- Г-н Ножаров, достатъчно смели ли са реформите и свиването на дефицита в проектобюджет`27?
- Този бюджет, за да влезе в сила, трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия по правилата на Пакта за стабилност и растеж във връзка с процедурата по прекомерен дефицит. Това означава, че трябва да отговаря на новата фискална рамка на ЕС.
- Отговаря ли той на новата фискална рамка?
- Директният отговор е категорично не. Новата фискална рамка всъщност е за структурни реформи, не за консолидация. Консолидацията може да се имитира, да се постигне с финансови фокуси. При структурните реформи е по-сложно.
- Как ще коментирате заложения дефицит?
- Дефицитът в новия бюджет от правителството е обявен на касова основа на 3,5% от Брутния вътрешен продукт, а на начислена основа по правилата на новата фискална рамка, е 4,3%. Аз го смятам, че истинският структурен дефицит е 4,9%.
- Защо?
- Правителството компенсира, на първо място, тежката пробойна в държавната хазна с излишъци по бюджетите на общините. Така, ако махнем тези излишъци, дефицитът става 4,7%. А ако махнем и данъка свръхпечалба, защото той е временен, само за една година, стават 4,9%. Правителството обаче ползва още нещо. То също така казва, че структурният дефицит е равен на дефицита на начислена основа. А това не са еднакви неща. И е невъзможно да бъдат еднакви. Това означава, че дефицитът на начислена основа е касовият дефицит плюс поетите задължения и очакваните приходи. А структурният дефицит отразява влиянието на цикличността на икономиката и външните шокове. За правителството, ако разликата между двете е нула, това означава, че няма война на дронове в Черно море, кризата в Ормузкия проток не съществува и т.н. Няма как и двете да са еднакви. Не, структурният дефицит е доста по-голям. Освен това правителството, за да намали още повече дефицита, използва и дерогацията за военни разходи. Само че тя за целия 4-годишен период е 1,5% от БВП, а не за всяка година от 4-годишния период до 2029 г. Реално правителството вече е използвано 0,6%, за да свали дефицита. Остават му 0,9%. Ако ги използва догодина, няма да има право на гъвкавост през 28 и 29 г., което е абсурдно. Няма да има никакъв буфер за следващите 2 г. Освен това – фискалният резерв в бюджета е 0.
- Как така?
- Помните, че фискалният резерв по време на валутния борд беше 10-11 млрд. лв. Заложили са 2,6 млрд. евро за следващата година. Но вътре влизат Сребърният фонд, който е неприкосновен, фондът за ядрена безопасност, който също не трябва да се пипа, целевите сметки на средствата от ЕС, които са също неприкосновени. И като се махнат тези неща, фискалният резерв остава нула. Тоест, ако има някакъв проблем, освен че 2,6 млрд. са изключително малко, но реално и тях ги няма. И на практика, ако има някакъв външен шок, трябва да се тегли заем от международните пазари. Но, първо, че тогава всички ще теглят, второ, ние всяка година от 25 г. си теглим по едни 10 милиарда и никой няма да иска да ни даде, поне не на нормални лихви. Как оперираш тогава? Все едно колата да я държиш постоянно на резерва. Това не е нормално.
- Ще мине ли номерът пред Европейската комисия?
- ЕК, само като види, че структурният дефицит е еднакъв с дефицита на начислена основа, за нея това е достатъчно основание дори да върне бюджета.
- Какво ще произтече от това, ако имаме червен картон от Брюксел?
- Комисията се произнася до края на ноември, казали са на 24 ноември. После към 5-6 декември, ако комисията е казала – не, се произнася Еврогрупата. И ако Еврогрупата потвърди, отива се към Екофин към средата на декември. Какво ще произтече? Връща се бюджетът със задължително искане той да бъде пренаписан. И България няма право да откаже.
- Какво гледа Еврокомисията?
- Комисията в процедурата по свръхдефицит гледа две неща. Много погрешно България смята, че гледа само дефицита на начислена основа. Комисията първо гледа темпа на растеж на нетните първични разходи. През това нещо тя изчислява колко е структурният дефицит и го контролира. Това, което тя е казала, е, че през 2026 г. България брутално е надвишила разрешения темп на растеж на нетните първични разходи, което за нея е по-важното от дефицита – 10,1%, докато е било разрешено 4,2%. Това означава, че ние в бюджета за 2027 г. ще трябва да направим по-голямо усилие, отколкото това, което се изисква, за да се компенсира превишеният растеж на тези разходи от 2026 г. Това означава, че шансът да ни върнат бюджета става 80%.
- Има ли опасност комисията да каже да се замразят социални плащания?
