- Г- жо Василева, имаме пореден случай на насилие между деца, заснето на клип, за да се унижи и смачка жертвата. Този път това се случва в Казанлък, а преди дни имахме такъв случай и в кв. „Дружба“ в София, където отново момичета заснеха побой над друго момиче. Има ли ръст на онлайн тормоза в тази му форма?
- Хубав въпрос. Истината е, че когато нещо подобно на това, което се случи и в кв. „Дружба“, стане популярно и медиите го коментират и повече хора го гледат, включително и деца - децата решават да вземат този лош пример и да правят същото, защото така смятат, че ще постигнат някакви цели. В този смисъл даваме лош пример на децата, макар че е важно да се говорят тези неща и по медиите. Но е много важно как ги говорим и е важно да не показваме тези клипове.
В случая с „Дружба“ - Центърът за безопасен интернет се самосезира и направи всичко необходимо да свали двата клипа от всякакви мрежи, в които бяха качени. Генерално се наблюдава нарастване като тенденция на тези усложнени взаимоотношения между децата, особено в прогимназията - 5-7 клас. Някак в по- горните класове вече виждаме, че децата са се поуспокоили и имат друг начин за разрешаване на конфликти. Прогимназията е едно много трудно време за тях, не само като възраст, в която има бурен растеж и хормонални промени, но и е много трудно в училище. Напрежението, което се натрупва, неразбирателствата, объркването, което имат и покрай въпроси като: „Аз кой съм? Защо съм? Какво е значението ми на този свят?“, това напрежение, което те трупат, няма кой да ги научи как да го канализират и как да решават конфликтите помежду си. Нямат умения през комуникация да разрешават конфликти. Често виждаме взаимоотношения, които са праволинейни и от малка дребна ситуация водят до нещо сериозно, като това да агресираш физически срещу някого и да го заснемеш, което е двойно унижение и е изключително тежко за пострадалото дете. Истината е, че и детето, което проявява агресия, има нужда от подкрепа, защото често зад поведението му стои натрупано напрежение. Това, че едно дете е агресивно, не го прави по-малко нуждаещо се от подкрепа и всъщност това е нещото, което ние генерално пропускаме като общество и като образователни мерки към децата - и пострадалите, и тези, които проявяват агресия, имат нужда от подкрепа. Много често зад агресията стои страх или някаква базова нужда, която не е покрита - от внимание, от признание и пр. Генерално като общество, което смятам, че ни липсва, е едно наистина яростно заявено отношение на нетолерантност към насилието във всякаква форма - онлайн или физическа.
- Липсват ли политики у нас в това отношение?
- В България липсва цялостна холистична политика по отношение на онлайн безопасността на децата и съдържанието, което стига до тях и по отношение на поведението им в онлайн пространството, което Центърът за безопасен интернет от години се опитва да изгради у децата - отговорно отношение при използването на дигиталното пространство. Проблемът е, че възрастните не ползват отговорно дигиталното пространство. Всеки качва каквото прецени, без да се съобразява с някаква етика, с това дали е правилно, морално, етично. Проблемът е, че всичко, което се прави на високо политическо ниво, дори виждаме ситуации в парламента, които ескалират физически, и това децата също го виждат. Така че от една страна ние ги учим в училище на някакви норми, правила и ценности, но в същото време това, което виждат извън класната стая, а понякога и в дома си, е точно обратното. Те виждат агресия, несправедливо отношение - законът на джунглата цари в повечето случаи и всъщност виждат, че това, което им се говори на практика, не се случва. И те, разбира се, действат реактивно. Много работа има да се свърши с децата, за да осъзнаят, че физическата агресия, а и вербалната, са проблем, защо са проблем и другият вариант - как да излезем от дадената ситуация. Заснемането и пускането в интернет е утежняващо обстоятелство, което има своите последствия, и това е нещо, което децата не знаят. Децата виждат агресия и несправедливост – в много ситуации цари „законът на джунглата“. Затова ни предстои много работа, за да им помогнем да разберат, че и физическата, и вербалната агресия са проблем – и да научат как да излизат от трудни ситуации без насилие. Тежки последствия има не само за тях, а и за потърпевшото дете, и за семействата им, дори и за цялото училище. Такива послания трябва да чуват децата. Това е нещо, което трябва да се казва на децата в специални уроци и часове, посветени на онлайн безопасността. Центърът за безопасен интернет прави такива обучения, но екипът не е достатъчно голям, за да покрие всички нужди. Важно е учителите също да се включат в това образоване и да напомнят на децата ключови правила. Семейството и родителите също играят важна роля. Тук наблюдаваме една добра тенденция. На консултативната линия за онлайн безопасност на тел. 124 123 все повече родители се обаждат. Питат как да предпазят децата, как да повишим уменията им, как да защитят устройствата на децата, как да разговарят с тях по трудните теми и пр. Това е ключова промяна, която показва все по-отговорно отношение на родителите.
