Доц. Наталия Киселова пред "Телеграф": Мораториум върху решенията на ВСС е опасен

- Доц. Киселова, НС започна работа и всяка от партиите даде своите заявки. Вие какво видяхте между редовете?

- Първо, представителите на „Прогресивна България“ (ПБ) бяха много предпазливи, докато другите парламентарни групи бяха доста по-конкретни и категорични. Това, разбира се, е нормално, защото онзи, който поема отговорността, трябва да бъде най-предпазлив. Второ, видяхме как ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха кандидата на ПБ за председател на НС при гласуването. Нещо, което по принцип не е правено често назад във времето. Опозиционните групи винаги са издигали свои кандидати. Това може да се види например в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС и т.н, ако говорим за връщане на нормалната парламентарна практика, за да може опозицията да се заяви отначалото. За мен в момента най-неясно е кой ще бъде опозицията освен „Възраждане“. ПБ заяви с кого не би работила. ГЕРБ посочиха, че ще бъдат опозиция, но още при първото гласуване се видя, че ще дават подкрепа в определени случаи. Дано това да е добронамерено, а не лицемерно.

- Т.е. вие виждате в това смекчаване на тона и възможност за бъдеща колаборация? 

- По-скоро ГЕРБ-СДС ще се опитва да търси сътрудничество с ПБ. 

- Ще се справи ли новото мнозинство с предизвикателствата и какви са рисковете пред ПБ? 

- Всички български граждани - и тези, които са ги подкрепили на вота, и онези, които са гласували за други формации - се надяват ПБ да се справят с предизвикателствата, които предстоят във вътрешен и външнополитически план. Това ще бъде успех не само за тях, но и за България. Във вътрешнополитически план най-сериозното предизвикателство е приемането на бюджета. Тук не става дума само за това, че сме към средата на финансовата година, но е важно и за бюджетите на общините, които също ще трябва да се одобряват. И ако бюджетът е за по-къс период от 12 месеца, то сериозното предизвикателство ще е бюджетът за 2027 г. Тук се намесват и външните фактори като конфликта в Украйна и в Иран. Има проблем с веригите на доставки. Това се отразява или на Азия, или на Западна Европа, а оттам и на икономиката на ЕС. По време на кампанията имаше критики от представители на ПБ по споразумението с Украйна. Въпросът е дали ще има предоговаряне или оттегляне от споразумението. Ще бъде интересно как ще подходи правителството.

- Очаквате ли изненади в състава на кабинета или по-скоро ще се заложи на познати лица? 

- Аз предполагам, че онези депутати, които са били министри в предишни служебни правителства на Румен Радев, отново ще намерят място в МС. За мен не е въпросът кои точно лица ще бъдат министри на правосъдието и външните работи, а каква политика ще следват. В  последните два служебни кабинета на Радев постът на правосъден министър се заемаше от Янаки Стоилов и Крум Зарков. Те показаха сериозен хъс в работата във ВСС. Външният министър също е важен. Досега те бяха дипломати от кариерата. Надявам се да е дипломат, който невинаги ще е със съгласна физиономия на заседанията на Съвета на министрите на ЕС. Трансформацията, която преживява следвоенният международен правов ред, е на път да рухне. България има всички предпоставки да има висок глас в рамките на ЕС и ООН. 

- Една от заявките на ПБ, изречена от Петър Витанов от трибуната, е промяна в конституцията и връщане на нейната функционалност. Как може да се постигне това? 

- Това, което заяви Петър Витанов, бе възстановяване. Тук има 3 въпроса. Първият е този, който най-често извеждаме на преден план – промяна в начина на формиране на служебно правителство. Това на свой ред е свързано с въпроса НС да не е действащо, когато са  насрочени предсрочни избори. Вторият и третият въпрос останаха встрани от обществения дебат. Става дума за двойното гражданство на народните представители. Това също бе част от промените в конституцията през 2023 г. Според мен за депутати трябва да се избират само лица с българско гражданство. Третият въпрос е свързан с поправки в глава 6, касаещи съдебната власт. Точки 6 и 7 в чл. 127 уреждат правомощията на прокуратурата извън наказателния процес, а именно в гражданския и административния. Тази промяна беше правилна, но останаха други въпроси, свързани с правомощията на министъра на правосъдието. Ако заявката е само за изменения относно правомощията на президента, е едно. Ако се отиде към по-сериозна ревизия и възстановяване на предишни норми, тогава вече може да се говори в детайли. Добра промяна бе и тази в чл. 150, ал. 2 - възможността всеки съд да се обръща към КС. 

