− Г-н Станков, как убедихте Европейската комисия да отложим либерализацията на тока за бита?
− Нашето правителство завари финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост – 6 млрд. евро, които са 12 млрд. лева от брутния вътрешен продукт, заложник само на българската енергетика, заради неправилно поетите ангажименти като реформи. Дори на такива, които Европа не е искала от нас. По време на преговорите се радвам, че постигнахме консенсус с колегите от Европейската комисия. Те разбраха, че за нас червена линия е либерализирането на пазара на битовите потребители, защото волатилността и пиковете на цената на енергията директно биха ударили българските домакинства по джоба. Българското правителството няма да допусне такова нещо. Поел съм ангажимент пред българските граждани и няма да допуснем шоково повишаване на цената на електроенергията за битовите потребители. С отлагането на либерализацията дърпаме ръчната спирачка за всякакъв вид инфлация, идваща от електрическата енергия. Защото кое друго, ако не високата пазарна цена на електрическата енергия, бърка дълбоко в джоба на домакинствата. Европейската комисия в своите тримесечни доклади с карти показва, че битовите потребители на територията на Република България плащат най-ниската цена на тока в цяла Европа. Това ще остане така.
− Но възнагражденията на българите не са високи. Могат да ви кажат – вие имате най-ниската цена, гледайте си работата...
− Те нищо не ни казват в момента. Стиснахме си ръцете. Те искат механизмът за определяне цената на електроенергията за бита да бъде пазарен. Ще запазим регулирания пазар за всички битови потребители. Ще имаме отново решение за регулирана цена. Крайните снабдители ще купуват енергията на пазарни цени.
− Обяснете.
− Крайните снабдители „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго Про“, тези, които доставят физическия ток на битовите потребители, ще го закупуват от борсата. След като го купят от борсата, ще има компенсаторен механизъм, чрез който Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще компенсира разликата. За да не бъде поставен фондът в тежка ситуация, ще компенсираме единствено и само разликата между цената „Ден напред“, която е най-добре ценообразуваща, най-реалната цена за деня и цената за бита на регулиращия пазар, която в момента е 138 лева. Това е цената на тока за битовите потребители, която е без допълнителните надбавки за крайните снабдители. Ако някой купи ток на цена 150 лева за мвтч, тоест с 12 лева повече, те ще му бъдат възстановени през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
− Откъде фондът си набавя парите?
− Фондът си набавя парите от държавните дружества. Със средства от фонда ще подпомагаме битовите потребители. Например, когато АЕЦ-ът доставя енергията си на пазарна цена, не за 65 лева, а примерно за 150 лева на мвтч, то 5-те процента, които атомната централа плаща като такса върху оборота си в единия случай ще са 3 лева, в другия случай ще бъдат 7,50 лева и АЕЦ-ът ще внася близо 2 пъти и половина повече пари във фонда. Така фондът ще е достатъчно ликвиден, за да може да поеме разликата в цената. Това няма да се случва само с АЕЦ „Козлодуй“. Така ще бъде и с НЕК. Разгледали сме всички възможни сценарии и механизми с конкретни цифри. Имам пълно доверие в експертизите както на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вярвам, че ще гарантираме на българските граждани, че в цената на електроенергията по никакъв начин няма да има шоковите поскъпвания, които виждаме в рамките на дни, седмици през зимата или през лятото. По никакъв начин те няма да стигат до битовите потребители. За мен като министър на енергетиката това е изключително важно.
− Ще успеете ли до 1 юли да създадете механизма за плащанията?
− Парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката. Преди второ четене ще вкараме допълнителни текстове по отношение на това, което се разбрахме с Европейската комисия, за да може на второ четене да бъде приет законът и до края на месеца да бъде обнародван в Държавен вестник. След обнародването му имам гаранция от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), че необходимите наредби, свързани с търговията на електрическа енергия, с правилата за работа на борсата, ще бъдат променени, така че да може всичко, което сме поели като ангажимент пред българските потребители, да се случи. Аз съм убеден, че до 1 юли всичко ще заработи безупречно.
− ЕСО и Българската банка за развитие ще правят Програма за създаване на публична енергийна общност. Как практически ще стане?
