Общинският съветник в Англия Мариан Несторов пред "Телеграф": Бях кмет на 285 000 души

- Г-н Несторов, как станахте кмет в Англия?

- Искам първо да уточня, че моят мандат приключи този май и оттогава вече не съм кмет на Медуей. Все още съм общински съветник, но не и кмет. В Англия местните кметове се избират за срок от една година. Това става на заседание на общинския съвет, където съветниците избират един от тях за кмет за една година. Единствените кметове с четиригодишен мандат са тези на някои от по-големите градове, но те се броят на пръсти.

- Бихте ли разказали как беше дадена тази възможност за един българин?

- Още от деня, в който се присъединих към партия Лейбър, бях много активен. Именно поради тази причина смятам, че се доказах пред партията и затова ми беше дадена възможността да бъда кмет на нашите прекрасни градове. Отне ми много работа и доброволчество, за да бъда забелязан. Много ми помогна и фактът, че имам бакалавърска степен по политология, а също така вярвам, че давах добри съвети по време на нашата кампания.
В края на тази много успешна кампания Лейбър спечели мнозинство за първи път от създаването на единната община Медуей. Така при първия кметски мандат общинските съветници ме избраха за заместник-кмет, а на следващата година – за кмет.

- Колко градове и села управлявате и как протича денят ви като кмет? Колко са жителите на тези населени места?

- Медуей е единна община (unitary authority) и включва 5 града и 13 села. Градовете са Рочестър, Чатъм, Гилингам, Рейнъм и Струд. Общо населението е около 285 хиляди души. В миналото градовете са били много важни военни центрове. Например в Чатъм се е намирала Кралската корабостроителница, която днес е отворена като музей. Тук са били построени корабите, с които Великобритания е колонизирала голяма част от света. Най-известният кораб, построен тук, е HMS Victory – корабът на адмирал Нелсън, с който той побеждава испанската армада.
В Рочестър се намира втората най-стара катедрала в Англия, завършена само 8 години след катедралата в Кентърбъри. Там се намира и най-старият масивен мост във Великобритания, Нормандският замък, както и домът на писателя Чарлз Дикенс, който е живял и починал в града.

В Гилингам е роден известният мореплавател Уил Адамс – първият англичанин, достигнал бреговете на Япония. Първоначално е бил пленен, но впоследствие изгражда приятелство с японския император и става първият и единствен чужденец с титлата шогун в Япония. Филмът Shogun е базиран на неговата история.
В Струд е роден бащата на аржентинския футбол – Исак Нюуел. Той създава първия футболен клуб в Аржентина – Newell's Old Boys, и донася футбола в страната. Много известни футболисти са започнали кариерата си именно в този клуб, включително Диего Марадона, Лионел Меси, Габриел Батистута, Макси Родригес и много други.

- Имате ли информация колко българи има сред населението на този район?

- Нямам точна информация колко българи живеят в Медуей, но имаме доста силна общност. Тук и в съседния град Мейдстън се намират най-големите български общности в Кент. Например в българското училище в Рочестър, по мои последни данни, учат около 305 деца.

- Бихте ли разказали интересна история, свързана с длъжността ви?

- Имам доста истории. За тази една година се срещнах с хиляди хора и посетих места, на които един обикновен човек не би могъл да отиде. Имаше няколко събития, които винаги ще помня.
Едното е посещението ми в Бъкингамския дворец по покана на краля. Все още помня деня, в който дойде писмото – изискан плик с покана и писмо. Писмото беше от секретаря на краля, а на поканата пишеше, че кралят е пожелал моето присъствие на градинското парти. Беше незабравим ден, а и имахме щастието времето да бъде прекрасно.
Друго много запомнящо се събитие е Адмиралският круиз. Понеже Медуей е съставен от няколко града, кметът наследява и историческите титли на тези градове. В миналото кметът на Чатам – града с най-голямата кралска корабостроителница във Великобритания – е имал и титлата Адмирал на река Медуей. Днес тази титла се наследява от кмета на Медуей за времето на мандата му.
Като адмирал на реката всяка година се организира голям круиз, при който стигаме до границата на реката, за да я обозначим, и отдаваме почит на загиналите моряци. В тазгодишния круиз участваха около 50 кораби и яхти, а на мен се падна честта да се возя в най-голямата яхта. Докато минавахме покрай пристанищата, адмиралската яхта стреляше с малък топ, а от брега отговаряха. Една много интересна и помпозна традиция.
Накрая Бреговата охрана ме качи на бърза лодка и заедно посетихме всички яхти, на които раздавах малки флагчета – знак, че са участвали в тазгодишния Адмиралски круиз. Вечерта завърши с голям банкет с морски дарове.
Още една титла, която кметът на Медуей наследява, идва от Рочестър – Пазител на замъка Рочестър. По традиция замъкът се води резиденция на кмета. Разбира се, днес той е туристическа атракция и не се използва реално като резиденция, но традицията се пази. Когато бях на посещение в замъка в червена роба и със златната кметска огърлица, имаше група деца и едно от тях ме попита: „Ти ли си кралят?“ Беше много смешно.