Ако ПБ имат амбиция да изпълнят пълен мандат, не трябва първата им задача да е промяната в конституцията. Трябва да има малко по-широк дебат, преди това да се извърши. Ако успеят да убедят останалите парламентарни групи, в това число и тези, които си посипаха глава с пепел след измененията на основния закон, това може да се реализира и с много повече от търсените 160 гласа. 

- Кога точно е времето за промени в основния закон?

- След като бъдат решени най-горещите въпроси и бъде проведен обществен дебат. През юли е годишнината от приемането на конституцията. Това е една добра възможност за начало на такъв широк дебат.

- В първия ден в НС бяха внесени 29 законопроекта, като част от тях са свързани с избора на нов ВСС. Как гледате на идеята да има „обществена квота“ от 4 души като част от парламентарната квота  и те да се предлагат от вузове, БАН, адвокатурата и др.? 

-  Този дебат кой да предлага е стар. Въпросът за предложенията обаче е само началото на процедурата. Възможността повече субекти да предлагат кандидати за ВСС преминава през изслушване в ресорната комисия в НС. Самите изслушвания трябва да са в една по-критична атмосфера, за да не се окажем с кандидати, които знаят предварително въпросите и сричат отговорите. 

И ако става дума за 4 от общо 11 човека, то какви са другите 7? Те не са ли представители на обществеността? Тук въпросът е дали да са действащи магистрати или не, дали да са адвокати, които са познати само на семейството и на етажа, на който е кантората им, или са адвокати с изградено име. На следващо място не трябва да са административни ръководители, които искат да имат поредната длъжност на началници. Беше поставен също въпросът дали ВСС да е с магистрати, които правораздават и да са без откъсване от средата, в която работят. Това са все неща, които може да се уредят в закона за съдебната власт. 

Иска ми се ПБ да не попадне в капана на процедурите, на законодателното тресавище с желанието да се променя и този текст, и онзи. Това ще изяде много парламентарно време, преди да се отвори самата процедура за ВСС. Трябва да намерят баланс между това правилата да се променят, а същевременно самият избор за членове на ВСС и Инспекторат да не се отлага във времето. 

- Сред идеите е и поставяне на мораториум върху кадровите решения при изтекъл мандат на ВСС. Това ще има ли ефект върху проблемите в съдебната власт?

- Аз съм скептична относно това дали със закон можеш да ограничиш правомощия на орган. Още повече че има тълкувателен акт на КС, който казва, че макар и с изтекли мандати, членовете на  органи могат да упражняват правомощията си. Такива изменения биха довели до ефекта на доминото – сезиране на КС, оспорване на процедури по назначения. По-добре е друго. Общественият натиск, който трябва да бъде упражнен върху ВСС и неговите две колегии – съдебна и прокурорска, е много по-сериозен инструмент, отколкото законодателното ограничаване или мораториум върху назначенията.  

Какво излиза? Ако членовете на ВСС не могат да упражняват съществена част от правомощията си, а в същото време взимат пълни възнаграждения, то признаваме, че за несвършена работа може да получиш възнаграждения. В същото време има опасност, която винаги съществува в края на мандата на всеки орган - да бъдат облагодетелствани хора, които иначе не биха били заели съответната длъжност. Трябва да се търси баланс. Затова е важна ролята на министъра на правосъдието, който председателства заседанията на ВСС и може да участва в тях без право на глас. За мен такава законодателна уредба би влязла в колизия с актове на КС и на основния закон. Не може да има мораториум върху назначенията. Сега звучи много примамливо, но ми се струва опасно.

- Чисто времево кога е възможно да имаме нов редовен главен прокурор?

- С оглед на всички условности първо ще бъде избран ВСС, а едва след това ще се отвори процедура за главен прокурор, шеф на ВАС. Една законодателна процедура може да мине средно за около два месеца. След топва още два или три месеца за процедурите за ВСС. Т.е. ще отнеме между пет и шест месеца за попълването на ВСС. Оттам поне още три месеца за отваряне на процедура за главен прокурор и председател на ВАС. Това би означавало, че може да има редовен главен прокурор до края на годината или началото на следващата.

