Финансовият експерт Десислава Николова пред "Телеграф": Пускат още 10 млрд. лв. за кредити

- Г-жо Николова, какви са ви очакванията от влизането на страната ни в еврозоната?

- От една страна, в момента страната ни е във валутен борд. Това е един механизъм, който е доста аналогичен с приемането на еврото. Затова мога да твърдя, че ние отдавна сме приели еврото още с въвеждането на валутния борд. Първоначално курсът на лева е бил фиксиран към германската марка, а впоследствие към еврото. Така че от тази гледна точка ние отдавна сме го приели. Последствията, които се очаква да произтекат от приемането на еврото, имат и положителни, и отрицателни аспекти. Като цяло приемането на единната европейска валута по дефиниция би трябвало да подобри бизнес средата, начините, по които една страна привлича чуждестранни инвестиции, въпреки че това е доста относително понятие. Защото възможността една държава да привлича чуждестранни инвестиции зависи от бизнес климата, който на практика в голяма степен се определя от политиците. За да привличаме повече инвестиции, е необходимо подобряване на общата бизнес среда и условията за правене на бизнес в България. Това нещо виждаме, че не се случва. Дори напротив, през последните две години се наблюдават драстични спадове на чуждите инвестиции, които страната ни привлича. В много голяма степен се насочват към съседните страни, където условията за правене на бизнес са много по-добри заради политически фактори.

- Каква връзка имат инвестициите със стандарта на живот у нас и еврото?

- Привличането на чуждестранни инвестиции повишава размера на заплащането на труда и подобрява благосъстоянието на една икономика.

- Трябва ли да запазим валутния борд?

- Валутният борд като цяло във финансите е механизъм, който спира развитието на една страна. Той се използва, за да дисциплинира публичните финанси. Една държава да не може да има висок дълг и да бъде стриктна в публичните си финанси. Валутен борд се въвежда в държави, които са злоупотребили с това. Той дисциплинира и се налага, когато политиците не са отговорни, като наказание. Този механизъм помага, но и пречи на една страна да се развива. Страната ни е с едно от ниските нива на дълг в цялата еврозона, в голяма степен това се дължи на валутния борд. Банките не могат да бъдат много агресивни във валутен борд по отношение на кредитирането, защото ако една банка предприеме много рискове, ще фалира. А когато изпадне в невъзможност да изплаща задълженията си, БНБ не може да я кредитира пряко. Това вече няма да го има. Ще станат много по-агресивни.

- Какво ще се случи с лихвите по кредитите след приемане на еврото?

- Това, което прави впечатление, е, че средната лихва по един ипотечен и потребителски кредит е малко по-висока в страните, които са приели еврото, отколкото в България. По отношение на ипотечните кредити в момента средната лихва е 2,46% към края на март. За сравнение в еврозоната средната лихва е 3,31%, тоест малко по-висока. На практика това, че ние не сме приели еврото, като цяло може би ни предпази и доведе до факта, че банките са по-ликвидни в тези процеси, при които имаше интервенции от страна на Европейската централна банка, която повиши основните лихви, за да овладее инфлацията. От тази гледна точка считам, че бордът създава предпазни бариери и не сме толкова зависими от бъдещи интервенции от ЕЦБ, свързани с паричното предлагане. След приемане на еврото у нас много от хората са притеснени, че кредитите с плаващ лихвен процент може да повишат оскъпяването. В Закона за еврото обаче има точка, която засяга именно този момент. Тя гласи, че когато референтният лихвен процент, който участва във формирането на лихвата, преустанови своето предлагане по една или друга причина, банката няма право да начислява по-висока лихва от прилаганата преди промяната на този лихвен процент или бенчмарк, както се нарича във финансовите среди. Това означава, че дори банките, които формират лихвите на база средната цена на привлечения ресурс, тоест лихвите по депозитите и той отпадне, защото няма да има лихви по депозити в лева, съответно ще се премине към друг референтен лихвен процент, който най-вероятно ще бъде или средната лихва по депозитите в банковата система в евро, или юрибор. Важно в случая е да споменем, че при промяна от един към друг бенчмарк банката няма право да повишава лихвата по кредита. Дългосрочно погледнато, тъй като жилищният кредит е един дългосрочен ангажимент, никой финансист, икономист или банкер не може да каже дали за срока на договора банката ще запази лихва, която е била при сключването на контракта.

- Това означава ли, че ще поскъпнат ипотечните кредити?

- Нещо, на което смятам, че трябва да се обърне внимание, е, че към момента на приемане на еврото банките ще станат още по-ликвидни. Причината е, че ще се освободи един много сериозен финансов ресурс, който в момента трябва да поддържат под формата на минимални задължителни резерви в Българската народна банка. Преди няколко години БНБ вдигна размера на минималните задължителни резерви на 12% от депозитната база, за да охлади кредитирането, което обаче не повлия по този начин. След приемане на еврото обаче българските банки ще са длъжни да поддържат минимални резерви, но Европейската централна банка реши, че вече няма да са 12%, а 1%. Тоест освобождава се един много сериозен ресурс, който банките най-вероятно ще насочат към кредитиране. Това ме навежда на мисълта, че при този сериозен ресурс те няма да имат интерес да вдигат лихвите, тъй като има сериозна конкуренция между тях, и да ограничават кредитирането. Напротив, те ще започнат още по-агресивно да предлагат такова.

