И сторията на българския дисидент Алфред Фосколо е готов сценарий за игрален филм. Животът на родения в София на 24 април 1942 г. от майка българка и баща французин е подробно документиран от Държавна сигурност по време на режима до 10 ноември 1989 г.
През 2025 г. на български език излиза неговата мемоарна книга „Направих каквото можах“ в превод от Гълъбина Захариева, а три години по-рано книгата е издадена в Люксембург на френски език под заглавие Curriculum vitae.
Родители
Алфред или Фреди Пиер Любомир Фосколо е роден на 24 април 1942 г. в София, в семейството на българка и французин. Родителите му се запознават при следването си в Сорбоната и сключват брак през 1939 г. Идват в София и същата година баща му основава първата френска детска градина в българската столица. Превратът на 9 септември 1944 г. става истински проблем за младото семейство. През 1949 г. детската градина е закрита, родителите му са обявени за чуждестранни агенти, т.е. врагове на народа, и семейството е прогонено. Заминават за Париж заедно със 7-годишния Алфред.
Позиви
В мемоарната си книга Фосколо пише: „През 1965-а няколко съмишленици, сред които бяха Петър Бояджиев, Тони Машев и Александър Иванов, създадохме нелегалната организация Съюз за независимост и възход „Левски“, насочен срещу комунистическия режим. По-късно към нея се присъединиха още 28 души. Съчинихме текст за позив, който трябваше да отпечатя във Франция, а през 1966, преди деветия конгрес на БКП, да го внеса в България“ - пише в спомените си Фреди. „Програмата беше от девет точки, като изобщо не ставаше дума за някаква въоръжена борба, а за свобода на сдруженията, многопартийна политическа система, свободни избори, излизане на страната от Варшавския военен съюз. Размножих в 500 бройки позива на циклостил във Франция и успях да го пренеса в България. С членовете на Съюз „Левски“ организирахме разпространението на нашите искания в пликове по пощата. Изпращахме на случайни адреси в София и страната, взети от указателя. В позива бяхме дали указания гражданите да го разпространяват, викайки „Само Левски“, а това създаде объркване сред агентите от ДС, защото трудно можеше да се разбера дали хората по стадионите подкрепят футболния отбор със същото име или нашия нелегален съюз.
По-късно разбрах, че от 500 позива близо 200 са попаднали в ръцете на милицията, но много са стигнали и до провинцията. Съвсем очаквано в групата ни се оказа и провокатор - Георги Неделчев. По ирония на съдбата семейството му е репресирано от комунистическия режим, но ДС явно е подбирала такива, за да служат на режима. Но в същото време имаше и честни хора – син на убит партизанин ни предупреди, че ни готвят арести. Нашата нелегална дейност съвпадна и с Пражките събития, отношенията между Съветския блок и Запада отново се обтегнаха, а режимът на Живков засили репресивните си действия.“
Капан
В София Фреди се влюбва в красивата Райна Николова Арашева. Подарява годежен пръстен на изгората си, обмислят сватба и съвместен живот в Париж. Той прави официални постъпки да сключат брак с Райна във Франция. Последва отказ от властта годеницата му да излезе от страната.
ДС организират капан на Алфред. Докато е в Париж, с него се свързва българският консул. „Държавна сигурност, посредством консула Шишков, ми каза, че ще ми бъде разрешен бракът, но трябва да отида в София", разказва Фосколо години по-късно пред български медии.
При последвалото му връщане в България, за да се види с Райна и да организира сватбата си, той е следен през цялото време. Арестуван е на 28 август 1968 г. на гара Драгоман във влака, с който пътува от София към Париж.
Затвор
Алфред Фосколо е осъден на 15 години затвор по чл. 104, чл. 108 и чл. 109 от Наказателния кодекс – за шпионска дейност, противодържавна агитация и пропаганда и образуване на антидържавна група. Излежава 3 години от присъдата си като политически затворник в Старозагорския затвор.
