- Г-жо Русинова, увеличава ли се травматизмът по пътищата в страната?
- Отчитаме известно повишение на пътнотранспортния травматизъм. През март 2021 г., когато започна политическата криза, аз предупредих, че една евентуална политическа нестабилност ще се отрази негативно върху безопасността на движението по пътищата.
Не защото аз имам някакво политическо пристрастие към една или друга партия и искам някой да управлява, а защото, когато имаме една политическа нестабилност, ние имаме липса на достатъчно адекватна поддръжка на пътищата, имаме различни правителства с различен поглед върху необходимостта от това да се поддържат пътищата. Имаше периоди, в които бяхме стигнали дотам дали пътищата трябва да се поддържат ами дори и спорове как трябва да се поддържа. Честата смяна на правителства доведе до едно лашкане – прекратяваме едни договори за текущ ремонт и поддръжка, пускаме други, старите пък новите.
Получи се така, че пътната безопасност, макар че много политици декларираха, че им е голям приоритет, в България е последната дупка на кавала. Това е темата, която всеки използва, без да влага никакво конкретно желание за това наистина да се работи в посока нещо да се промени и подобри. Това да видим увеличение на пътнотранспортния травматизъм в страната има своето логично обяснение.
Този процес скоро няма да приключи, докато няма някаква дори и да не е политическа стабилност, ами докато не се изработи единна национална стратегия или не се изберат поне няколко приоритета. Докато няма такава политика, нищо няма да се промени. Ще продължаваме да сме на челните места. Пътната безопасност е експертен проблем, а не политически. България е първа по смъртност в ЕС на 1 млн. души.
- Какво казва статистиката за пътните инциденти?
- Не трябва да се гледа само и единствено броят на загиналите, а и на ранените. От началото на годината имаме 2093 тежки пътни произшествия, при които са загинали 114 души и ранени 2959. От началото на месеца имаме 109 ранени и 1 загинал. Минаха празниците, нямахме тежки катастрофи с много загинали. За сравнение в периода януари-май 2023 сме имали загинали 150 и 2493 ранени.
Макар че сме имали повече загинали – 2400, сега имаме 2595 ранени. Оказва се, че спрямо загиналите има спад, само че ранените също не са по-малък проблем. Това са изключително големи разходи за държавата, за здравеопазването, за обезщетения. Това показва, че ние имаме нарастващ травматизъм, а не намаляващ, както се опитват всички да го изкарат.
Може да направим още едно сравнение – да видим същия период, но за 2019 г., защото годините на пандемията не бива да бъдат гледани. През 2019 сме имали 153 загинали при 2318 ранени, 2023 – 150, ранените са 2493, а през 2024 – 114 при 2595 ранени. Забележете, че растат и самите ПТП. Имаме 2093 до момента тази година, за същия период за 2023 са били 1901 и 1827 през 2019 г.
Починалите намаляват – това е страхотна новина, само че те не намаляват заради усилията, които влагаме като общество. Те намаляват заради напредъка на медицината и заради това, че колите стават все по-сигурни и човек вътре е по-защитен. Пътнотранспортните произшествия, които костват близо 2% от БВП на България, се увеличават драстично.
- Каква е основната причина за нарастващия брой на катастрофите?
- Не мога смело да кажа, че катастрофите са заради това, че шофьорите не могат да карат, защото тогава трябва да се повдигне въпросът защо инструкторите не ги учат правилно. Освен всичко водачите са арогантни. Наред с това България продължава да е държавата с изключително лоша инфраструктура в ЕС, лоши пътни маркировки, лоши пътни знаци, кофти асфалт, неподдържани пътища.
Преди дни се срути подпорна стена на АМ „Струма“ - голяма драма. Били виновни тази или онази политическа сила, само че тя е изградена по времето на кабинета на Сергей Станишев през 2009 г. Как няма да се срути стената, при условие че за 10-15 години тя няма никаква поддръжка. Все пак трябва да има някаква поддръжка - да се почистят оттоци, дренажи, отводнявания, да се проверят в какво състояние са.
Това никой не го прави, защо се учудваме, че в един момент се случват такива неща. Ако си купите кола и я карате 10 години, без да й смените маслото, нима очаквате двигателят й да остане здрав?! Същото е и с пътищата. Минете по прекрасно ремонтирания път като Предела, добре направен, елате да видите в момента в какво състояние е – паднали камъни, скрити от растителност пътни знаци, непочистени водостоци.
Т.е. строим един път и го зарязваме ей така, без изобщо да се грижим за състоянието на пътната инфраструктура. Това ни коства после милиони разходи, за да може да я възстановим, а може и това да е целта – поддръжката на инфраструктурата да става все по-скъпа.
- Само че колата се кара от човек, той би следвало да се съобразява с пътните условия. Достатъчно адекватно ли е според вас обучението на новите водачи?
- За мен най-добрият водач е живият. Арогантността и просташкото поведение, с което някои участници в движението се отнасят към останалите, те не се дължат на моженето или неможенето да караш. Те се дължат на липсата на закони, липсата на контрол, липсата на адекватни мерки, когато си нарушител, да си получиш наказанието, за да не правиш повече така.
Това, че не могат да карат, си пролича, когато се обърна паркирането на бул. „Витоша“, половината не могат да се движат назад. Какво повече да говорим за моженето и неможенето?! Още много време трябва да мине, докато всички новости сработят и дадат ефект – избор на маршрут от устройство, решаване на листовки в „бели стаи“ и пр.
Спомняте ли си, че същите тези инструктори, които твърдяха, че са най-добрите, протестираха срещу тези мерки. Колкото повече една система я правим обективна и независима от човешки фактори така, както направиха „белите стаи“ и там няма пробив, така по същия начин трябва да стане и обучението – прозрачно. Те дори не искат да въведат т.нар. учебна книжка, за да покажат на хората на какво трябва да ги научат, какви са минималните знания, които трябва да им преподадат, защото тогава ще трябва да дават всички часове.
