Н а 5 май 2026 г. Турция разкри планове за производство на конвенционално въоръжени балистични ракети с голям обсег като средство за възпиране на противниците. Министърът на отбраната Яшар Гюлер представи 15-метров модел на междуконтиненталната балистична ракета (МБР) Yildirimhan (бълг. Хан Светкавицата) в деня на откриването на Международния панаир на отбранителната, аерокосмическата и космическата индустрия SAHA 2026 в Истанбул. Това бе централен елемент на щанда на турското МО.
Изненадващото представяне на ракетата е резултат от 10-годишни усилия за разработка от ARGE Merkezi (Отдел за научноизследователска и развойна дейност) на турското МО. Предвижда се Yildirimhan да има скорост от 9 до 25 Мах и обсег от 6000 km, което я прави междуконтинентална балистична ракета (МБР, на английски ICBM). Балистичните ракети със среден обсег (MRBM) имат обсег 1000 до 3500 km.
Конструкция
Четиридвигателната ракета ще има бойна глава с тегло 3000 kg. Запускът ще е от наземна мобилна колесна установка, показват видеоклипове, представени от турското МО. Ракетата е течногоривна, като горивото е комбинация от азотен тетроксид и хидразин. Това означава, че ракетата ще бъде зареждана с гориво преди изстрелването и източвана, ако бъде взето решение да не се изстрелва. Така времето ѝ за реакция ще бъде увеличено в сравнение с една твърдогоривна ракета. Това ще направи ракетата много по-уязвима от превантивни удари и по-сложна за управление. Не бяха разкрити подробности за сроковете за въвеждане на ракетите в експлоатация. Турските медии съобщават, че производството на горивото и разработването на бойните глави вече е в ход.
Yildirimhan се задвижва от 4 ракетни двигателя, но има само една степен, което също е необичайно за МБР. Това може да е резултат от технологични ограничения, тъй като Турция досега не е разработвала ракета с толкова голям обсег.
На представеното на SAHA 2026 видео се вижда, че соплата на двигателите ще са подвижни, което ще осигури управление на вектора на тягата. Целта вероятно е маневри за избягване на противовъздушната и противоракетната отбрана (ПВО и ПРО) на финалния етап на полета.
Все още не е ясно кой ще произвежда ракетите. Компанията Roketsan е турският производител на ракети и вече произвежда тактически ракети с обхват от 1000 km. Компанията работи и върху семейство сателитни носители, наречени Simsek. В процес на разработка е и MRBM Cenk - балистична ракета със среден обхват с обхват от 2000 km.
Геополитика
Ако бъде изстреляна от Турция, Yildirimhan ще може да порази цели в Европа, Африка, Азия и дори Северна Америка.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отдавна призовава Турция да има ракети с обхват над 2000 km поради сложната геополитическа обстановка в региона, белязан от актуалните конфликти в Либия, Израел, Газа и Иран: „В Турция се намираме в география с високо стратегическо значение, разположена в сърцето на 3 континента, където глобалното противопоставяне е силно. Първото условие за оцеляване е наличието на способност за възпирането“.
В момента Турция има ударни способности предимно за противодействие на регионалния си съперник Гърция. В миналото страната е използвала балистични ракети с малък обсег срещу кюрдски бойци в Ирак. Налице е и регионално съперничество и с Израел. Нито една от тези заплахи не изисква междуконтинентална балистична ракета.
Уникалност
Забележително е, че от европейските членки на НАТО само Турция разполага с конвенционална ракета с наземен старт с обхват над 300 km. Това е местно разработената балистична ракета с малък обсег (SRBM) Tayfun (известна преди с името Bora-2). Турция представи Tayfun Block IV през 2025 г. - най-големият и най-тежкият вариант на семейството оръжия Bora/Tayfun. Смята се, че той вероятно има обсег от около 1000 km. Изпитателният пуск вероятно се е състоял през четвъртото тримесечие на 2025 г.
Производителят Roketsan заяви: „Tayfun Block IV постига голям обсег, поставяйки пореден рекорд за турската отбранителна индустрия. Ракетата ще е способна да унищожава множество стратегически цели, като системи за ПВО, командни и контролни центрове, военни хангари и критични военни съоръжения“.
Технологии
Министърът на отбраната Яшар Гюлер разкри, че в последните години ARGE Merkezi е работила и върху още няколко авангардни проекта -
изтребителен двигател Guchan; турбовалов вертолетен двигател с мощност 1550 к.с. Onur; както и по ванкелов двигател за дронове. Разкриването на трите двигателя дойде като изненада за производителите на реактивни двигатели, особено за тези, които работят по задвижващата система за бъдещия турски изтребител Kaan. Но не е ясно докъде са стигнали проектите за тези двигатели по отношение на тестовете.
За разлика от семейство ракети Bora/Tayfun, което използва аеробалистични траектории, в рамките на атмосферата, вариантите на MRBM и ICBM ще са с полет в екзоатмосферата. Освен подобрените характеристики по-големите ракети Cenk и Yildirimhan дават способност за носене на по-големи или разделящи се бойни глави, както и на примамки и други контрамерки срещу ПВО и ПРО.
Стратегия
През последните години турската отбранителна индустрия произвежда забележително широка гама от оръжия, включително множество ракети и дронове, но очевидните планове за разработка на МБР са нещо ново. Неочаквано разкриване на неизвестна досега междуконтинентална балистична ракета повдигна сериозни въпроси относно стратегическите амбиции на Анкара.
Освен това Турция работи върху балистичната ракета със среден обсег (MRBM) Cenk. Обсегът й от 2000 km би отговорил на амбицията, поставена от Ердоган. В миналото имаше спекулации, че Cenk може да бъде по-нататъшно развитие на семейството Bora/Tayfun. Това би направило разработването й по-лесно. Подобно на Yildirimhan сега стана ясно, че Cenk също да бъде изцяло нов дизайн. Тя вече би поставила повечето потенциални противници на Турция в обсег. Дори сегашната Tayfun Block IV има обсега, за да нанесе удар навсякъде в Източното Средиземноморие и дълбоко в Близкия изток.
Полигон
Турция разполага с ограничени средства за тестване на ракета с обсег 6000 km. Основният ракетен полигон на Турция е в Черно море, но разстоянието от изток на запад е под 1000 km. Това би изисквало ракети с по-голям обсег да бъдат изстрелвани по стръмна параболична траектория, нещо, което Северна Корея многократно е правила за своите ракетни тестове.
Друга възможност е да разчита на задълбочаващите се отношения със Сомалия. Анкара вече обяви, че се надява да построи космодрум съвместно с правителството в Могадишу, за да се възползва от
географското положение на източноафриканската страна близо до екватора. Това ще осигури решение на проблема с изпитанията на ракети с голям обсег, предлагайки потенциал за изстрелване на балистични ракети, както и на космически ракети носители в посока на Индийския океан.
Димитър Ставрев, военен експерт
