У важаеми читатели, миналия вторник ви разказахме малко известни факти за знаменоските на Априлското въстание. Днес публикуваме втората част на материала за посестримите на Райна Княгиня.
В Брацигово, ушиването на байрака е дело на учителката, пазарджиклийката Ана Гиздова. Година по-рано тя, заедно с втората съпруга на революционера Васил Петлешков – Мария, основават в Брацигово женско дружество „Надежда“. А няколко месеца по-късно отново двете ушиват знамето на брациговските въстаници. За нейната дързост и непокорство говори фактът, че тя без да е поканена, сама се явява на едно от заседанията на Брациговския таен революционен комитет. А на резкия въпрос на Георги Бенковски, кой я е повикал и пуснал тук, тя кратко отговаря: „Отечеството!“.
Лъв с меч
Според предоставената им скица лъвът върху плата трябвало в дясната си лапа да държи меч и да тъпче в краката си прекършеното турско знаме с омразния полумесец, строшени пушка, ятаган и разкъсани робски вериги. А над главата на лъва да стои надписът „Свобода или смърт“. Поради преждевременното избухване на въстанието даскалицата Ана и помощничката й Мария не успяват да приключат навреме с ушиването на знамето. Затова се налага изображението на лъва да бъде довършено и дорисувано с боя. Знамето е осветено от поп Сокол, а след това под него се нареждат и дават тържествена свещена клетва да умрат за родината 1333 бунтовници от седем селища. Знамето на брациговските въстаници оцелява и след освобождението е предадено на брациговската църква, която дълго време го използва за обредни нужди. Любопитното е, че байракът е превърнат във филон – свещеническа връхна дреха без ръкави, използвана при отслужване на литургия. Днес знамето вече е заело своето достойно място сред най-ценните експонати на местния исторически музей.
Знамето на брациговските въстаници.
Стрелча
В Стрелча знамето на местния революционен комитет е дело на Рада Фингарова, една наистина удивителна жена. И ако нейната история беше попаднала под перото на Захари Стоянов, то с пълно основание можем да смятаме, че днес Рада можеше да бъде втората българска Княгиня. Родена е в стрелчанската махала Сръбенец. По думите на съвременниците й Рада била едра, стройна, с дълга самодивска коса и чуден глас, който омайвал с песните си сърцата на местните момци. Нито един от тях обаче не успял да спечели сърцето на мома Рада. Днес не е запазено кой и кога поверява на Рада Фингарова задачата да ушие знаме за предстоящото въстание, но тя я приема присърце. И когато идва уреченият ден и стрелчанските революционери се събират на мегдана, над главите им се развяват две знамена. Едното от тях е ушито от Рада Фингарова. Но тя не само го ушива, а яхнала вран кон, сама го развява. Знамето е от зелена коприна, с бял сърмен кръст от едната страна и с добре познатия разярен лъв с надписа „Свобода или смърт“ от другата. За разлика от Райна, която се включва в революционната дейност противно на желанието на родителите си, Рада напуска дома си и съпровождана от баща си и брат си се отправя към отбранителните позиции. Там тя превързва ранените, носи им вода и затваря очите на мъртвите въстаници. Рада оцелява в сраженията, за да види своята Стрелча потънала в пепелища.
Пазарджик
В Пазарджик през пролетта на 1876 г. въстание не избухва, но там знамето е изработено също от учителка. Теофана Величкова-Юрукова е сестра на революционера и писател Константин Величков. Родена е през 1853 г. След като завършва класното училище в Габрово, учителства в Карлово, а след това се връща обратно в родния си град. Тук тя получава поръчка да ушие байрака на пазарджишкия революционен комитет. Не е изключено тази поръчка да е била дадена от собствения й баща, който също е член на този комитет. След Освобождението Теофана се омъжва за революционера Данаил Юруков, на когото ражда 4 деца – двама синове и две дъщери. Теофана Величкова умира на 2 ноември 1917 г. в Пловдив.
Може би най-любопитното име сред жените, бродирали знамената за предстоящото общобългарско въстание, е това на Елена Трантеева. Тя е още ученичка, когато й е поверена отговорната задача да изработи знамето на пловдивските въстаници. Знамето е готово в срок, но тъй като градът не се вдига на бунт, то така и не се налага да бъде вадено и използвано.
