П о-малко хора ще стигнат до урните на изборите на 2 октомври в сравнение с предходния вот, но има голяма вероятност в следващия парламент да влезнат повече партии, сочи проучване на агенция "Медиана".
Изследването е проведено в периода – 16 - 22 септември 2022 г. с 1008 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция "Медиана" и е реализирано със собствени средства.
Засега ГЕРБ определено доминира, като води с близо 10 % пред „Продължаваме Промяната". "Въпросът за второто място в предстоящите избори далеч не е решен. Засега, „Продължаваме Промяната“ са втори, но на малка дистанция от три партии - БСП, ДПС и „Възраждане“ (за последните две се предполага, че имат значителен скрит от изследванията вот и значителен брой избиратели в чужбина– нещо, което не е отразено в изследването). На практика битката за от второ до пето място предстои и зависи от мобилизацията на тези партии", посочват изследователите.
„Демократична България“ и „Български Възход“ са стабилно над 4 %-ната бариера за влизане в Народното събрание. Въпреки че при „Има такъв народ“ продължава отливът на избиратели, засега те запазват възможностите си за представителство в парламента. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва известни шансове за новия парламент, според проучването.
На въпрос "А ако днес, сега имаше парламентарни избори, за кого бихте гласували?", заявилите, че ще гласуват отговарят така:
.
Данните от изследването дават основание да се очаква много ниска изборна активност на предстоящите избори. От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80% заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 - 2.3 милиона избиратели (около 35 % от избирателите по списък).
Прагът за преминаване на 4%- ната бариера ще падне значително - до около 88 - 90 хил. избиратели, се посочва в изводите на проучването.
Ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина. Същевременно тя е предпоставка за значителни „изненади“ – доколкото малки разлики в реалния брой избиратели ще доведат до значителна разлика в процентно изражение.
Резултатите от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще (12 % от запитаните се опасяват не от обедняване, а от възможността да изпаднат в крайна мизерия), посочват от "Медиана".
