- Намираме се в етап на ключови избори на Балканите – преди дни бяха тези в Босна и Херцеговина, предстоят в Сърбия, Косово избегна изборите на косъм. Каква е обстановката на Балканите и какви уникални и общи процеси и тенденции се наблюдават?
- За съжаление не може да се каже, че ситуацията на запад от нас е много спокойна. Напротив, има много симптоми, много явления, които ни припомнят за възможно най-трагичните дни от началото на 90-те години, когато Югославската армия, по-късно преобърнала се в Сръбска, атакува няколко съседни държави и сътвори такива разрушения, каквито светът не е виждал на европейския континент след Втората световна война. Нещо повече, стигна се и до геноцид и смъртта на един от участниците, на организаторите, най-големия касапин, както наричаха Ратко Младич, преди десетина дни ни напомни за тези ужасяващи неща. Защо казвам, че има нещо, което прилича - защото Сърбия в момента се управлява от хора, които участваха в тези престъпления и най-голямата фигура в сръбската политика – президентът Александър Вучич, да не забравяме, беше министър в правителството на сръбския диктатор Милошевич. Ние сме свидетели как Сърбия чрез новия си проект „Сръбски свят“, който е копие на „Велика Сърбия“ – на онзи на Милошевич, посяга към суверенитета на Босна и Херцеговина, прави всичко възможно да дестабилизира Черна гора и да блокира нейното членство в Европейския съюз, а за Косово да не говорим – там сме свидетели само преди една година, година и половина как от сръбските манастири не излизат монаси, а хора, преоблечени в расо, под което се крият калашници. Най-чувствителното място за България на Западните Балкани е Македония, където в момента ние сме свидетели на едно тотално подчинение на управляващата коалиция и партия – по-конкретно тази на Мицкоски, която се е прегърнала в обятията на „Сръбски свят“.
- Парламентарните избори в съседна Сърбия, които ще се проведат на 25 октомври, когато в България избираме президент, се случват две години след падането на козирката на жп гарата в северния град Нови Сад, от което започнаха и протестите срещу управлението и бездействието на Александър Вучич. Очаквахте ли той да се задържи толкова дълго на власт?
- Само човек, който не следи случващото се на запад от нас и по-конкретно в Сърбия не в последните две години, а в последните стотина и повече години, би се учудил. Това е авторитарен режим с всички елементи на полицейщина, на армия, която се използва за укрепване и оставането на власт. Да не забравяме, този човек използва звуково оръдие в центъра на Белград на 16 март 2025 г., когато според най-скромните данни са били над 300 000 души. Така че тук не говорим за едно просто оставане на власт, защото той е бил велик политик и държавник, обичан от народа. Вие можете ли да си представите в София да излязат 300-400 хиляди души и управляващите да се правят, че нищо не се е случило. Само преди 10 месеца станахме свидетели на един протест, оставка на кабинета на Росен Желязков, избори, ново управление. Нещата въобще не трябва да се анализират от гледна точка на това, което сме ние, съвременните българи. Може да имаме много недостатъци, може да имаме грешки, може да имаме падения и провали, но в никакъв случай не можем да говорим, че сме управлявани от диктатори и хора, които стрелят срещу собствения си народ. Там имаше хора, които бяха прегазени и Вучич твърдеше, че те са прави, защото някой им се е изпречил на пътя и протестирал и нямало нищо лошо в това нещо. Случващото се в Сърбия е един особен вид управление за европейския континент, а може би и в Азия вече такива режими много по-рядко се случват.
- Политическият ход с подаването на оставка ще превърне ли Вучич в сръбския Румен Радев?
- Може да сме критични към Румен Радев, към поведението и решенията му и начина, по който той води страната ни, но сравненията са като от земята до луната. Вучич, първо, подаваше оставка четири месеца. Той започна от юни да подава оставка и я подаде възможно последния ден, за да може да използва целия медиен ресурс преди началото на предизборната кампания и да се появява колкото се може по-често. Има статистика, в която той се е появил за един ден по 122 телевизии – местни, селски, градски, национални, всякакви. Нещата са несравними. Може да е споменал някъде и по някакъв повод Румен Радев, но преди всичко той си обича друг човек – Путин. И ненапразно се гордее, че е един от малкото европейски политици, може би единственият, който е получил най-големия орден на Руската федерация. И се гордее с факта, че има възможно най-добрите отношения с Путин. Но да не забравяме, че именно през последните няколко дни от Москва известни специалисти по Балканите и външнополитически анализатори от техните известни международни агенции съобщиха, че на сърбите им е писнало от него. Сръбският гражданин вече търси антируско управление, самите те го пишат. Иначе Путин иска бъдещият премиер на страната да се казва Вучич. Въпросът сега не е в предсрочните избори и не в поведението на Вучич, а дали тези избори ще бъдат свободни. Защото в условия, когато цялата държава е впрегната, контролирана и обслужва Вучич, за свободни избори може трудно да се говори. Показателен е и фактът, че при една планирана обиколка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на Западните Балкани този път тя заобиколи публично и много звучно Сърбия и дори не спомена страната за преговорите относно евроинтеграцията.