Самата Райна също е арестувана и осъдена: „По време на следствието офицерите от ДС ме притискаха да се откажа от връзката си с Фреди, да се отрека от него и да го напусна. Така можех да се спася от ефективна присъда, но бях непреклонна - няма да го предам. А и реално отдавна бяхме решили да се оженим, правихме на няколко пъти постъпки за брак, но все ни отказваха българските власти. Така се озовах в Сливенския женски затвор и прекарах там от януари до юни 69-а година“, разказва след години Райна Аръшева-Фосколо. „Започнах да ходя на свиждания, след като ме освободиха. Фреди работеше в дърводелната. В края на април 1971 отново бях на свиждане. Знаехме, че сме обречени още дълги години да контактуваме само по този начин. Фреди настояваше да го зарежа, да си оправям живота, че няма смисъл да го чакам. Не си струвало да си пропилявам младостта. Скарахме се, не исках да чувам от него такива приказки, тръгнах си разстроена. А само след няколко дни се звъни на вратата, живеех в апартамент на „Солунска“. Отварям и виждам Фреди, олюлях се, бях в истински шок. Помислих, че е избягал от затвора, а той взе да ми обяснява, че ако е беглец, никога не би ме изложил на риск. Оказа се, че само два дни след последното ни свиждане – на 30 април, го извикал началникът и му наредил до обед да напусне затвора, защото бил помилван“.
Натиск
По-късно разбрали, че за освобождаването му е имало дипломатически натиск от страна на Франция. Освен това през май същата година предстояло важно посещение на френския външен министър в България, а комунистическият режим щял да се чувства доста неловко, ако се окаже, че френски гражданин лежи в български затвор по измислени обвинения в шпионаж.
Като на филм
След освобождаването си Фреди отпътува за Париж и обмисля как да изведе от България любимата си и Сузи, нейната дъщеря от първия брак. Нелегалното извеждане на Райна и дъщеря им Сузана се осъществява като в шпионски филм. Алфред идва в България и успява да „финтира“ Държавна сигурност, която го следи неотлъчно.
Алфред Фосколо
„На 1 януари, точно след посрещането на новата 1974 година, Фреди ми беше определил среща на подлеза до ЦУМ“, продължават спомените на Райна. „Беше се преобразил – с къдрава коса, избръснат, с очила. Отправихме се към жп гарата. Фреди беше осигурил френски паспорти, а аз и Сузи не знаехме френски. Той познаваше Сузи от шестмесечна възраст, обичаше я много, чувстваше я като свое дете.
Качихме се на влака за Турция, обзети от страх да не ни разкрият и свалят от влака, знаехме, че отново ни чака следственият арест и затвор. Минахме границата в истински стрес. Беше студено, валеше сняг, по перона обикаляха войници с автомати и кучета, граничарите гледаха лошо. Няколко дни по-късно вече бяхме във Франция, втората ни родина, която ни даде свобода и възможността да бъдем истинско семейство. В Париж се роди втората ни дъщеря Мона. Фреди развиваше успешен строителен бизнес, по-късно се отдаде на журналистиката, но никога не престанахме да поддържаме връзка с нашите приятели от България. Така дочакахме падането на режима през ноември 1989 година и свободното ни завръщане в България“ - описва драматичните перипетии в спомените си Райна. За съжаление през ноември 2023 г. идва нейната кончина.
Разочарован от промените
Алфред Фосколо
В Париж Алфред Фосколо не се отказва от своята кауза и през 80-те години подпоага гражданските организации в България, борещи се за човешки права, работи и за по-голяма видимост на българската кауза във Франция. Днес като пенсионер прекарва голяма част от времето си в София.
В епилога на издадените си мемоари „Направих каквото можах“ той с известна горчивина пише: „Да се смее ли човек, или да плаче пред тази картина? Толкова много надежди бяха разбити и толкова много страдания бяха понесени, само за да се установи една фасадна демокрация, която да прикрива борбата между олигарсите от различните мафиотски кланове, наследници на партията… България не се е отървала от измислената носталгия по комунизма. Не се е отървала и от хората и наследниците, които са владеели страната в продължение на половин век...“
Румен Жерев