В Ямбол знамето на местните революционери е изработено от учителката Пенинка Георгиева с помощта на Радка Белева. То е извезано на зелен фон с жълта и бяла сърма. В средата му е разположен лъв, а от двете страни са извезани надписите „Свобода или смърт“ и „Ямболци, да измрем за отечеството – 1876“.
Две сестри
Двете сестри Мица и Калица Хаджикръстеви изработват знамето на Врачанския революционен окръг с главен апостол Стоян Заимов. То е едно от малкото трицветни знамена, като цветовете върху него обаче са бяло, зелено и синьо, разположени хоризонтално. За разлика от повечето други въстанически знамена върху това наред с лъва е извезана само една дума „Свобода“. Любопитното за врачанското знаме е и това, че сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви не са се страхували и са извезали и своите имена върху плата.
Както е известно, Враца и регионът не се вдигат на въстание и знамето така и не получава своето бойно кръщене. Според първоначалния план в уречения ден то е трябвало да бъде изнесено в храма „Възнесение“, където да се освети. А след това под него да се закълнат въстаниците. Предателство обаче осуетява този план. Знамето все пак е запазено и след освобождението се пази в щаба на един от войсковите пехотни полкове в Северна България.
Знамето на горнооряховските въстаници.
Търновско
В Първи Търновски революционен окръг изработването на знамената е поверено на членките на Женското дружество „Просвещение“ в Горна Оряховица, ръководено от Елена Грънчарова. Самата тя разказва: „Възложиха на дружеството да ушие три знамена – на зелен плат златния лъв с жълтото злато от едната страна, от другата страна „Смърт или Свобода“ и венец, с бял ибришим обшити. Едното знаме беше за Ловеч, Плевен, Севлиево, Габрово за четите. Второто за Търново, околийските села и др. Трето остана за Горнооряховските и Търновските чети.“
С ушиването на байраците освен самата Елена се ангажират и братовчедките Евангелия и Замфира Писареви, и Зоя Добринова-Шонтова. Помагат им Кина Минкова, Кина Стоянова, Марийка Василева, Тодорка Недева, Анна Хаджипанайотова, Йонка Пенева и други Те приемат поръчката, дадена им лично от главния апостол на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов. Главното знаме на окръга е с размери 160 х 123 х 89 см и има доста любопитна форма, от външната страна на лястовича опашка. На лицевата страна върху син кръгъл фон е поставен изправен на задните си лапи лъв с корона. Над него е надписът „Свобода или смьрть“, а под него годината „1876“. На обратната страна е пришит православен кръст.
Байракът е предназначен за четата, предвождана от Георги Измирлиев-Македончето и Иван Панов-Семерджиев. Тъй като и двамата войводи са арестувани, четата не излиза, а знамето попада в ръцете на османските власти, които го отнасят в търновския конак. По време на Руско-османската война от 1877-78 г., след превземането на конака, при влизането на руските войски в Търново, светинята е изнесена от конака и е връчена официално от ген. Йосиф Гурко на командира на IV дружина на Българското опълчение майор Редкин. Това знаме участва в боевете при Шипка, Шейново, Стара Загора. Когато ситуацията става безнадеждна, Редкин нарежда на опълченците да спасят на всяка цена знамето, а ако това не може да стане, да го изгорят.
Второто от ушитите знамена е дадено на четата на поп Харитон Халачев. То е от червена коприна, без лъв: с православен кръст от едната страна и девиза „Свобода или смърт“ от другата. Знамето взема участие в деветдневната епопея в Дряновския манастир, като в началото е побито в средата на манастирския двор. Малко преди турците да проникнат в манастира, байрактарят Димитър Атанасов-Русчуклийчето сам запалва повереното му знаме, за да го спаси от пленяване и поругаване.
Престилка
Другата голяма чета в Първи революционен окръг, тази на войводата Цанко Дюстабанов, излиза в Балкана с едно доста странно знаме – червената престилка на една ученичка, завързана върху дълъг прът от леска. А за да прилича все пак на бойно знаме, върху плата е поставен православен кръст, изрязан от бял плат.
След като въстаниците са вече в Балкана, на 3 май 1876 г. те получават и своето истинско знаме, дело на габровката Мария Рязкова. То също е червено, но върху него са зашити разярен лъв, изправен на задните си крака, и огненият призив „Свобода или смърть“.
Две учителки, Радка Поппетева и Мариола Иванова, създават знамето на севлиевските въстаници. Поръчката им е дадена от главния организатор на местното въстание Стефан Пешев.
Иван Първанов