- Всъщност по време на турнето между 30 септември и 2 октомври Урсула фон дер Лайен пропусна и Босна и Херцеговина. Официалната позиция, разпространена от Европейската комисия чрез нейния говорител, беше, че посещенията в тези две страни се отлагат за по-късна дата „в светлината на предстоящите парламентарни и общи избори“ там.
- Нека все пак да не забравяме, че от 7-8 години Сърбия не е отворила нито една преговорна глава, докато държава като Албания, която започна преговорите преди две години, има голяма вероятност до началото на следващата година да затвори всички преговорни глави.
- Как ще коментирате случая „Ива Михайлова“ в контекста на отношенията ни със Северна Македония?
- Ще бъде много погрешно случаят „Ива Михайлова“ да се коментира като нещо изолирано, като някаква изненада. Този случай се вписва абсолютно в контекста на случващото не през последните няколко години, откакто Мицкоски пое управлението, а от десетилетия. Това е част от тази идеология на управляващите в Скопие, които все още не са се отърсили от режима и начина на управление след 1919 и 1945 г. от миналия век. Имаше посегателства срещу дипломатическото представителство на България в Скопие, стрелба от преминаващ автомобил срещу българския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид през ноември 2022 г., клубът „Иван Михайлов“ в Битоля бе запален през 2022 г., а няколко години по-късно бе атакуван с чупене на камери, заливане с бои и изписване на обидни националистически графити. През 2023 г. беше пребит Християн Пендиков, секретар на българския клуб в Охрид. Да не изреждам всеки един инцидент, но много погрешно ще бъде да се вторачваме и да анализираме само случая „Ива Михайлова“, защото това е част от цялата идеология и от посоката на управляващите в Скопие. Когато вие спирате един процес – евроинтеграцията, в политиката, в живота (личния, гражданския, обществения, професионалния) няма вакуум, въпросът е с какво се запълва? Ами запълва се със „Сръбски свят“. След като вашият заместник в кабинета Иван Стоилкович открито подкрепя, призовава, присъства на мероприятия на „Сръбски свят“, отговорът е много ясен. И там се крие и част от отговора на въпроса за случая „Ива Михайлова“.
- Събитието на месеца, ако не и на столетието и хилядолетието, безспорно е връщането на останките на цар Самуил. Казахте, че това събитие затваря един кръг от двустранните взаимоотношения между България и Северна Македония. Какво можем да допълним?
- От историческа гледна точка въпросът е много ясен – няма сериозен учен, няма документ от Ранното Средновековие, който да оспорва българската принадлежност на цар Самуил. Потвърждението е включително и в документ от двустранните ни отношения. През 2019 г. Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония постигна съгласие и прие официална формулировка, според която: „Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука признава за Българско царство с център в територията на днешна РС Македония“. Това решение бе официално подписано и одобрено от правителствата на двете държави с подписите на Екатерина Захариева и Никола Димитров, че цар Самуил управлява Българското царство през XI век. Това е по отношение на миналото и документите. Връщането на костите буквално затваря този въпрос, защото ако имаше някакво съмнение за свързаност с България на цар Самуил, костите нямаше да дойдат тук. Нещо повече, забелязвам и начина, по който това събитие се коментира от света. Нека не изпадаме в еуфория и излишни емоции дали това е събитието на хилядолетието, но да видим как се отразява и описва първо от съседните държави. Турция: Българският цар се завръща в България. Албания: Цар Самуил управлява Първото българско царство от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Загива от мъка след битката при Беласица. За гръцките медии да не говорим, защото за тях е ясно, че това е цар на българите, след като битката, която губи при Беласица, е срещу Василий Втори, получил прякора Българоубиец. В Скопие са свикнали да обвиняват България за всички свои несгоди, това е част от тази идеология. Нека да подчертаем – тази идеология не е измислена в Македония. Тя е привнесена именно от онези, които днес са съавторите на „Сръбски свят“.
