Изящни мраморни стъпала откриха археолозите в античния град Хераклея Синтика. Те вероятно принадлежат на богинята Артемида. Това е еднa от най-впечатляващите находки през това лято.
Макар все още да е рано за категорични заключения, първите предположения насочват към една от най-почитаните богини в древността – Артемида. Според археолозите важна следа са сандалите, изобразени върху скулптурата. Те са от така наречения ловджийски тип, характерен за изображенията на богинята на лова, разказва ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински, който работи на терен до началото на юли. Допълнителен аргумент е и фактът, че култът към Артемида е бил изключително разпространен в района на Средна Струма през античността.
Находката е открита пред храма на Херакъл в Хераклея Синтика. Въпреки това проф. Вагалински е категоричен, че намерените стъпала не принадлежат на статуя на Херакъл. По размерите им специалистите предполагат, че скулптурата е била приблизително с човешки ръст. Откритието поражда и друга интригуваща хипотеза. Преди няколко години археологическият екип намери мраморна глава на неизвестна богиня. Сега учените ще проверяват дали тя не е принадлежала именно на новооткритата статуя. Ако връзката бъде доказана, това би позволило частичното възстановяване на едно от значимите произведения на античното изкуство, открити в Хераклея Синтика.
Предстоят подробни проучвания и анализи, които трябва да потвърдят или отхвърлят предположението, че откритата скулптура е на Артемида. До тогава находката остава една от най-интересните археологически загадки на сезона.
Камъни
Освен това археолозите откриха рядък медицински инструмент. Находката бе намерена в помещение, долепено до храма на Херакъл. Липсват само извитите връхчета на двойната бронзова кука с дръжка, която е украсена с релефни пръстени. През Античността са наричали този урологичен инструмент литулкос и са го използвали при литотомия - операция за премахване на камъни от пикочния мехур. Плиний определя това заболяване като най-болезненото, а Амоний от Александрия (III в. пр. Хр. ) се смята за изобретател на хирургичния метод за лечение и на инструментите за него.„Фактът, че го открихме в помещение до храма на Херакъл, ни подсказва, че може би там са лекували болни хора, търсещи помощта на митичния герой - син на самия Зевс“, каза още Вагалински.
Намериха печатите на цар и императрица
Милена Димитрова
Печатите на български цар и императрица откриха родните археолози това лято. Единият принадлежи на цар Симеон, а другият на една от великите жени в историята на Византия- Ирина Комнина.
Редкият оловен печат на цар Симеон бе открит при разкопките на Велики Преслав, съобщи проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. По думите му това е рядък артефакт и откритието е значимо в навечерието на 1100 годишнината от кончината на цар Симеон, която трябва да се отбележи подобаващо през 2027 г.
Личният печат на императрицата пък изскочи при разкопките на древния Перперикон, който това лято дава едни от най-интересните находки. “Най-интересното е архитектурата, която разкриваме. Излизат няколко представителни монументални постройки от периода на 3- 6 век. Имаме още поне три ротонди -мавзолеи, които в момента разкриваме, както и голяма представителна сграда, западно от Голямата базилика в южния квартал“, обясни ръководителят на разкопките в Перперикон проф. Николай Овчаров.
Проучват най-голямата римска баня у нас
Ирена Данаилова
Античната Рациария край видинското село Арчар – най-мащабният археологически обект в Северозападна България, продължава да поднася сензационни открития. Шестият пореден сезон от възобновените редовни разкопки разкрива архитектурно величие без аналог по нашите земи. Фокусът на учените тази година отново е върху Римските терми –
грандиозна обществена баня от имперски тип с площ над 10 декара, чиито мащаби надминават и най-смелите първоначални хипотези. Археологическият екип, ръководен от доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), работи паралелно на три ключови сектора.
15 гроба излязоха на крепостта Кастрици
Любомир Славов
Най-голямото откритие на варненските археолози това лято е влизането в дълбочина при разкопките на крепостта „Кастрици“ - едно от важните Черноморски пристанища в периода XIII– XVI век. Това съобщи за „Телеграф“ археологът Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей във Варна.
Тя се намира на около 8 км от центъра на Варна, в резиденция „Ексиновград“. Градът е открит от Карел Шкорпил в началото на XIX век. Той провежда първите разкопки и прави първите скици на обекта. През 2004 година започват регулярните разкопки, които продължават и до днес. Това лято археолозите се натъкват на голям некропол с 15 гроба в него, но не са открити някакви ценни реликви, обяснява Лазаренко.
Владимир Симеонов