Те не искат да го правят, защото това ще им струва много повече пари, а те искат да си ги спестят. Всъщност ще се окаже, че проблемът на шофьорите за това да не могат да карат е в корупцията. Ако обаче криво-ляво са се научили да карат, идва проблемът с контрола и пак става дума за корупция. Спомняте си онзи скандален случай, при който пиян плати на двама полицаи, които го ескортирали.
Въпросният накрая уби двама чужди граждани на околовръстното в София. Пак проблем с корупцията. Идва и третият проблем – поне пътищата да поддържаме, че като се удариш, поне да не умреш. И там имаме проблем с корупцията.
- Според вас въвеждането на камерите за измерване на средна скорост ще дадат ли резултат в битката с превишената скорост по пътищата?
- Не, няма да дадат резултат.
- София ли е с най-лошите пътища в България?
- Не, категорично. През последните години, когато подавахме сигнал имаше реакция, коригираха се някои недостатъци. В момента нещата са „от умрял писмо“, когато пуснем сигнал към общината. Там положението е покъртително. Прави ми лошо впечатление, че не се обявяват никакви обществени поръчки от тази администрация.
Кара се на някаква инерция от проведени поръчки от предходното управление и в един момент, когато тези договори изтекат и ние нямаме готовност за нови, ще изпаднем в това положение, което се случи на национално ниво. Сценарият, който се разигра в последните 3 години, в момента се повтаря едно към едно и в Столичната община.
Тежките проблеми, които имаше – липса на поддръжка; неизплатени договори; как да махнем едните фирми, за да сложим нашите, това нещо в умален модел се разиграва в общината. Вие видяхте – падна първият сняг и не можаха да го изчистят, клоните 6 месеца не още са на камари по тротоарите. Знаете ли кое е най-страшното, ако досега настоявахме за някакъв контрол, сега се връщаме в изходна позиция отпреди 10 години да обясняваме на администрацията, че гласът на гражданите е важен.
Това не е Столичната община на Борис Бонев, на кмета Васил Терзиев, това е общината на всички ни и взаимно трябва да се уважаваме и чуваме гласовете си и не на всяка цена да си налагаме мнението. Има много бедни общини, в които парите не достигат, като Добрич, където положението е страшно. При положение че в София има средства ние повтаряме един модел, който вече 3-4 години видяхме, че не работи. Сега ще чакаме да им изтече мандатът на тези ли, за да започнем да оправяме това, което те са направили.
- Една година, след като загинаха Ани и Явор, извършихте инспекция и изготвихте доклад, бяха ли изпълнени препоръките ви на бул. „Сливница“?
- Някои от нашите предложения бяха възприети, други не. Голяма част от разумните мерки бяха изпълнени – монтаж на разделителни елементи, изкуствени острови, подобряване на осветлението. За мое голямо съжаление и огорчение не беше сменен износващият слой, защото той е амортизиран.
Не бяха направени и много други неща, но темата вече е забравена. Имаше някакво момче, което беше предводител на протестите, но той май е избран за районен кмет от ПП-ДБ-СС и с това се приключи разговорът, целта да бъдат избрани беше постигната.
- Стана ли по-безопасен пътят Русе-Бяла край Микре?
- Навремето, когато предложих идеята за колчетата на Кресненското дефиле, ме обявиха за псевдоексперт. Аз бях убедена, че тази идея точно там ще работи. Когато им обяснявах, че на други места няма да работи толкова добре и трябва внимателен анализ, това нещо като че ли нямаше кой да го чуе и никой не ме разбра. На Микре нищо не се промени, мисля, че дори и колчета не сложиха.
Там правихме проверка през 2021 г. Оттогава нищо не се е променило, не се говори по темата и като че ли не се и обмисля нещо да се промени.
- Това, което вбесява хората, е изчезващата пътна маркировка в града. Каква е причината?
- Не се влагат качествени материали. Трите големи К – корупция, корупция, корупция, и липсата на контрол са в основата на проблема. Замислете се защо една пътека, която направихме, вече една година е светлоотразителна, а другите, които правят колегите, не изкарват и два месеца.
Материалът, който ние използваме, е готов и от него няма какво да се открадне. Отиваш, слагаш лепенката и забравяш за 2-3 години. Тяхната пътна маркировка е направена така, че да изкара до есента, за да може пак да я възложат за подновяване.
- Схемата с пътните знаци същата ли е?
- Започнали са да купуват изключително некачествени знаци от една фирма извън София. Има изключително много избелели пътни знаци, несветлоотразяващи, отлепена лицева страна. Качеството е никакво.
За 10 години с много борби на неправителствените организации и гражданите започна да се постига някакъв контрол и разбирателство между хората и администрацията. Сега всичко това е погребано. Ако пак трябва да чакаме 10 години и тези да се научат, аз лично се изморих през такъв период от време да почвам да се боря отново и отново за това да имаме малко по-качествена инфраструктура, да ни е малко по-чисто и хубаво в този град.
Това е тя:
Диана Русинова е експерт по пътна безопасност
Председател на най-голямата неправителствена организация в България – Европейски център за транспортни политики
Член на Британския кралски институт по разследване на автомобилни катастрофи и носител на няколко международни награди за иновации и открития в сферата на безопасността на движението
През 2018 г. е ръководител на специализиран екип към Института за пътна безопасност
През 2017 г. става учредител и член на Институт за пътна безопасност
Автор на множество, статии, проучвания, изследвания, проверки, публикации, отнасящи се до проблемите на пътната безопасност
Владимир Христовски
