- Г-н Обецанов, зимата вече е във високите части на планините. Какви са рисковете за туристите?
- Рисковете никак не са малко, защото този период на годината е най-неприятен и най-опасен за любителите на планината. Във високата част вече е натрупана снежна покривка, която не е голяма, но е достатъчна, за да постави под риск планинарите. Хубаво е през този сезон преходите да се правят със снегоходна техника. Сутрин рано е истинско предизвикателство да се придвижваш по планинските била и върхове. Рискът от подхлъзвания и тежки падания е много голям. В тези условия ходенето става бавно, това важи и за нас, планинските спасители. На места се образуват заледявания, денят е доста по-кратък. Всичко това изисква огромно внимание от туристите. Те трябва да познават маршрутите, по които са излезли да се движат. При по-дълги и тежки преходи е наложително да съберат възможно най-много информация за времето, за очакваните прогнози на метеоролозите. Да тръгват само със зареден на 100% мобилен телефон, да носят в себе си и резервна батерия за него. Да са екипирани за зимни условия. Това означава да имат в раницата си и резервни дрехи, както и резервни обувки. За придвижването си да не забравят носенето на котки и пикел, но и да знаят как да боравят с тези неща, да са наясно как, кога и защо се използват.
- Голям проблем за вас са скиорите и сноубордистите, които карат екстремно. Възможно ли е решение на този проблем?
- Само при едно условие - да не влизат в опасни склонове и улеи да карат ски и сноуборд. Но пък точно това за тях е адреналин, изживяване, което ги кара да поставят под риск живота си. А е добре да се спазват правилата, да се слушат нашите съвети и предупреждения. Ние не спираме да повтаряме всеки ден колко е опасно да се правят екстремни спускания през зимата извън ски зоните, да се ходи извън маркираните туристически пътеки. Защото другото е игра на руска рулетка. А животът е най-ценният ни дар, не бива сами да рискуваме и да си играем със съдбата. Има в страната фрийрайд клубове, които се опитват да вземат всички предпазни мерки - правят тестове на снежната покривка, изучават района, в който ще се спускат. Целта им е да сведат опасността до минимум. Но въпреки това никога няма гаранция, че няма да ги затрупа лавина, че няма да има падане, което може да е фатално.
- С колко хора и техника ПСС-Банско спасява животи в планината?
- Целият наш отряд е от 40 души. В тази бройка са доброволците и осемте спасители, които са на щат. Специално за зимния сезон се наемат допълнителни сили. Разчитаме на помощта на още 16 сезонни планински спасители. Това се налага заради голямата натовареност в ски центъра. Идват хиляди туристи да карат ски в Пирин планина, има травматизъм и ние трябва да сме винаги на линия, за да реагираме и да помагаме възможно най-бързо на пострадалите. Разполагаме с високопроходима техника - автомобили, шейни. Туристите да са спокойни, че притежаваме необходимата техника и оборудване, за да се придвижваме скоростно и в зимни условия през планината.
- Все пак нуждаете ли се от някакво ново оборудване, което да улесни дейността ви?
- Благодарение на Българския червен кръст сме добре оборудвани. Имаме дори дрон с термокамера. Разбира се, че това оборудване се амортизира с годините. Ние го използваме не само при спасителни акции, но и в множеството обучения, които провеждаме. Затова част от техниката се подменя периодично. Подготвени сме напълно за зимния сезон, който се очертава да е силен за туризма, а това означава, че за нас също ще е натоварен.
- Казвате, че сте готови за зимата. Силен ли е отборът на ПСС-Банско?
- Планинското спасяване е екипна дейност. Действаме като отбор, като юмрук, като едно цяло, за да сме полезни на туристите в беда. Колективът ни е страхотен. Всички нас ни обединява любовта към планината. Нека всеки един, който излиза в планината, знае, че при нужда има хора, които ще се отзоват веднага, за да му помогнат. Смея да кажа, че ние сме добри хора, хора с големи сърца, защото мисията ни е да спасяваме човешки живот.
- Регионът вече разполага с въздушна линейка. По-сигурни ли се чувствате сега?
- Разбира се. Това бе наша мечта дълги години. В България обаче някои неща се случват твърде бавно. Но по-добре късно, отколкото по-късно. Медицинският хеликоптер вече няколко пъти участва в наши спасителни акции. По този начин се съкращава много времето за реакция, улеснява се нашата работа. При лоши метеорологични условия няма как да разчитаме на въздушната линейка. А с нея се спестява време, а често животът на някого зависи от минути. Без хеликоптера се налага да носим пострадалия на ръце в носилка. Тогава не измерваме разстояние, а време. А това време зависи от травмата на бедстващия планинар, от сложността на терена, от метеорологичните условия. Случвало се е да носим турист на носилка в продължение на десетки часове. Но не се оплакваме, това е нашата кауза.
- Кои са най-важните съвети към планинарите през зимния сезон?
- През зимата всичко е важно, изключително важно. Не бива да се подценява нито един признак. Температурите са по-ниски, времето е динамично, променя се много бързо. От голямо значение е туристите да имат планинска застраховка. Защото планинското спасяване е свързано с разходи. А тази застраховка покрива част от тези разходи. Има хора, които сме спасили, но като разберат, че дължат пари, задето нямат застраховка, започват да ни атакуват, да ни заплашват, да стават агресивни, реагират негативно. Повечето обаче осъзнават какво сме направили за тях. Добрата новина е, че случаите на агресия, най-вече вербална, към нас намаляват с всяка изминала година. Повишава се в същото време и застрахователната култура на българина. Има всякакви хора, ние не ги съдим, не ги корим, ние ги спасяваме, когато това се изисква от нас. Ние сме в планината, никой няма да остане без помощ. Дано обаче се налага по-рядко да провеждаме спасителни акции.