- Колко сигнали за онлайн тормоз от страна на съученици имате?
- Има доста сигнали за онлайн тормоз. По принцип през годините онлайн тормозът почти винаги е бил на първо място. Но тази година категорично като тенденция се вижда, че напред излизат сигналите за фишинг и финансови измами на деца. Сигналите, които виждаме по медиите, специално не са минали през Центъра за безопасен интернет. Такива ситуации много често остават скрити и децата не казват, докато не стане нещо крайно или пък ако все пак стигне до ръководството на училището, то се опитва да реши проблема самостоятелно, включвайки всички институции като Детска педагогическа стая (ДПС). За мен остава неясен въпросът това ли са най-добрите мерки, които могат да се предприемат от ДПС и дали това е стратегически дългосрочно подходящо да се намали агресията в училище. Тоест репресивните мерки, без задълбочен анализ на какво се дължи това поведение в училище и не само, за мен е по-важно да знам защо децата натрупват такова напрежение в себе си, което избива по този начин. Когато не можеш да управляваш емоциите си, тази агресия излиза през физическо насилие, това означава, че липсват базови умения.
- Кажете какво трябва да правят родителите, когато става дума за тормоз в училище?
- Важно е родителите да разговарят с децата си и да им вярват, когато разказват за дадени проблеми и да ги насърчават да се справят те самите с тези проблеми, а не родителите да се намесват. Децата имат нужда да им се дадат инструменти за справяне. Много често това може да е директен разговор или друг инструмент - през групата - това са съучениците. Много често агресорите в един клас са един-двама и когато целят клас се изправи срещу тях и каже: „Вижте, това не е ОК и ние не сме съгласни да постъпвате така“ - обикновено груповият натиск работи много позитивно. Също така добър контрол и инструменти за въздействие от страна на училището. Съветвам родителите да търсят Центъра за безопасен интернет на 124 123. Колегите на консултативната линия са много подготвени и ще дадат съвет как да подкрепите детето.
- Какво мислите за забраната за телефони в училище?
- За мен това е поредният знак от системата, че не успява да се справи и да се адаптира към новия свят. Разбирам, че децата се разсейват, но повечето училища са въвели една доста добра според мен мярка - децата да оставят телефоните в една кутия на бюрото и те не се използват. Въпреки това децата пак не са концентрирани, тоест не е проблемът в телефоните. Проблемът е в начина на преподаване и какво се преподава и най-вече - включват ли се децата в този процес, защото ние възпитаваме и виждаме трето дигитално поколение, което не познава свят без интернет. Те са много различни от нас, когато ние сме били деца, и ако ние сме приемали и сме мълчали 40 минути, докато учителят си изпее урока, тези деца имат нужда да бъдат въвличани. Има нужда да се въведе обърната класна стая - метод, при който децата говорят повече от учителя и учителят не е просто един човек, който си изчита урока, а ментор, който превежда децата чрез въпроси по пътя до знанието или до заключенията, които са ключови за тяхното развитие. Така се развиват умения и критично мислене. Теорията днес може да бъде предадена по един доста интересен и интерактивен начин. Ако включването на новите технологии се изчерпва единствено до това да пуснем на електронната дъска електронния учебник, това не прави класната стая модерно място за учене. Учителите рядко използват методи, които са утвърдени с години, като груповите занятия, дискусия. Кажете в колко училища се правят дебати например. Това е изключително добър инструмент за развиване на комуникационни умения, критично мислене и др.
- Да ви върна към един друг наболял проблем в световен мащаб - сексуалната експлоатация на деца онлайн. В началото на годината бяхте изнесли данни за 44 000 хиляди сигнала, свързани с България. Колко са сигналите към днешна дата?
