Т елеграфно подкастът разговаря в Мадрид ексклузивно с биографа на цар Симеон Втори Рамон Перес Маура. Близък приятел от студентските години с един от синовете на царя – княз Кубрат.
Перес Маура публикува през 2001 г. в Испания политическата му биография „Възможният цар“, която проследява живота на Симеон до този момент, когато вече той се е завърнал на политическата сцена в България. Книгата е преведена на български под заглавие „Един практичен цар“ и тиражът се изкупува.
Разговаряме с Рамон Перес Маура в кабинета му в редакцията на вестник „Ел Дебате“ в Мадрид. Той е един от най-авторитетните журналисти в Испания. Работи там от 2021 г., след като три десетилетия е в ръководството на вестник АВС и като международен кореспондент обикаля из целия свят.
Перес Маура е бил с цар Симеон на 50-ия рожден ден на сина му Кубрат броени дни преди срещата ни в Мадрид.
- Господин Перес Маура, вие сте един от най-големите приятели на цар Симеон. Как възникна идеята, преди доста години вече, да напишете политическата му биография?
- Не ми харесва израза, че съм голям приятел на цар Симеон. Той е цар и сам избира кой му е приятел. Идеята се роди, когато бях начело на международната секция на вестник АВС. По онова време вече имах дълго приятелство с княз Кубрат, с когото сме завършили един университет - състуденти сме, макар в различни специалности. Запознах се с цар Симеон през 1989 г., когато ситуацията в България започваше да се променя. И оттогава го следях с голям интерес до момента, когато спечели парламентарните избори в България.
За мен това бе дълбоко впечатляващо и трябваше да го разкажа в книга. Разполагах с много документи, събрани през периода от 1989 до 2001 г. Затова се получи лесно, написах я само за месец и половина. Посветих й едно лято. Книгата бе публикувана през 2001 г.
- Когато се запознахте...
- През 1989 г.
- Да, при първата ви среща кое ви впечатли най-много?
- Симеон е един от най-големите политически личности и мислители, които съм срещал в живота си. И продължава да бъде. Оттогава се появиха много нови герои, но това, което той направи, което постигна, не се е случвало никога. Той изгради стратегия да се завърне - когато му казаха, че няма да бъде нито цар, нито президент. И той каза - добре, ще се върна като министър-председател. И го направи. Да организира това само за броени месеци, не помня точно колко време беше, но случилото се създаде движението си в краткия период до изборите и ги спечели - мисля, че е нещо, което никой не е успял да постигне в света. Освен екстремисти и популисти, които печелят с деструктивен дискурс – да, това се случва често. Но някой, който иска да се създава, да гради, а не да прави разрушителни изменения – това е уникално. Той искаше така да отгърне следващата страница, следващия етап за България, който вече беше започнат от президента Стоянов и от личностите от онази епоха.
- Как бихте го описали?
- Много работлив мъж, с политическа визия, който знае откъде могат да дойдат проблемите. И на следващо място – с много голяма способност да слуша и да изслушва. Ще споделя нещо, което никога не ми е казвал, но зная, че е така. Той приемаше поток от хора, които искаха да го видят, да разговарят с него. Той смята това за свой дълг. Знаеше, че те не могат да допринесат за политическите му проекти. Но това нямаше значение. И постепенно започна да отсява, „да разресва“... и намери хората за политическото си движение.
- Как го виждате днес, след годините, в които напусна активната политика?
- Той продължава да е валиден критерий в родината си. Показал е любовта към нея, направи музей на династията, което е чудесно. И мисля, че е фактор, с който се съобразяват, който не иска да руши и не напада никого.
- Как мислите, напоследък виждаме много често наследникът на титлата Борис да идва у нас. Да развива обществена дейност. Засега е скромна, но ще се разрасне. Дали това е желание на дядо му, да бъде свързан Борис с българската история занапред, или е инициатива на самия младеж?
- Борис е наследник на царската титла, той е начело на линията на наследяване. Той няма да бъде цар, но ще ръководи династията. В това няма никакво съмнение. С цялата отговорност и тежест на това положение. Трябва да се разглежда в светлината на това дали ще иска да живее постоянно в България. Не съм сигурен, че той в един момент би поискал това. Ако не се случи, ако не живее в страната, не би могъл да поддържа връзката с България такава, каквато има цар Симеон днес.
- И за какво си говорите, когато се видите с царя?
- Съвсем скоро, преди няколко дни, бяхме заедно, на 60-ия рожден ден на Кубрат. И всъщност говорихме основно за политиката в Испания. Защото всички поканени сме много загрижени за ситуацията у нас и обсъждахме такива теми.
