и най-новите си самолети “Мустанг”, които визуално били близнаци на нашите “Ме-109G-Густав”. Нашите летци се зарадвали, заблудени, че имат подкрепление във въздуха. Уви! Приближавайки ги наивно и дружелюбно поклащайки крила, нашите самолети буквално са разстрелвани от упор.
По-късно пилотът Стоян Стоянов, съратник и другар, сам участник в битката, разказва: „Любен Кондаков беше обграден изненадващо от две четворки. Притиснаха го като в клещи. Смелият и опитен изтребител маневрираше умело, изплъзваше се от кръстосания им огън и сам стреляше при всеки удобен случай. Но численото надмощие на врага се оказа решително. А ние не бяхме в състояние да му помогнем - сами бяхме приковани в бой с други четворки. И самолетът на Кондаков полетя поразен към земята“.
Обкръжен от четири Мустанга самолетът на Кондаков е поразен и пада в пламъци в нивата на Стою Поповски, в близкото до Горна Джумая село Дренково, днешен Благоевград.
Свидетел
Приживе, вече над 90-годишен, дядо Стою Поповски от с. Дренково разказал на характерния местен диалект на внука си Стойко за този Великден от далечната 1944 година: “Когато самолетите се сбия у небето, с кмето се загнахме и се накъцахме у трънето да се скрием. Четири пукаха по еден с оръдия. Е, те тука, у моята нива се разби. На парчета стана и самолето, и човеко. Единия му крак отделно. Убав юнак си отиде! Бел и розов красавец! Събираха го, после му вдигная железнио кръст! Всека година на вторио ден на Великден у селото курбан му правиме. Снимка с униформа в църквата сме му турили, за икона го имаме...”
Пилотът герой Любен Кондаков е погребан с почести в родния Сливен. Посмъртно е произведен в чин капитан през 1944 г. и в чин полковник през 1992 г.
*Авторът изказва благодарност на г-жа Соня Симеонова от библиотеката на ВВС в София за съдействието при събиране на информацията за Любен Кондаков.
Румен Жерев