- Не, това не е вярно. Комисията има право да каже, че иска да се преработи бюджетът, така че растежът на нетните първични разходи например да е 3,8%, дефицитът да бъде намален. Кой какво ще замразява... може да увеличим социалните плащания, но да съкратим половината администрация. Това си е наша работа как ще го изпълним. Въпросът е да се постигне общият резултат на дефицит. А тук правителството казва – те искат да замразим социалните плащания. Не, не искат. Правителството не иска да прави реформи в администрацията и затова така казва. Явно му е по-лесно да замрази социалните плащания.
- Освен връщане на бюджета за преработка възможно ли е да се активират други мерки по процедурата по свръхдефицит, например глоба и спиране на еврофондове?
- Да, възможно е. Такива мерки могат да се активират и не само във връзка с процедурата за свръхдефицит. Те вече са прилагани спрямо предишното унгарско правителство на Виктор Орбан. Спрямо Румъния ги стартираха и Румъния веднага си пренаписа бюджета. Аз слушах изявление на вицепремиера по еврофондовете, който казва – видите ли, преди никой не бил наказван. Но новата фискална рамка на ЕС е от 2024 г. и стартира сега, от 2026 г. То няма как някой да е наказван по новата фискална рамка. Това, което той казва, е по старата фискална рамка, която се оказа неработеща. Това, което се случва в момента във Франция и други държави, е точно заради новата фискална рамка. Защото там прошка няма, там не можеш да не изпълниш нещата. Затова във Франция започват тежки реформи, защото дори и те не могат да си позволят да не обърнат внимание на препоръките.
- Има ли някакви резерви според вас в бюджета за подобряване на дефицита, за свиване на разходите и увеличаване на приходите?
- Разбира се, че има. Даже съм подготвил свой бюджет, който е алтернативен на този на Института за пазарна икономика. Ще дам следния пример. Например в параграф 6 пише, че държавните служители ще почнат да си плащат осигуровките. Но брутното им възнаграждение ще се вдигне така, че нетното им да се запази. Това е отделно от 5-процентната индексация на заплатите. Реално те ще получат 10% индексиране. Ако се махне това нещо, съм сметнал, че ще се спестят около 790 млн. евро. За справка, индексирането на пенсиите по швейцарското правило гълта с около 25% по-малко.
- Това със сигурност ще предизвика протести от страна на синдикатите...
- Чакайте сега! Нетното възнаграждение на държавните служители е по-голямо от това на заетите в частния сектор с 25%. Е, това не е ли дискриминация? Един и същи юрист или счетоводител, с една и съща квалификация, завършили в един и същи университет, с еднакъв трудов стаж, в държавната администрация взима с 25% нетно повече, отколкото в частния сектор. При условие че държавната администрация се финансира с данъците от частния сектор. Според вас това нормално ли е?
- Какво друго сте предложили във вашия проект на бюджет?
- Казват, че били замразили автоматичните механизми за индексиране на заплатите. Те ги замразиха спрямо законите. Но веднага всички министерства започват да сключват Колективни трудови договори (КТД). И автоматичните механизми си работят.
- Как става това нещо?
- Заобикаля се замразяването. На пръв поглед правителството казва и наистина го прави, като ги замразява в нормативните актове. Но по Кодекса на труда няма пречка министърът да сключи КТД. Разбира се, че министърът ще иска да няма протести в администрацията. Тоест истинско замразяване няма. Ако правителството иска наистина да ги замрази, тогава трябва да забрани на министрите да сключват КТД. От това ще дойдат още едни 300 милиона.
- Вие имате ли информация за такова заобикаляне на замразяването на автоматичните механизми за заплати чрез сключване на КТД?
- В момента е пуснато за съгласуване от министъра на образованието за висшето образование, за държавните висши училища.
- Как се покриват тези разходи, ако не са били предвидени за заплати?
- Взимат се от издръжка, оттук-оттам. Затова се напомпват изкуствено някои групи разходи, за да може да се вземат за такива цели.
- 5000 щатни бройки ще бъдат съкратени от държавната администрация. Достатъчно ли е?
- Централната администрация с регионалните структури е 145 000. А без тях – около 112 000. По-важно е друго, какви са разходите за държавна администрация като процент от БВП. В новия бюджет те са близо 11%. А в ЕС са средно 9,3%. При нас преди 5 г. също бяха 9,3%. Тези 5000 бройки са капка в морето. Това не е достатъчно и на комисията няма да ѝ бъде достатъчно. Това е пиар ход, с който се казва – правим нещо. Когато това не е направено на база програмно бюджетиране, а то не е, комисията не го приема за устойчива мярка. Защото какво пречи 2028 г. отново да си ги назначат тези 5000 бройки? Откривате нова агенция или министерство и ги назначавате.
София Симеонова