- Ние в България доста четохме и писахме също така за този рожден ден, за кръглата годишнина на княз Кубрат. Как мина празненството?
- Много добре. Беше изненада, подготвена от съпругата му. Бяхме 25-30 човека само. Братята му Кирил и Константин, родителите му и приятели. Защото, ако искаш да направиш изненада, няма как да е с много хора. Рожденикът ще се досети. Но Кубрат изобщо не се досети.
- Наистина? Къде бе тържеството, в Мадрид?
- Да, в Мадрид. Сутринта той отива на работа в болницата и се връща към 7,30-8 вечерта. Даже се прибра малко по-рано, защото е рожденик. И завари нещо различно...
- Колко хубаво! Беше ли доволен?
- Абсолютно.
- Когато навремето бе публикувана книгата ви, тя предизвика голям интерес със заглавието си - „Възможният цар“. Може ли да обясните защо го избрахте?
- Заглавието има два възможни смисъла. Когато се каже възможният цар, се разбира, че може Симеон да се превърне в цар, но всъщност аз искам да кажа, че това е цар, който може да бъде министър-председател. Възможността за цар да бъде премиер. Мисля, че работата му като премиер беше превъзходна. Направи България пълноправен член на НАТО и на ЕС. Сега, когато нещата са се случили, изглежда лесно, но не беше. И имаше огромен авторитет в целия свят.
Когато току-що се бе завърнал, след 11 септември 2001 г., след атентатите в САЩ, беше в директен контакт с тогавашния американски президент Джордж Буш. Той много уважава Симеон. И тогава българският президент отиде в САЩ и не го прие Буш, а вицепрезидентът на САЩ. Важният за света тогава бе премиерът, Сакскобургготски, заради това, което е.
Имаше чудесна политика, не зная дали изглежда така днес. Но съм сигурен, че тежестта му в света на международната политика бе огромна.
- И още е.
- Да, разбира се. Подчертавам го, защото той успя да поддържа своята позиция с огромно достойнство.
- Бихте ли написали продължение на книгата си?
- Не мисля. Защото, когато я писах, тя разказваше за един герой, който не бе много познат, за чийто живот не се знаеше много. Веднъж станал премиер, историята му може да я напише всеки, който живее в България и го познава от първа ръка.
- Днес бихте ли написали тази биография по друг начин?
- Не. Мисля, че не. Много неща се промениха, например проблемите със собствеността на царя, съдебните дела. Семейната трагедия, която ги сполетя, с катастрофата, болестта и смъртта на княз Кардам. Но нищо от това не променя фактите, когато се обърнеш назад, към миналото.
- Допускате ли, че един ден някой от наследниците на цар Симеон също може да има политическа кариера в България?
- Ами никой не мислеше, че царят може да има политическа кариера, а тя се случи. И може спокойно да се случи отново. Но за това е необходима не само страстта на царя, но и да си там, на терен, в България, това е много важно.
- Кажете ми три неща, които ви впечатляват най-силно в характера на царя?
- Неговото хладнокръвие, добротата му и способността му винаги да уцели подходящия момент, когато да удари по масата и да каже Не! Или пък да.
- Нека поговорим малко за Европа и за Испания, вие сте журналист с дълъг професионален опит и множество книги и студии. Срещали сме се за такъв разговор преди двайсетина години. Как се промени политическият език и атмосферата?
- И в Европа, и в Испания се случва дълбока промяна на политическата ситуация - разрушава се консенсусът по основните теми между традиционните леви и десни партии и извира вълна от екстремистки партии, които поляризират обществото. Това не е добре. Трудно е да се генерализира за всички държави, но ако говорим за Европа като съюз, все още най-силната е тази, която обединява християндемократите – Европейската народна партия. Социалистите слизат надолу, но също продължават да са важен фактор. Оттук нататък - например във Великобритания, която вече не е част от ЕС, но е Европа, националистическата партия на Найджъл Фарадж чупи анкетите. В момента би спечелила абсолютно мнозинство, ако имаше избори сега. Разбира се, не знаем каква ще е ситуацията, когато действително дойдат избори.
- Ако говорим за Испания – виждам, че хората са уморени и противоречията се задълбочават. Вие като испанец, който живее в родината си, как усещате положението?