- Вие винаги сте апелирали за по-качествено законодателство. Смятате ли, че с този състав в  НС може да се тръгне по този път? 

- Доброто законодателство е това, което не се променя често. Ако в първия ден на 52-рото НС имаме внесени няколко проекта, които уреждат конкретни казуси или за всеки проблем се прави законодателство, това в никой случай не гарантира качествено нормотворчество. Проблемът на последните къси парламенти бе, че те уреждаха прецеденти или последици. За да има добро законодателство, трябва да има ясно мнозинство. На следващо място това мнозинство да е с воля, че няма да прави промени, които да улеснят управлението. Не на последно място - да озаптява щенията на всеки депутат да впише името си в историята. От 2009 г. насам, когато за първи път ГЕРБ спечелиха места в НС, тяхното отношение към правото се пренесе във всички сфери на обществения и политическия живот. Това се видя и през опита се наложи изцяло нов проект за конституция. Видя се през промени в критично важни закони за нормалното функциониране на държавата и правосъдието. Последният пример е закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), който не бе конституиран от 2022 г. Това са три парламента. Обясняваш и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, че не може да наложиш квалифицирано мнозинство в закон, а една вече бивша народна представителка казва: „Имаме мнозинство, ще го наложим“. Как се преборва този правен нихилизъм? С много търпение, с по-малко законодателни инициативи, с точни и премерени предложения. Искрено се надявам, че ще се върнем в някакъв момент към по-бавното законодателно темпо. 

- Разцеплението на ПП и ДБ на две парламентарни групи тактика ли е?

- Различията в коалицията започнаха много преди формалното разделяне. В началото на 51-вото НС двама депутати станаха повод за раздор – Даниел Лорер и Явор Божанков. По-късно бяха отстранени от листите. Отказваха да гласуват с „Възраждане“. Имаше различния и при моя избор на председател на НС, както и при следващи гласувания. Това показва напрежение, което се основава на партийна идеология. Едните казваха: Никога с „Възраждане“, а другите бяха склонни на компромиси по определени въпроси. Ще го нарека и различни възгледи как да се развива държавата. Върхът на напрежението е дошъл с формирането на листите. Не може да имаш коалиция, в която да доминират представители само на едната формация. Това доведе до мобилизация на ДБ. Те направиха сериозна кампания за преференции. Ако бяха останали в един субект и се стигне до гласувания, това щеше да доведе до изпадане на ПП в малцинство и пред опасността винаги да бъдат бламирани. Пред риска от постоянно вътрешно напрежение Асен Василев е решил, че е по-добре да има собствена парламентарна група. Идва обаче следващият въпрос. Той е свързан с това как ще се явят на президентските и на местните избори. Ако на президентския вот успеят да потушат напреженията и например ДБ посочи кандидата за държавен глава, а ПП този за вицепрезидент, то за местните избори сигурно ще се явят отделно. Т.е. ще имат отделни кандидати за кметове и за общински съветници. След електоралния спад на ГЕРБ, ДПС, БСП ред е и на ПП. Това са все партии и коалиции, които не успяха в критичните години от 2021 г. насам да стабилизират страната. По-скоро бяха в основата на политическата криза, която доведе и до кризи в други сфери.

- И бяха наказани от избирателите? 

- Да, традиционният избирател, отвъд твърди ядра, е избирател, който мигрира. Той не е крепостен на една партия или коалиция. Той търси решения, които да стабилизират държавата или поне да не създават допълнителни предпоставки за кризи. И ако погледнем как изглеждаха протестите в края на 2025 г., на тях имаше хора, които искаха различни неща. Те обаче бяха обединени в едно – определени фигури да не определят дневния ред, да не нареждат на правителството и парламента. Макар и противоречиви, искаха едно - стабилност и справедливост.

Това е тя: 

• Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г.

• Доктор по право (2008 г.) и доцент по конституционно право (2018 г.) в Юридическия факултет на СУ

• В периода 2016-2017 г. е секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев

• От 6 декември 2024 г. до 29 октомври 2025 г. е председател на 51-вото НС

• От февруари до април 2026 г. е председател на ПГ на БСП

Тихомира Михайлова