Н а 8 февруари (нов стил 20 февруари) 1878 г. в Русе през Стамбул капия (до Централна жп гара) влизат първите руски части начело с генерал Тотлебен.
По това време в града можело да се влезе през пет големи порти с железни врати и подвижни мостове пред тях – Стамбул капия, Капаль капия, Кюл капия, Ордъ капия и Кюнту капия (единствената запазена досега). Още съшия ден ръководството на града се поема от членовете на уредената при Главното командване на руската армия специална Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи. Според нейните правила в България са образувани осем губернии (саджака) Свищовска, Русенска, Тулчанска, Оряховска (Видинска), Търновска, Софийска, Пловдивска и Сливенска.
В Русе за губернатори последователно са назначени генералите Василий Гр. Золотарьов, Алексей Тимофеев и Василий Акимов. Сформирано е временно общинско управление начело с Атанас Гарвалов (кмет), Ахмед Хамди (член) и Иван Данев (секретар). Една от първите задачи на руското управление е да съберат данни за броя на населението, за неговия поминък, за площите обработваема земя, за броя и вида на домашните животни, за наличните търговски и занаятчийски работилници. Информацията се събира през пролетта на 1879 г. от специално подготвени руски офицери и е за служебно ползване. Съхранява се в Централния държавен исторически архив – Москва.
Губерния
Към тогавашната Русенска губерния са включени седем града: Русе, Бяла, Разград, Свищов, Никопол, Ески Джумая (Търговище) и Тутракан. Оказва се, че по това време в Русе живеят 12 000 жители. В губернията се отглеждат най-много пшеница, ечемик, ръж, просо, лозя. От домашните животни овце, кози, крави и коне като тяхното отглеждане е съсредоточено в Русе и Разград. Данните показват, че Русе е един от най-големите търговско-занаятчийски центрове. В града функционират 1890 дюкяна и магазини.
Българската статистика показва, че в този период по нашите земи е имало 20 индустриални предприятия, като голяма част от тях са били в Русе – печатница (от 1866 г.), жп работилница „Тракция“ (1866), кораборемонтна работилница (1866), парна мелница Папа Маноли с два камъка (1866), парна мелница на Капитан Яне с осем камъка (1873), бирена фабрика „Св. Петка“ (1878), работилница на изработване на коли (1878) и кожарска фабрика (1878).
През ноември 1878 г. в страната се провеждат избори за редовни градски съвети. За кмет е избран Иван Данев, но той заема поста за кратко (от 1 януари до 24 февруари 1879 г.), защото е избран за депутат в Учредителното събрание. Мястото му е заето от помощника му Никола Доганов. От 16 април 1879 г. за окръжен управител е назначен Сава Илиев. От 25 май с.г. за русенски губернатор е назначен Иван С. Иванов, един от дейците, които са взели активно участие в изграждането на опълчението.
На 1 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва указ, регламентиращ създаването на военния ни флот.
Данъци
Общинарите вземат сериозни мерки за навременно събиране на градските данъци, които са главно перо в бюджета на общината. Основните налози са: актроа (градско право), ресумат (от продажбата на добитък), кан ак час (върху коления добитък), дагма (удряне знак на добитъка), телалие (от публична продан), кантарие (теглене на стоките), шиник параса (мерене на храните), мезатим (налог върху публичните търгове) и интизап (от продажбата на едрия добитък).
На 23 август 1878 г. в Русе се учредява и „апелационна инстанция за обжалване на решенията на съдилищата от първа инстанция“ под името Губернски съд с председател Яков Геров. За първи секретар на съда е назначен Борис Рядкостъпов, изпълнявал тази длъжност до началото на 1879 г. От 4 февруари с.г. е заместен от Ради Иванов, а от 1 април за помощник-секретар е назначен Захари Стоянов.
Обръща се внимание и за повишаване нивото на здравното дело. Русенската болница, наричана „Хастаане“ е основана през м. април 1865 г. Помещавала се е в едноетажна паянтова сграда на мястото, където днес се издига Техникумът по дървообработване. Първоначално е имала 40 легла, а през 1870 г. със средства, подарени от богата черкезка, се построява и отделение специално за жени с 20 легла. Първият лекар, назначен в болницата, бил д-р Анастас Агелосто, грък по народност. Още в края на м. февруари 1878 г. за лекар на болницата е назначен д-р Паскал Бисеров, дотогава градски лекар. След създаването на новата Българска държава съществуващите болници стават държавни. Русенската болница е обявена за първоразрядна управлявана от старши лекар. За такъв на 18 май 1879 г. е назначен д-р Стоян Радославов, дотогава русенски губернски врач. Д-р Бисеров преминава на служба във войската. През 1879 г. в болницата са лекувани 1051 души. През май 1895 г. се полага основният камък на нова болница. Строежът й заема северната половина на парцел, разположен до североизточната част на града, на високия дунавски бряг, над главната тогава гара „Варненската“ и заема площ от 55 декара.
Русчук, худ. Феликс Каниц
Аптеки
С аптечното дело нещата куцат. Първата обществена аптека в България е открита в Русе през 1867 г. и е била собственост на градския общински съвет. Управлявана е от турски и арменски джерархи (народни лечители), но след 1878 г. неин управител става Стефански, но скоро напуска и мястото му заема Мария Петрова, която е отстранена по искане на управителя на русенската болница, понеже била неграмотна. Тъй като не се намерило подходящо лице за управител, общината се принуждава да даде аптеката под наем на Янко Ангелов (12 април 1878 г.). Но още на 8 септември 1878 т. решава да ликвидира аптеката поради това, че не носела доходи. На 23 октомври 1881 г. тя бива продадена на Янко Ангелов.
През юли 1879 г. младото българско княжество получава от Русия в Русе 4 парахода (Взрив, Опит, Горни Студен и Пародим), две шхуни (Варна и Келсур), седем парни катера и пет гребни лодки.
* Следва продължение
Боян Драганов