- Да си поговорим за журналистика. БГНЕС отбеляза 25 години от създаването си. Как устояхте във времето?
- Няма да ви кажа тайната (смее се). С много труд, с много сплотен екип, с много жертви, с отказ да се правят компромиси в името на нещо си, дали икономическа, политическа или друга облага. И най-важното – да спазваме принципа: Фактите са свещени, всеки има право на мнение и анализ. Това са трите неща, които сме се старали включително и в най-трудните моменти. Журналист с „Ролекс“ и с „Бентли“ няма много общо с журналистиката. Имали сме много трудни, дори инфарктни моменти. Но когато водещото е принципът, на който си се отдал, рано или късно достигаш до успех. Има и нещо друго – никога провалите си, проблемите си не сме ги считали за трагични. Напротив, смятали сме, че това е много добър повод, за да си направим изводите. Успехът често води до главозамайване – аз съм геният, непостижимият, перото на хилядолетието и т.н. Това може да забави развитието на въпросния човек. Не казвам, че всеки път е така, опазил ме Господ да мисля по този начин, но ние от пораженията и от ударите сме правили много изводи, които пък са ни водили до успехи.
- Плаши ли ви навлизането на изкуствения интелект в живота ни, свикнахте ли с тази промяна?
- Това не е промяна, аз използвам един друг термин, защото промяна е когато имате качествен скок – от едно стъпало на друго, от една височина на друга. Тук говорим за пълна трансформация, защото влизаме в един друг свят, който няма нищо общо с досегашния. Изкуственият интелект променя напълно всичко. Журналистиката никога няма да прилича на онази, която ние знаем. Ние досега знаехме за журналистиката на хартия, за журналистиката в ефир – радио и телевизия, за журналистиката в интернет. В момента към всичко това се появява един нов инструмент, който изцяло всичко променя. Той събаря всичко, което е било като начин на писане, начин на използване на източниците, начин на достигане на източниците. Ако някой отрича изкуствения интелект, то непременно ще се затрудни при работата в бъдещето. Но тук, подчертавам, използването на изкуствения интелект, който все още не се е усъвършенствал на добро и високо ниво, е само за подготвени, знаещи, можещи. Той ще бъде полезен на журналистите да творят, анализират, да достигат до информация, само ако те са много добре подготвени и ако познават материята и са образовани. В противен случай ще гледат котки как танцуват, кучета как пеят и птички, които ви сервират в „Макдоналдс“. И накрая ще се окажат в един социален срив, който може да създаде и тежки икономически проблеми за всеки от нас. Изкуственият интелект е в самото начало, това не е най-голямата му висота, той тепърва набира скорост и мисля, че в началото на следващата година много хора ще разберат към какъв свят вървим. Имам доста познати експерти, да не ги нарека гении по изкуствения интелект, включително и хирурзи, които казват: Медицината, както се преподава в момента, губи времето на студентите. Става въпрос за големи специалисти, професори по медицина, които осъзнават пред какво е изправена тяхната наука. Те са абсолютно убедени, че след 4-5 години един доктор няма да има право да издава рецепта без одобрението на изкуствения интелект. Е, ние ако не се подготвим за това нещо, ако бъдещият доктор не умее да борави с инструментите на изкуствения интелект, мисля, че трудно ще може да ни лекува. Не може ние да сме по-умни от инструмент, който притежава знанията на десетки милиарди хора от институционализацията на човечеството, това е абсурдно.
- Какво ви задържа още в журналистиката? Много колеги се изкушиха да сменят попрището. Ето, имаме стабилно представителство и сега в кандидатпрезидентската кампания. Защо името ви не е сред журналистите в кандидатпрезидентските двойки?
- Това е личен избор на тези, които са се хвърлили в политиката. Никога не сме били изкушени да участваме в политиката, никога не сме бъркали политика и информация. Никога не сме бъркали коментар и политически убеждения. Любовта към професията е това, което ни задържа. Има и нещо друго – при нас няма мандат.
Това е той:
- Роден е на 29 юли 1964 г. в Скопие в семейството на Темелко Нешков от Бело поле, Прилепско
- По време на Титовия режим баща му е арестуван и прекарва 12 години в затвори и лагери за отстояване на българщината и за членство в нелегална антимакедонистка организация
- През 1985 г. семейството завинаги се установява в България
- Завършва история и журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“
- Работил е като журналист във вестник „Стандарт“ и БНТ
- През 2001 г. със сестра му Славица създават информационната агенция БГНЕС
Кристи Петрова