- Какъв е размерът на ресурса, който ще се освободи в банките след влизането ни в еврозоната?

- Към края на април тази година задължителни резерви на банките (12% от депозитната база), замразени по сметка в БНБ, са в размер на 10,190 млрд. лв. Това обаче може да се промени, тъй като те са на база процент от депозитната база на 3 или 6 месеца, а тя варира.

- А при бързите кредити какво ще се случи?

- При тях лихвата е фиксирана и тя е толкова висока, че няма нужда да е плаваща, както при един жилищен кредит. Това, което остава под въпрос обаче, е, че годишният процент на разходите така или иначе няма кой знае какво значение, тъй като фирмите намериха начин да заобикалят този таван с допълнителни такси. По отношение ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти законната лихва за забава, което основният лихвен процент, който се обявяват всеки месец от БНБ плюс 10%. При приемането на еврото, както стана ясно от рубриката на БНБ, свързана с въпроси за еврото, че ОЛП спира да действа, ще бъде заменен с друг бенчмарк и съответно в това направление очакваме повече разяснения относно индекса, с който ще бъде заменен основният лихвен процент.

- Ще има ли промяна при депозитите?

- В България хората държат парите си в депозити. При тях няма да има промяна в лихвите, както е при кредитите, тъй като се определят от самата банка. Тя зависи от това дали трезорът има нужда от пари. Неслучайно виждаме, че големите банки в България имат нулеви лихви, тъй като нямат необходимостта да дават повече лихви.

- Въпросът обаче е защо хората продължават да инвестират парите си в депозити въпреки ниските лихви?

- Аз лично смятам, че не е заради ниска финансова грамотност, а защото не са създадени предпоставки да вложат парите си със същото ниво на риск на по-високи лихви, както доста европейски страни са го направили. Имам предвид либерализация за покупка на държавни ценни книжа, която дори и съседна Румъния предприе. Възможността гражданите да бъдат улеснени и да могат да участват в покупката на ДЦК в много голяма степен в страните, които са въвели такова улеснение, спестяванията от банковата система се насочват към тази алтернатива. Причината е, че тя е с малко по-висока доходност, аналогично ниво на риск и като цяло това създава конкуренция самите банки да предлагат по-високи лихви по депозитите на гражданите. Може да се каже, че ДЦК са по-защитени от банковите депозити и е много по-сигурна инвестицията в тях, а и доходността е по-висока. Ако това се въведе, банките се оперират в една малко по-конкурентна среда по отношение на спестяванията на граждани и съответно да има някакво покачване на лихвите. В момента тази допълнителна ликвидност, за която говорихме по-рано, банките нямат интерес да повишават лихвата, тъй като гражданите така или иначе си влагат парите при тях.

- В момента каква е пречката граждани да инвестират спестяванията си в ДЦК?

- Има един законпроект, който отлежава в Министерството на финансите доста време и липсва политическа воля да се отвори тази възможност и да се премине към конкретните законови промени. В Румъния, които от няколко години са въвели тази възможност, не само се е подобрило благосъстоянието на румънските граждани, но има интересни инициативи. Например на хора, които даряват кръв, държавата дава допълнителна надбавка на ДЦК, което стимулира хората да даряват кръв.

- Как ще коментирате разяснителната кампания за еврото?

- Може би от две години по-активно се комуникира темата с еврото. Това, което се вижда, са две противоположни позиции, които се опитват с всяване на страх да убедят хората в едно или друго, че е зле или че е най-доброто приемането на еврото. Това доведе до ситуацията, в която се намираме в момента. Това, което трябваше да се направи, но така и не се случи, е, че Министерството на финансите и БНБ трябваше да бъдат по-активни и комуникативни по отношение на предоставянето на безпристрастна информация на гражданите за предимствата и недостатъците от приемане на еврото. Като цяло такава единна комуникационна стратегия не е имало до момента. Може би се очаква конвергентният доклад за еврото, но тази стратегия трябваше да започне много по-рано, за да не стига до такива крайности, каквито виждаме в момента. Липсва балансирана позиция и тя като цяло води до огромно напрежение. Може би, ако имаше стабилна политика нямаше да се стигне дотук.

- Това добре ли е?

- Има две страни. Когато в една държава при стабилен ръст на доходите и на инвестициите хората могат да теглят кредити и да ги изплащат. Това увеличава потреблението. Кредитът помага при добре развитите елементи на икономиката една държава да просперира. Но не и да задлъжнява прекалено много. Затова казвам, че в много голяма степен доходите и ръстът на инвестициите ще се определят, след като приемат еврото. Ние досега бяхме догонваща страна. В България имаше ръст на доходите с много голям процент, от тези за ЕС, защото ние трябва да ги догонваме и още има накъде. Защото на практика не сме ги настигнали. Много често се споменава с приемането на еврото гръцкият сценарий. Гърция, когато прие еврото, започна много да задлъжнява и затова казвам, че в много голяма степен зависи от политиците развитието ни оттук насетне, след като приемем еврото.

ТОВА Е ТЯ:

• Завършила е финанси в УНСС.
• Старши финансов анализатор в Моите пари от 2008 г. 
• Автор на множество публикации и проучвания с финансова насоченост.
• Водещ на образователния канал MoitePari TV в Youtube.
• Като финансов анализатор работи в MoitePari.bg почти от създаването на портала.

Елена Иванова