- Диана, как се роди идеята да се снима документалният филм за вас "Хаберлеа"?
- Идеята за създаването на този филм е на продуцента Милена Павлова (Център за себепознание „Орфей“), която отправи и поканата към мен. С Милена се познаваме от 4 години и сме работили заедно за различни събития с публика в нейния център, особено в трудния период на пандемията. Тогава хората имаха неотложна необходимост от вдъхновяващи и енергийно зареждащи проекти, каквито бяха срещите отблизо „В духа на чудесата“, „Животворност“ и „Пробудени“. Благодарна съм й за доверието и убеждението, че моят живот и творчески път са значими, открояващи се и достатъчно интригуващи, за да бъдат документирани в този филм и споделени с широка публика. Към нея се присъедини и сценаристът и режисьор на филма - Петя Ангелова, която много сърцато подходи към работата си. Всъщност разказът на филма е воден от нейния поглед към моя живот, от нейното авторско усещане и подход. Операторът Антон Марчев беше огледалото на линията в сценария, както и моето отражение.
- Как избрахте точно това име "Хаберлеа" и какво означава?
- Хаберлеа (Haberlea rhodopensis) е латинското наименование на Орфеевото цвете, познато също и като Родопски силивряк, защото расте в определени части на планината и е голяма рядкост. Оцеляло още от ледниковия период и притежаващо чудодейното свойство да се възроди дори когато е изсъхнало или съхранявано в хербарий в продължение на години. Единодушно избрахме това заглавие, защото Хаберлеа обединява вложения замисъл във филма като символ на вечния живот, житейския кръговрат, силата на оцеляването и новото начало. Освен това, въпреки че съм родена в София, аз имам силна връзка с Родопите по линия на рода на баща ми, а родопската народна музика, чиито интонационни елементи присъстват в моите композиции и аранжименти, дълбоко ме вълнува.
- Писахме, че екипът ви е бил пред арест заради снимките в "Свети Петър". Какво точно се случи?
- Започнахме заснемането на филма седмица преди Великден миналата година, като първата дестинация беше Рим. Причината за това е моята дългогодишна връзка с Ватикана чрез кореспонденцията с папа Йоан-Павел II – писмото от него, в което благославя мен и музиката, която създавам, и личната ми среща с папа Франциск през 2017 г. Разказът в кадрите подчертава забележителната синхроничност в поредица от случили се събития. Освен снимките на емблематични места за града, работихме дълго време в църквата „Свети Петър“ и терасата пред купола й, откъдето се разкрива фантастична гледка към Рим. Продуцентът съблюдаваше навсякъде стриктно регулациите, но нямахме представа, че съществува забрана за филмиране точно пред купола на църквата, което не беше обозначено. Точно когато приключвахме заснемането на моя текст, към нас се приближиха двама карабинери и униформена охрана и доста строго започнаха да ни разпитват. За малко не конфискуваха заснетия материал и техника. В рамките на разговора тонът им омекна и успяхме да ги убедим, че не правим нищо нередно.
- Какво друго се случи във Ватикана? А какво си спомняте от срещата с папата?
- Кадрите от Ватикана и като цяло от Рим са много красиви. Местата, на които снимахме, не са случайни, а подбрани съобразно сценария и посланията във филма. Срещата ми с папа Франциск беше лична аудиенция пред входа на църквата „Свети Петър“. Преди това на площада имаше повече от 100 000 души от различни националности, които папата поздрави и благослови. Разговаряхме след красивата и пищна церемония. Разказвах му за България, за музиката, която създавам, и го помолих да благослови семейството ми. Подари ми кръст, държеше и стискаше ръката ми и внезапно ми каза: “Диана, мисли за мен и ме благославяй“. Бях истински шокирана от тези думи, защото е прието папата да благославя, а не обратното. По-късно осмислих думите му. Когато някой дава енергия, по принципа на баланса, той трябва и да получи обратно енергия. Всичко е свързано и всички сме свързани, дори да не го осъзнаваме.
- Снимали сте на Кръстова гора, където обикновено се случват чудеса. Какво бе вашето чудо?
- Още от детството си свързвам Кръстова гора с чудеса. Тогава там имаше само малък параклис, но възрастните жени в село Борово (последното селище преди Кръстова гора) разказваха легенди за случващите се явления там и безбройните изцелени хора от благотворната енергия на местността. За това специално място имахме само един снимачен ден, а броени минути преди да пристигнем там, небето стана черно и внезапно заваля пороен дъжд. Валеше с такава сила, сякаш никога нямаше да спре. Чакахме, чакахме и отчаяни решихме поне да си запалим свещички в параклиса, преди да си тръгнем. Докато бяхме пред олтара, операторът правеше снимки с фотоапарат и излизайки навън, показа уникален кадър, който не успяхме да си обясним. На стената в параклиса имаше метален кръст, който трудно се забелязваше в мрака. Ненадейно на снимката той изглеждаше огнен, светещ ярко, без това да бъде оптична измама. Направихме няколко крачки и изведнъж грейна силно слънце, дъждът внезапно спря и всичко около нас изглеждаше почти нереално свежо и приветливо. Мобилизирахме се и започнахме веднага снимките. Аз трябваше да вървя по пътеката с 12-те параклиса, която води към кръста, а дрон витаеше над мен и снимаше. Била съм десетки пъти на това място, винаги с много посетители, изкачвайки пътеката. Сега бях съвсем сама. Тишината беше много плътна и само собственият ми дъх отекваше в нея. Капките дъжд по листата на растенията около мен отразяваха слънцето като бисери, които ме заслепяват. Усещането беше много мистично. Стигнах до кръста и усетих замайваща енергия. По-късно екипът се присъедини към мен, заснехме заплануваното и когато се качихме в автомобила, доволни от свършеното, небето почерня и отново се изля водопад от дъжд. Дарен ни беше „прозорец“ от светлина и „пауза“ в бурята, точно толкова продължителна, колкото е необходимо за заснемане на кадрите. Бяхме благодарни и смирени.