- Срещате ли подкрепа от община Банско?
- Община Банско е партньор, за който всяка една организация може да си мечтае. В лицето на ръководството на общината имаме надежден, сигурен и предвидим партньор. Това внася огромно спокойствие сред нас, защото винаги знаем, че има на кого да разчитаме при нужда. Не е за пренебрегване фактът, че кметът на Банско - Стойчо Баненски, е доброволец в нашия отряд. Това важи и за брат му Росен Баненски, който пък е директор на Национален парк Пирин. Двамата участват в повечето ни спасителни акции. Те много добре познават проблемите ни. Община Банско ежегодно ни субсидира. Дава ни средства най-вече за закупуване на екипировка, на лични предпазни средства, за учебна и профилактична дейност. В много добри взаимоотношения сме.
- Държавата полага ли адекватна грижа за ПСС в страната?
- Знаем какво е дереджето на държавата. Получаваме държавна субсидия по Закона за Българския червен кръст. Но трябва да отбележа, че не са много силите на държавата по отношение на нашата работа. Това е лично мое мнение. Заплатите на щатните спасители значително изостават от тези в други сектори, за които държавата се грижи доволно и на моменти прекалено. Става въпрос за спасители, за хора, които са на терен. Планинските спасители, които са доброволци в България, са около 530 души. На щат от тях са около 50 души, като в тази бройка са и хора, които не са спасители - администратори, счетоводители. Останалите доброволци обичат планината и помагат безвъзмездно. Смятам, че е редно управляващите да помислят и за заплатите на планинските спасители. Ние сме гръбнакът на тази служба, ние сме винаги в готовност да спасим човешки живот, докато в същото време рискуваме своя.
- Докога ще чакаме приемането на Закон за доброволчеството?
- Докато се наумуват политиците. Напоследък пак проявяват активност. Но от години слушаме едно и също. А делата ги няма. Както и този закон. За да има повече доброволци в България, са нужни подкрепа, признание, обучение, достъп, защита. Всичко това трябва да се уреди законово. Защото всеки един планински спасител има свой личен живот. Някои са със семейства, други все още са сами. Време е дошло да се регулират отношенията между работник, който е доброволец, и неговия работодател. Понеже инцидентите в планината не се предвиждат, не се плануват. Те просто се случват. И човек, който е доброволец, напуска работното си място, за да отиде да спасява човешки живот. Грабва раницата и тръгва в гората на акция. Това е много важно - човек, който участва в спасителна акция, да е защитен, че няма да загуби работата си, ако работодателят му реши да го уволни, задето е отишъл на спасителна акция. Спасяваш човешки живот, а оставаш без работа - това дори звучи абсурдно. И е отвратително, когато се случва. За жалост.
- Има ли интерес от младите хора към това тежко призвание - да спасяваш живот, докато рискуваш своя?
- Хубаво е, че има интерес и от младежите към нашата работа. Млади хора избират това призвание. Но то никак не е лесно. Това трябва да знаят и тези, които смятат да станат наши колеги. Кандидатите е необходимо да са запалени планинари, да обичат планината, да имат планинарска култура, както и сериозни умения за работа с алпийски инвентар, да карат добре ски. За всички желаещи има цял цикъл на подготовка. Курсовете и изпитите продължават две години. Чак тогава може да се придобие званието „Планински спасител“. След това пък идва ред на нарядите за младите колеги, когато вече са на терен. Но най-важно за нас е те да са отлично подготвени, да са преминали през всички обучения. Да са наясно с правата и задълженията на планинския спасител. При нас обучението никога не престава, учим се цял живот, защото всичко е много динамично, нещата се променят понякога за дни. И ние сме длъжни да отговорим на предизвикателствата на времето. За да сме не само надеждата, но и спасението за туристите, които претърпяват инциденти в планините.
- Г-н Обецанов, тази година загубихте доайена в планинското спасяване, банскалията Методи Баненски. Какво ще запомните от неговото дело?
- Най-вече това, че бате Тоде ни заразяваше с вдъхновението си. Беше истински приятел. Той е с огромен принос към ПСС, към планинарството. Методи Баненски познаваше отлично Пирин планина, почиташе планината, както и нейните закони. Учеше ни на всичко, за да сме полезни на бедстващите туристи. Винаги бе готов да помогне и като планински спасител, и като човек. Посвети целия си живот на планината. Пример бе за всички планинари и спасители. Сигурно 70% от живота си прекара в спасителното дело. Каквото и да кажа за него, все ще е малко. Светла му памет! Ние няма да забравим уроците му и следваме всички негови съвети, за да сме готови винаги да дадем най-доброто от себе си за спасяването на нечий живот.
Това е той:
- 50-годишният началник на отряда в Банско Благовест Обецанов от 2013 година ръководи спасителите в курорта
- Спасява туристи вече 25 години, а от 6-годишен е в планината
- Семеен е, има две деца – момче на 16 години и момиче на 10 години, които също обичат Пирин, карат ски и нищо чудно един ден да са част от доброволците в отряда
Владимир Симеонов