− По този начин осигурихме предпоставка да се създаде най-голямата енергийна общност. Тази общност решава два основни проблема – на общините и на бизнеса. Те в дългосрочен план искаха да инвестират в изграждане на свои мощности за производство на електрическа енергия. Общините нямат достатъчно средства, на бизнеса му липсват както средства, така и ноу-хау как да управляват това нещо. Ние направихме две неща: на първо място чрез Българската банка за развитие ще осигурим начален капитал. Тук аз виждам перспектива да се създаде първата зелена облигация, за да можем да събираме от пазара евтини пари. Защото в момента на пазара има евтини пари. И да ги влагаме в изграждане на енергийни мощности, които да произвеждат енергия. Това ще се изпълнява от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който има цялото ноу-хау. Например - представете си училище и детска градина, които в събота и неделя не работят. На покрива им са монтирани слънчеви панели. Те на място няма как да използват електроенергията, която произвеждат в почивните дни. Работа на дъщерното дружество на ЕСО ще бъде да балансира цялата мрежа на публичната енергийна общност. За да не се окаже, че училището внася в системата нерегламентирано енергия в часовете, когато цената е отрицателна, ЕСО ще направи всичко, което е възможно - дали ще съхранява тази енергия в компенсаторни батерии, дали директно ще я изпрати на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), която също се включи в публичната енергийна общност. Министър Гроздан Караджов веднага влезе в темата и ангажира ресурса на НКЖИ. Около 50 мвт на час е средното потребление на електроенергия на железницата. Така че ние трябва да свалим и техните разходи. Как ще стане? Членовете на общността - училища, детски градини и т.н., ще произвеждат енергия на покрива си, без да се налага да вадят и стотинка в началото за инвестицията в слънчеви панели. Те ще се възползват директно от евтиния ток още от първия ден.
− А до какви изводи за себе си стигнахте след масовото спиране на тока в Испания, Португалия и част от Франция?
− Без да бъда краен и да политиканствам, доказа се, че България е била права в позициите, които сме отстоявали през годините. Изключително важно е да имаме технологична неутралност. Не можем да бутаме една технология напред за сметка на друга.
Какво се е случило в Испания и в Португалия? Проблемът възниква в момент, в който в енергийната система има изключително много производствени мощности, които не са маневрени, не са с въртящ момент, а са примерно с инвертори, каквито са фотоволтаиците или вятърните централи. Те доставят енергия. Системата е балансирана. Представете си, че в една голяма фабрика отпадне голям консуматор – разваля се машина. Това рязко спиране на консуматор разклаща честотата на мрежата, която е 50 херца. В момента, когато спре тази машина, енергията в мрежата става повече, отколкото се консумира, и честотата започва да се повишава. Когато има машини, които са с въртящ момент, примерно 3000 оборота в минута, ако в мрежата честотата започне да се увеличава заради прекалено количество енергия, падат оборотите на въртящите се машини и тези машини успяват от само себе си да дадат въздух на операторите да реагират.
Когато нямаш толкова много машини с въртящ момент, а имаш само инвертори, в момента, когато се разклатят, тяхната защита при честотно регулиране се задейства и инверторите изключват, за да запазят самата система.
Въртящите машини предпазват, но ако не са достатъчно, всичките инвертори на ВЕИ-та отсичат. Така вместо в голям излишък, системата изпада в голям недостиг, защото за минути или секунди всички ВЕИ-та в системата - в Испания близо 18 000 мегавата мощности - за броени секунди са изчезнали, изключили. Няма мощности за наваксване. Единствено около ядрените и около конвенционалните централи са останали острови от мощности да работят, защото те успяват да ги захранят. Всичко друго е отпаднало. На испанските енергетици им трябваха близо 24 часа, за да възстановят мрежата.
България винаги е държала на технологичната неутралност. Ние имаме уникален по същината си енергиен микс. Имаме ядрена енергия, имаме водно-електрически централи. Имаме ПАВЕЦ „Чаира“, работим за пълното му възстановяване – в момента работи един от неговите хидроагрегати. Имаме въглищните централи, които са изключително маневрени.
− Излиза, че е хубаво това спиране на тока в Испания... за да натежат думите ви пред Европейската комисия.