- Втората локация е Истанбул, Турция. Защо и какво снимахте там?
- Истанбул е свързан с поредица от събития и знаци, които доведоха до създаването на албума ми „Каризма-Духовна красота“. Този незаспиващ и колоритен град е много благодатно място за застъпените внушения в сценария. Снимахме на специални места, които няма да спомена, за да бъдат изненада за зрителите, когато гледат филма.
- Имате ли други любопитни истории около заснемането на филма?
- Целият снимачен период беше изпълнен с любопитни истории и синхроничности. Често споделяхме помежду си, че в моментите на затруднения и препятствия, сякаш невидима сила ни помагаше и внезапно се намираше решение. Петя и Антон търсеха Орфеевото цвете в Родопите в периода на цъфтежа му и макар че трудно се намира, успяха с прекрасни кадри. Когато месеци по-късно снимахме отново в този район, близо до река, аз спонтанно възкликнах: “Ех, да можехме отново да видим цветовете на силивряка!“. Петя се усмихна многозначително и ми посочи скалата над реката, цялата покрита с Хаберлеа. Това беше странно, защото периодът на цъфтеж отдавна беше преминал, но там сякаш времето и измеренията бяха спрели.
- Във филма участва и големият Васил Найденов. Какво ви свързва с него? Имате ли общи истории?
- Да, имам гости във филма - мои колеги и приятели. Това са Васил Найденов, Орлин Горанов и актьорът Николай Сотиров. Благодаря на всички тях за това, че така отзивчиво откликнаха на моята покана за участие, а разговорите между нас са спонтанни, откровени, емоционални, забавни и подплатени с обич и уважение. Васил Найденов познавам добре от ученическите си години, защото бяхме съседи, живеехме в един и същи блок и имаме много спомени от този период.
- Преди дни получихте приза "Златно момиче на Космоса". Какво означава тази награда за вас?
- Призът „Златно момиче на Космоса“ получих като прекрасна изненада от фондация „Златните момичета на България“ на 17 май на специална церемония в НСА. Сърдечно благодаря на председателя на фондацията Юлия Байчева и секретар Стефанка Иванова за честта и вниманието. Много ме трогнаха, благодаря и на двете.
- Правите ли си равносметка след толкова години на сцената и каква е тя?
- Винаги правя равносметка за стореното и постигнатото, но не като завършек, а като начало на нов етап, в който се стремя към надграждане. Все още се уча на търпение, но с времето се научих да давам приоритет на добрата страна на нещата, защото тя винаги може да бъде открита.
- Как се развива кариерата на вашата дъщеря - художничката Лили Сотирова, какви са последните новости около нея?
- Тази година Лили беше приета за член в Съюза на българските художници и участва в две последователни общи изложби в голямата зала на съюза. Скоро след това беше наградена за своя картина от MUZA International Art Space в Милано. Наградата й беше връчена на 1 май на официална церемония в аудиториума Сан Феделе в Милано. Придружих я и беше много вълнуващо. В момента участва в общата изложба „Лица“ в OneGallery в София, а през месец юли ще бъде част от видеоизложба в галерия „Пикасо“ в Барселона.
- Къде са следващите ви концертни изяви? Има ли места, на които бихте искали, а все още не се е случвало да пеете?
- Има много места, на които бих искала да представя изкуството си, но знам, че нещата се случват, когато нашата готовност и подходящият момент съвпаднат. Най-близката ми среща с публиката предстои на 2 юни в Казанлък. Но сега много се вълнувам за премиерата на филма „Хаберлеа“ на 28 май, в кино „Люмиер“, НДК, от 19,00 ч.
- Какво ново ви предстои след премиерата на "Хаберлеа"?
- Работя върху нов творчески проект, който включва нови песни и интересни сценични решения. Процесът на създаване ще отнеме време, но вярвам, че резултатът ще си заслужава всяко усилие.
Това е тя:
- Родена е на 26 юли 1958 г. в София, баща й е диригентът Анастас Дафов, а майка й народната певица Лиляна Дафова
- Завършва пиано в Музикалното училище, а после и пеене в Консерваторията
- Започва кариерата си през 1985 г. след кратко участие в група „Трик“
- Пее и пише на повече от девет езика, музиката ѝ е комбинация на елементи от различни жанрове и има уникално звучене
- Носител е на златна награда „Реми“ от 43-тия международен филмов фестивал в Хюстън, Тексас – трети по големина в САЩ
- Участва активно в работата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, специален представител е за Европа, а две нейни песни са в благотворителния албум Voyces United for UNHCR
- На 28 май е премиерата на филма за живота и творчеството й "Хаберлея"
Лео Богдановски