- За 2024 г. Центърът за безопасен интернет извади рекордни данни. Става дума за над 1,6 млн. сигнала. От тях 70 000 касаят България. Те са предадени на „Киберпрестъпност“ към ГДБОП за разследване. В 95% от случаите става дума за сексуална онлайн експлоатация. Истината е, че все повече деца попадат в мрежите на престъпниците онлайн и ние изоставаме в мерките за защита. Наистина изоставаме, а когато говорим за онлайн експлоатация на деца, това е изключително трудно нещо - едно дете да признае, че му се случва такова нещо. Трябва нещата да ескалират, да започнат заплахи от страна на педофила или трафиканта за още снимки, за въвличане на други деца и тогава те започват в отчаянието си да търсят помощ от учител или родители. Но това е проблем, за който не се говори много в нашето общество. Хората трудно си представят как едно дете може да бъде сексуално експлоатирано онлайн, но то се случва изключително често и по много прост начин. Престъпниците в мрежата успяват много бързо да въвлекат детето в доверителен разговор, в който децата понеже имат една илюзия, че интернет е едно безопасно място и като са си вкъщи, в стаята, нищо лошо не може да им се случи и бързо се доверяват дори на непознати и на хора, които често се представят за деца, а са педофили. През това време са си разменили голи снимки и в един момент престъпникът започва да изнудва детето за още снимки или за пари, за да не пусне снимките в мрежата, или да не ги изпрати на цялото семейство, на всички приятели. Нали разбирате това какъв срам е за детето, независимо на какво възраст е то. До нас стигат случаи и на възрастни, попаднали в подобен капан, между другото. Значи никой не е застрахован. Въпрос на тренинг и на рефлекс е да си мнителен в мрежата към някакви неща. Но уязвимостта, за съжаление, е доста ключов фактор, особено при децата и те много бързо стават жертва.
- Кои са червените лампи, които да ни подскажат, че има риск в една онлайн комуникация?
- Трябва да научим децата какви са границите на общуване с непознати в мрежата. Да играеш с непознат на Roblox е ОК. Обаче поиска ли ти този непознат телефона, за да изпрати уж безплатни купи, скинове или нещо друго, от което ти имаш нужда в играта, това трябва да е червена лампа и за деца, и за родители, че нещо не е наред. Това е и стандартна схема за източване на телефонните сметки на децата - или фишинг. Ако някой много настоява да му пратите снимка по нощница, по тениска, след това без нощница, тениска или без сутиен, или снимка, докато се къпете - това не е просто флирт. То може да е облечено като флирт, но зад това се крие огромен риск и престъпно действие. Пак казвам, имаме сигнали и от деца, но това се случва и на възрастни. Тоест не е просто някаква наивност, която знаем, че децата имат. Има уязвимости, които са много сложни и са свързани с нужди, които хората търсят да удовлетворят и това ги заслепява и те не виждат т.нар. червени лампи.
- За какво се обаждат хората най-често?
- На горещата линия се докладват три вида престъпления - сексуалната онлайн експлоатация, измами и заплахи - това са по Наказателния кодекс. Всичко останало, което идва на консултативната линия, като фишинг, онлайн тормоз - това например не е престъпление, злоупотребата с лични данни, но всичко останало, което е доста по-шарена палитра от проблеми на децата в мрежата, идва на консултативната линия на центъра и остават в сферата на меките мерки. Виждайки тези клипчета с насилие, които се качват, може би не е лошо да се помисли в посока на това онлайн тормозът да стане нещо повече от злонамерено действие, защото последствията върху пострадалите са сериозни и вредното съдържание да бъде също наказвано. В момента се наказва само вредно съдържание и създаването, притежаването и разпространението на онлайн сексуална експлоатация.
- Онлайн тормозът да влезе ли в НК?
- Не само. Има няколко ключови неща, които в други държави са част от НК, а в България не са.
- Как ви изглежда идеята деца под 15 години да не могат да влизат в социалните мрежи?
- Мисля, че това е проява на абсолютно безсилие. Защото просто се чудим какво да забраним. Забраните няма да доведат до нищо съществено. Децата няма да престанат да са в социалните мрежи. Та те са там от 1-ви клас. В момента забраната за достъп до социални мрежи е 13 години, а за България е 14 г. и това не се спазва от години. Как ще приложим забраната? Технологично това е трудно. Дори държавата да го вкара в закон, то не може да се реализира. Защото това не зависи от самата държава, а от платформите на Meta, от TikTok и др. Те трябва да го направят. Те нямат много инструменти за разпознаване, че един профил е на 14 или на 10- годишно дете и да го ограничат или свалят. Ние сме докладвали такива профили и те ги свалят, но децата си правят нови профили, лъжат за годините си, слагат се снимки, на които не може да се познае, че са непълнолетни или малолетни, и отново са в мрежите. Забраните не са начин, начинът е да ги научим защо не трябва да са там и те доброволно да не са там, защото както не карат кола на 14 г., така не трябва и да са в социалните мрежи на тази възраст, но това трябва да стане през убеждение и през цялото общество. А не на едно дете майка му да е забранила социалните мрежи, а на друго – да му е направила профил в Instagram още при раждането. Това показва колко различно мислим и колко противоречиви са нагласите в обществото.
ТОВА Е ТЯ:
- Доскорошен координатор на Националния център за безопасен интернет
- Магистър по международни отношения и дипломация
- Има специализация по Международно право по правата на човека в Швеция и Канада
- Първи вицепрезидент и член на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA) към Съвета на Европа
Тереза Тренева