− Сигурен съм, че от тази гледна точка ще получим необходимите компромиси от тяхна страна. България има уникален микс от енергийни мощности. Освен че вътрешно в държавата сме добре балансирани, от гледна точка на свързаност сме една от най-добре свързаните държави. 4500 мегавата ни е свързаността със съседните държави, която може на час да внасяме или изнасяме. С Турция подписахме с енергийния министър стратегически документ да си помагаме в сектор енергетика и енергийна ефективност. После си говорихме с него, че системите, които са свързани, трябва да си помагат една на друга.
Министрите на енергетиката на България и на Турция Жечо Станков и Алпарслан Байрактар подписаха в Истанбул Меморандум за разбирателство.
− Би трябвало и на него да му светне лампичката, че трябва да помогне за решаване на проблема с договора на „Булгаргаз“ с „Боташ“. Когато се прави нещо положително, трябва да има реципрочност в действията.
− Проблемът с договора с „Боташ“ е тежък. Не търся никаква вина и не обвинявам колегите от турската страна. Най-малко „Боташ“ като компания или турското правителство можем да виним за един договор, който е сключен от българската страна при неизгодни за нас условия. Това е нещо, което много тежи и финансово, и дипломатически на държавата. Но ще търсим изход.
− Казахте, че проблемът може да се реши чрез по-евтино купен газ...
− Лошото е, че правихме срещи с компании, които имат желание да внасят газ. Но след като направят сметка, казват, че им е по-евтино да вкарват газ през гръцките или през германските терминали, отколкото да плащат високите такси през договора на България с „Боташ“, който им предлагаме. Така че - много тежко ще е. Ще търсим варианти.
− А ако се открие газ в нашето Черно море?
− Усилено работим за това. В момента в най-големия ни блок „Хан Аспарух“ най-голямата израелска компания работи рамо до рамо с „ОМВ Петром“. Възложил съм на колегите от Българския енергиен холдинг да водят разговори с двете дружества за влизане на нашата държава като част от консорциума. Това ще ни даде две предимства. Първо, държавата ще има право като концесионер, като държава, която предоставя концесията, да получава до 30% концесионно възнаграждение. Всяка трета газова молекула ще постъпва в държавния бюджет като пари. И второ - ако влезем с 10 процента в този блок, допълнително 10% от приходите също ще влизат в държавата. Грубо казано, 40% от приходите ще са за България.
А в другия блок, за който подписахме с „Шел“, виждам надежда, защото започнаха веднага да правят 3D сеизмиката, правят рентгеновите снимки, за да може да вземат решение за сондажи. Влизайки в консорциума на първия блок, обявих, че разчитам до края на годината или началото на следващата да организирам още един сондаж.
− Бихте ли казали какво правим с предложението ви за промяна в Наредбата за топлоснабдяване, свързана с отмяна на формулата за сградната инсталация от ВАС?
− С решението на ВАС, влязло в сила на 25 февруари, Наредбата за топлоснабдяване бе съборена. Тя не беше съборена, защото има проблеми с формулата за количеството енергия от сградната инсталация, тази формула функционира от 2007 година. Върховният административен съд оспорва административния начин за приемане на наредбата. Народното събрание реши формулата за сградна инсталация да отпадне от Закона за енергията от възобновяеми източници - тя беше внесена като предложение между първо и второ четене на проектозакона. Сега ще търсим друг административен начин, за да има спокойствие в сектор „Топлоснабдяване“.
За мен е най-важно потребителите да са спокойни. Да не се въвлечем в друга, отново трудна, нерешима ситуация. Защото „Топлофикация“ с решение на КЕВР събира една и съща сума за енергията, излъчена от сградната инсталация. Примерно тя трябва да събере 100 лева този месец. Въпросът е начинът, по който ще ги събере. И ако днес вие сте плащали 1 лев, а съседът ви е плащал 2 лева, аз не искам формулата или количеството енергия да се промени така, че вие да плащате примерно 2 лева, а съседът ви 1 лев. Той няма да се похвали, че плаща по-малко, вие ще се оплачете, че плащате повече.
Това е той:
Министър на енергетиката в правителството на ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и „Има такъв народ“
Роден е на 4 август 1982 г. в Бургас
Завършил е висше образование, специалност „Икономика“, в Регенсбургския университет в Германия
Работил е като маркетинг директор, бил е консултант по енергийни проекти
Съосновател и секретар на Българската асоциация компресиран природен газ
Бил е председател на Българския енергиен холдинг, както и заместник-министър на енергетиката във втория кабинет на Бойко Борисов
Таня Киркова
