В началото на ударите на Израел и САЩ по Иран световните медии гръмнаха с новината, че американска подводница е потопила ирански боен кораб на хиляди мили от зоната на бойните действия.
Новината бе в челото на новините не защото е необичайно да се потапя с торпедо вражески кораб, а защото това бе първият случай от Втората световна война (ВСВ), в който американска подводница потапя надводен противник, и първи за американска атомна подводница.
Ударът
Иранската фрегата IRIS Dena, заедно с танкодесантния кораб-док IRIS Lavan, участва от 15 до 25 февруари 2026 г. в международното военноморско учение International Fleet Review 2026 във водите край източното индийско пристанище Visakhapatnam. Интересното е, че в учението участват кораби от 19 държави, включително и САЩ.
На път към дома IRIS Dena подава сигнал за бедствие в 05:08 часа местно време на 19 морски мили от брега от Гале (Шри Ланка). ВМС и ВВС на Шри Ланка стартират незабавна операция по търсене и спасяване. Корабът потъва, преди спасителите да стигнат до него. ВМС на Шри Ланка спасяват 32 моряци, които са изпратени в болница в Гале, а по-късно откриват и телата на 87 моряци.
На 4 март САЩ потвърдиха, че IRIS Dena е бил потопен от атомната подводница SSN-766 USS Charlotte, тип „Лос Анджелис“, с 2 торпеда Mark 48, от които едното удря кораба. IRIS Dena стана първият потопен от американска подводница от Втората световна война.
Видео на Пентагона за потапянето на военния кораб показва огромна експлозия, която взривява задната част на фрегатата, повдига я от водата и тя започва да потъва с кърмата напред.
70 години
В края на ВСВ в Тихия океан обстановката е хаотична в зоната на бойните действия, простираща се на хиляди мили. Императорският японски флот (IJN), след двете атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, доживява последните си дни и е лесна плячка за дебнещите американски подводници. Според хрониката на 14 август 1945 г., в деня, в който президентът Хари С. Труман обяви безусловната капитулация на Япония, 2 американски подводници потапят 3 японски военни кораба.
Първа
Първата жертва е японска подводница, потопена от американската подводница SS-404 USS Spikefish. Тя е приета на въоръжение през юни 1944 г., тип Balao, най-големият тип подводници на ВМС на САЩ. В нощта на 13 август 1945 г. японската транспортна подводница I-373 е в надводно положение в Източнокитайско море, югоизточно от Шанхай. Транспортни подводници от този тип се използват за транспортиране на войски и провизии между Япония и отдалечени острови. USS Spikefish забелязва японската подводница на радара си в 20,10 ч. и я засича и с радара си за въздушно търсене. Приближава се, губи визуален контакт, защото I-373 изчезва под вълните. Малко след полунощ USS Spikefish възстановява радарния контакт. В 4,24 ч. сутринта изстрелва залп от 6 торпеда Mk 14 от разстояние 1200 m. Две от торпедата удрят и потапят I-373. USS Spikefish изплува на повърхността и открива 5 оцелели във водата, които дружно отказват спасяване - мрачно отражение на ожесточените боеве в края на войната в Тихия океан. Един член на екипажа на I-373 е насилствено извлечен на борда, а другите 84 от екипажа загиват.
Цушима
Същия ден SS-423 USS Torsk, подводница тип Tench, въведена в експлоатация през декември 1944 г., мародерства в пролива Цушима, между Корея и Япония. Тя атакува японски търговски и военни кораби. Тип Tench е подобрен тип Balao, по-големи, по-здраво построени и с повече гориво съдове, благодарение на което имат обхват от 16 000 морски мили.
На 14 август USS Torsk в Японско море се натъква на японски среден товарен кораб, ескортиран от CD-47, японския боен кораб тип C. В 10,35 ч. сутринта „Торск“ изстрелва експериментално торпедо с акустично самонасочване Mk 28. То пробива дупка в кърмата на CD-47, който бързо потъва. Направен е опит за потапяне и на товарния кораб, но той се укрива в близкото пристанище.