- У нас също има проблем с радикализацията вляво и вдясно в политиката. Но вътре в тази радикализация има много интересна еволюция в последните 3-4 години. Първоначално се създаде много силно крайноляво движение около новата партия Podemos, която стигна до около 70 депутати, и друго, крайнодясно, около VOX, с над 50 депутати в парламента. Но в последните години вотът за крайната левица започна да прелива към традиционната ИСРП - Испанската социалистическа работническа партия, защото тя прави доста крайнолеви политики.
- Кризата в лидерството как се отразява на Испания? В упражняването на властта?
- Свидетели сме на напълно противоконституционни процеси. Имаме премиер, който не е спечелил изборите, състави правителство чрез коалиционно мнозинство, което вече не съществува, защото каталунската партия Junts го напусна, но той продължава да управлява. Премиерът не успя да стигне до приемане на бюджет и държавата работи с удължаване на бюджета, приет от предишния състав на парламента. Не съществува западна демокрация, в която да управляваш, след като не можеш да приемеш бюджет на страната си. Това вече не е демокрация. Вървим по пътя на автокрацията.
- И какъв е изходът?
- Много прост – избори.
- Ще се случат ли?
- Не. Защото този министър-председател знае, че няма да ги спечели и вероятно резултатите му ще бъдат по-лоши от тези на последните избори. Проучванията дават широко абсолютно мнозинство за две партии вдясно - Народната партия и VOX. И затова Санчес ще се държи до последния ден, в една противоконституционна форма на управление.
- Опитвам се да разбера какво е бъдещето на новите партии в Испания.
- През годините се бяха утвърдили две традиционни партии в един биполярен модел. След това се нароиха други, които вземаха от техните избиратели, стигаха до успех и след това изчезваха. В момента Podemos се свива като подкрепа. Тоест подкрепата за крайната левица спада рязко.
От другата страна са VOX - проучванията им дават повишаване на подкрепата. Така че вляво вотът за Podemos се връща към традиционните социалдемократи от ИСРП, но вдясно все още има разделение. Има втори играч.
- Испания е много важна държава в рамките на НАТО. Как ще коментирате дебатите между премиера Санчес и американския президент Тръмп?
- Не знам дали това стига до думата дебат. По-скоро това е спор. Санчес направи наистина невиждани неща. Подписа с партньорите си в НАТО споразумение за увеличаване на разходите и веднага след това заяви, че няма да го изпълнява. Те да не са идиоти? Така че в момента са, така да се каже, малко обидени.
- Вярно ли е, че увеличението на военния бюджет ще доведе до много лоши последствия за страната ви? За ежедневието на испанците?
- Има една държава в НАТО, която в момента изпълнява вече този военен бюджет, с който всички сме се съгласили, че трябва да достигнем. Това е Полша. Тя е сравнима като територия и население с Испания. От друга страна, идва от посткомунистическото пространство, подобно на България.
Тази система я остави преди години бедна държава. Добре, защо Полша може да направи това усилие, а ние да не можем? След като правителството ни всеки ден ни казва, че икономиката ни е големия успех на Европа.
- Как виждате действията на президента Тръмп?
- Той намери една отворена вратичка, за да стигне до спечелване на втория си мандат. Мога да откроя две основни причини – първо, в предизборната кампания стана невъзможно да се поддържа голямата лъжа за здравето на Байдън. Управляваше един напълно ментално неспособен човек. И как си представяха, че хората няма да си дадат сметка за това? И на второ място – Тръмп бе единственият, който излезе с ясна позиция срещу политиката Woke (която се основава на защита на расовата и сексуалната идентичност преди всичко, б.р.). В САЩ повечето хора разбират, че за да те приемат в университет например, е важно какви оценки имаш. А не от коя раса и от кой пол си. Трябва да се бориш на равни начала, независимо дали си от малцинство или не.
На този терен Тръмп стана много силен и победи. Честно казано, аз никак не харесвам методите му, но не мисля, че той греши за основните моменти в политиката.
- В Испания има ли подобен проблем с политиките Woke ?
- Да, разбира се.
- И как се отразява това на ежедневието?
- Смятам, че мнозинството от испанците не се интересуват изобщо от тези теми. Истински дебат няма, но такъв е подклаждан, защото е удобно на правителството. За да се избягват истинските проблеми на Испания.
Това е той
- Роден е през 1966 г. в Сантандер
- На 24 години става най-младият в историята на вестник АВС отговорен редактор
- Като международен кореспондент обикаля из целия свят
- 20 години е заместник главен редактор на вестника
- Близък приятел на сина на Симеон – Кубрат.
- Перес Маура издава през 2001 г. на испански език биографията на Сакскобургготски „Възможният цар“
- Автор на много книги и проучвания
Михайлина Димитрова
