Д оходите на младите висшисти са се увеличили тройно за последните 10 години.
Това стана ясно при представянето на националната Рейтингова система на висшите училища (РСВУ) в България за 2025 година в края на миналата седмица. Според представените данни завършилите висше образование у нас намират все по-добра реализация. „Безработицата сред дипломиралите се в последните 5 години е едва 2,2%. През 2025 г. средният облагаем доход на завършилите висше образование достига до 2771 лева. През 2015 г. той е бил едва 980 лева“, съобщи Георги Стойчев от консорциум „Институт Отворено общество – София“. Нараства и делът на завършилите висше образование, които се осигуряват в България. Той достига 85% през тази година.
Степен
Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда. Според рейтинговата система за 2025 година 85% от наетите висшисти, завършили през предходните 5 години магистърски програми след средно образование, и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование, работят на позиции за висшисти или по призвание. Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните 5 години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61%. За сравнение през 2014 година този процент беше 46%.
Военни
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите военните ни академии и тези със специалности в направление „Информатика и компютърни науки“. След миналогодишното увеличение на заплатите на полицаите тези, които са завършили „Национална сигурност“, са на трето място по доходи и изпреварват и завършилите „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“. Доходите на младите висшисти с такива специалности варират между 3300 и 3800 лв. средно.
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7107 лв.).
Успех
За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията „Медицина“ (5.73), „Фармация“ (5.70) и „Дентална медицина“ (5.63), „Информатика и компютърни науки“ (5.62) и „Математика“ (5.60).
„Изборът на висше училище и специалност е една от най-важните стъпки в живота. Възможностите, които предлага висшето образование, са по-големи и разнообразни от всякога. Рейтинговата система на висшите училища е надежден ориентир за този избор. Тя събира и представя актуални данни за качеството на образованието вече повече от десетилетие, за да помогне за взимането на информирано решение за бъдещето от страна на кандидат-студентите“, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Сливане
МОН няма намерение за закриване или сливане на държавни висши училища. „При частните до голяма степен инициативата е тяхна. Дали ще оцелеят на пазара някои висши училища е друг въпрос. Не сме говорили за сливане на висши училища, но при следващи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) ще предложим създаването на т.нар. консорциуми или сдружения от висши училища - това го има в другите страни. Те ще могат да се обединят при запазване на тяхната самостоятелност и ще могат да споделят ресурси, не само материална база, а и включително да имат общи катедри“, каза още образователният министър и уточни, че включването в тези консорциуми ще бъде изцяло доброволно и на принципа на споделяне на ресурси с изцяло запазване на самостоятелността и на академичните им органи.
„Факт е, че имаме и няколко висши училища, които в миналото са били по-малки, виждам, че са и по-малко конкурентни. Защото, когато говорим за Висшето строително училище, при условие че в София имаме Университет за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), той е много повече конкурентен и студентите имат повече преподаватели и с много по-добра репутация. УАСГ е едно от висшите ни училища с най-висока оценка за качество и реализация и с най-висок ръст на финансирането в последните години. Ако се погледнат висшите училища по ръст на финансирането, то УАСГ е едно от най-добре стоящите и едно от най-добре финансираните висши училища“, обясни министър Вълчев.
В момента акредитираните университети в България са 51 и в тях се обучават студенти в общо 52 професионални направления
МОН признаха за пропуск при задача за седмокласници
От Министерството на образованието и науката (МОН) изпратиха коментар до в. „Телеграф“ по повод сигналите на родители и учители във връзка с публикувана на техния сайт задача №8 от варианта с примерните задачи по география и икономика, които могат да бъдат включени в интегралния изпит по математика след 7-и клас. Условието на задачата е следното: „Територията на България е 110 994 km² , като около 35 000 км² от нея е планинска. Какъв процент от територията на страната следва да бъде обект на устойчиви мерки за опазване в името на бъдещите поколения.“ (Точката вместо въпросителен знак в края на въпросителното изречение е характерна грешка и при други от задачите.)
„Институтът по образование (ИО) категорично заявява, че при изготвянето на примерните задачи за националното външно оценяване не е използван изкуствен интелект. Съдържанието им се изработва от специалист по съответния учебен предмет. Такъв е и подходът при изготвянето на задача 8 от примерните задачи за НВО по математика за 7-и клас с интегриране на география и икономика. Езиковите, стиловите и фактологичните характеристики на задачата ясно показват човешка авторска работа, а не автоматично генерирано съдържание. Важно е да се подчертае, че задачата не цели да оценява държавна политика в областта на устойчивото развитие и не поставя йерархия между различни типове територии. Нейната цел е единствено да провери умението на учениците да извлекат информация от текст и да извършат конкретно математическо изчисление съгласно заложената компетентност „извлича и обработва информация от различни източници за устойчивото развитие“. Това е пример за интегрирана, компетентностно ориентирана задача, а не за концептуално твърдение. ИО подчертава, че публикуваните примерни задачи имат ориентировъчен характер и служат за предварителна насока относно типовете задачи, които могат да бъдат включени в изпита. Те се разработват в кратки срокове в началото на учебната година, за да подпомогнат подготовката на ученици и учители. Поради това част от обичайните технологични процедури за проверка, експертна оценка и апробация не се прилагат на този етап. ИО уточнява, че формулировката в примерната задача е изградена така, че да избегне смислови повторения в текста. Това обаче създава възможност за двусмислено тълкуване. Следва да се има предвид, че примерната задача не е преминала през цялостен етап на оценка. За да бъде максимално коректна и полезна, условието й ще бъде прецизирано“, се казва в позицията на ИО, изпратена до „Телеграф“.
Людмил Христов
