- Д-р Янева, как се стигна до избора да търсите професионална реализация в Германия?
- Решението да замина не беше нито лесно, нито импулсивно. То беше резултат от вътрешна борба между желанието да остана в България и реалността, която срещнах след университета. Сблъсъкът със здравната система убива романтиката в представите за медицина, които носиш в себе си като млад. Въпреки че направих няколко опита да дам шанс на България, усещането, че правя компромис със собственото си обучение и бъдеще, стана по-силно от желанието да остана. Германия предлага ясна и структурирана система за специализация. Там знаеш, че след определен брой години ще излезеш специалист с конкретни умения и ясна квалификация. След няколко години реших да се върна в България, не защото в Германия не се чувствах добре, а защото имах нужда да се върна. За съжаление реалността не се беше променила - специализация, която съществува само на хартия, огромно натоварване без реално обучение и постоянното усещане, че трябва да избираш между това да се развиваш и това просто да оцеляваш. В един момент разбрах, че компромисът вече не е с удобството ми, а с професията ми. И тогава реших отново да емигрирам.
- Какво ви разочарова в най-голяма степен от здравната система в България?
- Най-силно ме разочарова комерсиализацията - начинът, по който финансирането чрез клинични пътеки поставя болниците в ситуация да оцеляват чрез обем работа, а не чрез качество. Това създава постоянен натиск да минават повече пациенти и постепенно фокусът се измества от медицината към бюджета. И това е особено болезнено, когато го видиш дори в педиатрията - сфера, където всичко би трябвало да бъде подчинено на детето, а не на бюджети и финансови рамки.
Друг тежък момент е липсата на ресурси. Клиничните пътеки често не покриват реалните нужди - нито изследвания, нито медикаменти, нито съвременни терапевтични методи. Това води освен до огромни доплащания за хората, но и до ограничения в развитието и качеството на работата по стандарти.
- Все пак има ли неща, с които може да кажем, че родното здравеопазване е по-добро от това в Западна Европа?
- Да, има и е важно да го признаем. Българските лекари често имат много силно клинично мислене. Това е до голяма степен резултат от условията, в които са обучавани и работят. Когато ресурсите са ограничени, лекарят е принуден да разчита повече на знанията, на клиничния опит и на внимателното наблюдение на пациента. Това изгражда една много силна диагностична култура. В Германия системата е изключително добре структурирана и технологично обезпечена, но понякога медицината там може да бъде по-протоколна. В България понякога нямаш всички инструменти, но се учиш да виждаш това, което другите пропускат и това е безценно. Системата в България може да е по-слаба, но лекарите много често компенсират с лична отдаденост, която не се среща навсякъде по света. Това е едновременно достойнство и трагедия, защото тази отдаденост се изразходва без адекватна подкрепа или признание.
Друго предимство на българската система е достъпността до специалисти. Докато в много западни държави пациентите чакат с месеци за кардиолог или офталмолог, у нас прегледът е възможен в рамките на дни, дори чрез частен прием.
- Къде е по-натоварено ежедневието на лекарите?
- Натоварването е голямо навсякъде - медицината е професия, която изисква огромна концентрация, отговорност и често жертва на лично време. Разликата обаче е в начина, по който е организирано това натоварване. В Германия документацията е огромна, но процесите са оптимизирани. Има ясни правила за работното време, почивките, дежурствата и разпределението на задачите. Това не означава, че лекарите не работят много - напротив, работата е интензивна, но тя е структурирана. В България често натоварването е по-хаотично. Заради хроничния недостиг на персонал един лекар трябва да е едновременно клиницист, администратор и кризисен мениджър. Това води до бързо и дълбоко прегаряне - не само физическо, но и емоционално.
- Как стои въпросът с опитните специалисти, от които може да се учите, и липсата на такива на много места в България? Доколко сериозен проблем е?
- Медицината е професия, която се предава от поколение на поколение. Книгите дават знания, но истинската медицина се учи от хора - от техния опит, от начина им на мислене, от решенията, които вземат в сложни ситуации. За съжаление заради недостига на кадри младите лекари често се налага да поемат значителна отговорност още в началото на кариерата си. Те дават дежурства самостоятелно, понякога извън това, което е препоръчително по подготовка или законови рамки, и често без достатъчно наставничество. Когато млад лекар остава сам в отделение без достатъчно наставничество, това не е само проблем с неговото обучение, но е и пряка заплаха за безопасността на пациентите. За щастие обучението в България остава на високо ниво - университетите и академичните болници продължават да подготвят лекари с отлични теоретични и практични умения. Затова е критично опитните лекари да останат в системата и активно да обучават новото поколение. Младите лекари имат знания, но истинската сила идва от опита на тези, които вече са минали по този път.
- В Германия как гледат на лекарите от България, възприемат ли ви като по-евтина конкуренция на местните?
- Категорично не. В Германия отношението към лекарите от България е преди всичко професионално. Колегите и ръководството оценяват подготовката, уменията и отдадеността, а не националността. Опитът ни и клиничната ни подготовка се ценят, а приносът ни се измерва с качеството на работата и ангажираността, която влагаме. В крайна сметка важното е да покажеш професионализъм и желание за учене, тогава уважението идва естествено. Заплащането е регулирано чрез колективни трудови договори: германец, българин или лекар от всяка друга държава получава еднакво възнаграждение за една и съща позиция. Без изключения, без договаряне зад кулисите.