Около обяд пристига CD-13, също ескортен кораб тип C, очевидно преследващ USS Torsk. След като изстрелва торпедо Mk 28, подводницата се потапя. На дълбочина 122 m изстрелва торпедо Mk 27 CUTIE с пасивно самонасочване. Операторът на хидролокатора засича голяма експлозия, което показва, че Mk 28 е намерило целта си. Mk 27 удря миг по-късно. Въпреки че времената на потъване не са напълно ясни, CD-13 е приет като последния японски военен кораб, потопен през ВСВ, и следователно последният, до днес, вражески кораб, потопен от американска подводница.
Индустан
През 1971 г., по време на индо-пакистанската война, индийската фрегата INS Khukri е потопена от пакистанската подводница PNS Hangor. INS Khukri, с водоизместимост от около 1200 t, е първият военен кораб, станал жертва на подводница от края на Втората световна война.
Фолкландите
Войната за Фолкландските острови, водена в Южния Атлантик през 1982 г. между Обединеното кралство и Аржентина, донесе първия случай, в който атомна подводница потопи вражески кораб. На 2 май 1982 г. остарелият аржентински крайцер ARA General Belgrano бе потопен с торпедо, изстреляно от британската атомна атакуваща подводница HMS Conqueror. Загиват над 300 души екипаж. Печален факт е, че General Belgrano е извън обявената на британците „зона на пълна забрана“ в радиус от 200 морски мили около Фолкландските острови.
Корея
На 26 март 2010 г. ROKS Cheonan, корейска корвета тип Pohang, потъна в Жълто море, край западния бряг на страната, убивайки 46 от 104-мата души на борда. 1200-тонният кораб започна да потъва в 21,20 часа местно време на около 1 морска миля от югозападния бряг на остров Бенгньон в Жълто море. Островът е от южнокорейската страна на Демилитаризираната зона, границата, разделяща Кроея от КНДР. Капитанът на Cheonan, командир Чой Уон-ил, заяви, че корабът се е разцепил на две и кърмата е потънала в рамките на 5 минути след експлозията, докато той все още е оценявал щетите. На 17 април 2010 г. КНДР отрече всякакво участие в потъването на Cheonan.
Точната причина, поради която ROKS Cheonan потъна, все още е въпрос на предположения, въпреки че разследване в Корея заключи, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, изстреляно от миниатюрна подводница. Американските ВМС потвърдиха, че потъването е причинено от безконтактно самонасочващо се торпедо, което е експлодирало близо до кораба. Начинът на потъване съответства на попадение от торпедо, като е съобщена експлозия до корпуса на кораба, която е причинила разчупването му наполовина скоро след това.
Охрана
Първоначално 6 корейски бойни кораба и 2 кораба на корейската брегова охрана, както и самолети от корейските ВВС, се включват в спасяването. На 27 март бе съобщено, че надеждите за намиране на живи от изчезналите 46 морящи са свършили. Времето за оцеляване във водата се оценява на около 2 часа, а големи вълни възпрепятстват спасителните опити. Корабът потъва на дълбочина 45 m, като малка част от преобърнатия корпус остава над водата. В издирвателно-спасителните операции участват над 24 корейски военни кораба и 3 кораба на ВМС на САЩ - USNS Salvor, USS Harpers Ferry и USS Shiloh.
На 30 март 2010 г. бе съобщено, че корейски военноморски водолаз е починал, след като е загубил съзнание, докато е търсил оцелели, а друг е бил хоспитализиран.
На 3 април 2010 г. Обединеният комитет на НЩ на Корея съобщи, че е намерено тялото на един от 46-те изчезнали моряци. С това Корея прекрати спасителната операция за изчезналите моряци, след като и семействата им поискаха операцията да бъде преустановена поради страх от по-нататъшни жертви сред спасителните водолази. Фокусът се насочи към изваждането на кораба.
На 15 април 2010 г. кърмовата част на ROKS Cheonan бе извадена от дъното с голям плаващ кран, водата от нея бе източена и тя бе поставена на баржа за транспортиране до брега. Същият кран повдигна носовата част на Чонан на 24 април 2010 г. Двете части на кораба бяха откарани във вмб Пхьонтек за разследване на причината за потъването от южнокорейски и чуждестранни експерти.
Димитър Ставрев, военен експерт