- Може ли да споделите какви са разликите в условията, включително и финансови, които ви предлагат там?
- Разликите между специализацията в България и Германия са съществени, не само в числото на заплатата, а и по отношение на обучението и на условията за работа. В България младите лекари поемат огромни отговорности, но системата невинаги осигурява достатъчно време и наставничество за последователно обучение, което често е само формално. Финансово условията също са скромни - заплащането на специализантите често е близко до минималната заплата, а допълнителното обучение се случва извън работното време и със собствени средства.
В Германия специализацията е законово регламентирана, вписана в трудов договор, с гарантирани курсове, с ясни цели за всяка година. Всеки специализант има регламентиран достъп до обучения, семинари и клинични модули, които са част от официалната програма. Обучението се стимулира и финансира чрез курсове както в работно, така и в извънработно време. От финансова гледна точка стартовата заплата в Германия позволява достоен начин на живот, наемане на жилище и спестявания, без да се налага да работиш на 3 места. Освен това всяка минута извънреден труд се заплаща или компенсира с почивка.
- През 2025 г. младите лекари бяха във фокуса на обществото с различни протести, а и политически скандали, каква е вашата позиция?
- Подкрепям младите лекари изцяло. Според мен протестите на младите лекари бяха важен сигнал, че едно поколение лекари не иска повече да приема системните проблеми като нещо неизбежно. Младите лекари не излязоха на улицата за привилегии. Те поискаха нормални условия на труд, възможност за обучение и достойно заплащане. Това не са радикални искания - това са основни условия за всяка професия. Когато държавата не инвестира в младите си кадри, тя обрича бъдещето на нацията си. Политическите заигравания на темата здравеопазване са опасни, защото болестите нямат партийна принадлежност.
- Защо избрахте педиатрията?
- Още в гимназията реших, че това ще бъде моят професионален път. В педиатрията работиш с най-невинните и уязвими пациенти, които са в началото на живота си и изцяло зависят от твоите решения. В педиатрията имаш шанса да повлияеш на целия живот на един човек, поставяйки основите на здравето му още от началото. Работата с деца е особена, защото те невинаги могат да обяснят какво чувстват, а понякога най-важните симптоми са скрити в малки детайли и това прави специалността едновременно изключително предизвикателна и професионално удовлетворяваща.
- Кои са съвременните медицински предизвикателства във връзка със здравето на децата?
- Предизвикателствата днес са коренно различни от тези преди десетилетие. Децата днес растат в много динамично развиващ се свят. Дигитализацията, начинът на хранене, намалената физическа активност и социалните промени влияят върху здравето им по нови начини. На преден план излиза „дигиталното здраве“. Виждаме все повече деца с ранно късогледство, нарушения в съня и проблеми с концентрацията заради прекомерната употреба на екрани. Наблюдава се ескалация на невро-психичните разстройства и проблеми в концентрацията, което се свързва с хиперстимулацията от дигитални устройства и дефицита на вниманието.
Друг огромен проблем е детското затлъстяване, което вече не е само естетичен въпрос, а води до ранен диабет тип 2 и хипертония при подрастващите. Статистиката за 2025 г. поставя България на 4-то място в Европа по детско затлъстяване. Близо 40% от децата у нас са с наднормено тегло.
Но има и един регрес, който ме тревожи особено: ваксиналният скептицизъм, подхранван от дезинформация в социалните мрежи, води до завръщане на болести като морбили и коклюш. Болести, срещу които разполагаме с ефективни ваксини от десетилетия. Това в XXI век просто не би трябвало да се случва. Затова съвременната педиатрия трябва да гледа на детското здраве много по-цялостно – не само като липса на болест, а като баланс между физическо, психическо и социално развитие.
- Има ли пренебрегвани прегледи в протокола за проследяване развитието на бебета и малките деца от гледна точка на отделните медицински специалности?
- В България профилактичният преглед често включва само основни дейности като измерване на ръст и тегло, а много от допълнителните изследвания и консултации се заплащат от родителите. В развитите здравни системи има много по-широк и систематичен скрининг - ранно изследване на зрението, слуха, езиковото развитие, ортопедичните проблеми. В Германия например ехографията на тазобедрените стави (скриниг за ранно откриване на дисплазия или луксация на тазобедрената става) и коремни органи е стандарт в първите седмици, а офталмологичният преглед (скринингът за амблиопия) се извършва в първата година. Част от протокола при тийнейджъри включва скрининг за депресия и тревожност, докато у нас все още се притесняваме да говорим за тези теми, а те са критични. Усъвършенстването на профилактиката изисква не просто актуализация на наредбите на НЗОК, а преминаване към модел на активна профилактика, при който държавата гарантира обхват и достъпност на специализираните изследвания в ранна детска възраст.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е в Карнобат.
- През 2017 година завършва Медицинския университет във Варна.
- Работила в Център за спешна помощ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“.
- Специализирала „Вътрешни болести“ и „Педиатрия“ в Бавария.
- Специализирала „Педиатрия“ в Бургас през 2025 г.
- От този месец отново специализира „Педиатрия“ в Германия.
Людмил Христов