- Имали ли сте среща и разговор с някого от кралското семейство?

- Аз и жена ми имахме честта да бъдем поканени на кралското градинско чаено парти. Това беше най-голямата чест в живота ми досега. Партито се организира всяка година в Бъкингамския дворец и има за цел кралят да благодари на своите поданици за работата, която вършат в държавната служба. Успяхме да видим краля – беше на не повече от 3 метра от нас, но не успяхме да говорим с него. На партито имаше хора, които получаваха рицарски звания, и само те можеха да разговарят с краля. Имаше два оркестъра, които свириха през цялото време на различни места в огромната градина. Имаше големи палатки с много вкусна типична храна за чаени партита и, разбира се, чай. Кралят дойде с охраната си – бифидърите – и поздрави избраните хора, като им връчи рицарски звания, след което отиде във ВИП палатката. С него бяха и Камила и принцеса Ан. Беше един незабравим ден в Бъкингамския дворец.

- Кога и защо решихте да заминете на Англия и защо решихте да останете да живеете там? Сам ли тръгнахте и имаше ли ваши близки, които да ви посрещнат?

- Дойдох в Англия преди почти 15 години, през 2011 г. Първоначално бях решил да остана за кратко – да изкарам пари и после да се върна в България. Но след няколко месеца престой тук осъзнах, че страната ми харесва много. Имаше едно спокойствие, хората бяха мили и любезни, а нещата, които в България ме притесняваха, тук просто ги нямаше. С една обикновена заплата се живее добре, а много семейства се справят само с една работеща ръка. Освен това почти всичко с институциите може да се свърши онлайн и без излишен стрес. Така реших да остана – и ето ме тук вече 15 години. Дойдох сам и започнах работа като куриер. След около година, карайки бус, реших да стартирам собствена куриерска компания. Днес имам около 25 служители, а фирмата ми работи с големи компании като DHL и DPD.

- Как се запознахте с жена си? 

- С жена ми се запознахме през 2006 г. на студентска бригада в Америка и имахме връзка, докато бяхме там. Тя е от Украйна и след края на бригадата всеки се върна в своята страна и загубихме контакт. През 2012 г., по време на Олимпийските игри в Англия, аз публикувах случайно пост във Facebook, показващ допълнителна лента за движение с олимпийския знак. Тя, която се занимаваше професионално със спорт, ми писа. Така започнахме да си пишем отново.
След по-малко от година на писане и срещи в различни държави (тя пътуваше много с националния отбор на Украйна по ултимат фризби), решихме, че е време да бъдем заедно за постоянно. Сгодихме се и се оженихме. Днес имаме две прекрасни деца, а аз се чувствам голям късметлия да имам до себе си красива, силна и вдъхновяваща жена. Вече 12 години тя е мой партньор във всичко – в живота, бизнеса и дори в политиката.
Отделно сестра ми и семейството ѝ дойдоха в Англия през 2015 г. и живеят само на 20 минути от нас. Майка ми живее с нас. Цялото ми семейство е тук, в Англия.

- Организирате редица мероприятия за българи, които живеят и работят там, какво предстои?

- Преди една година създадох nonprofit организация с името „Българи в Кент“. Към организацията се присъединиха още осем чудесни българи, които с огромно желание и отдаденост помагат за реализирането на нашите цели. Всички ние организираме събитията на организацията и без тяхната помощ тези събития просто нямаше да съществуват. Те влагат време, енергия и сърце, без да получават никакво заплащане, и за мен е чест и удоволствие да работя с такива хора. Искам специално да благодаря на моите съорганизатори за тяхната всеотдайност, ентусиазъм и невероятна работа. Този месец ще проведем първия си пазар и се надявам всичко да мине добре. За съжаление, тъй като сме нова организация и все още се учим, не успяхме да напълним пазара само с български търговци. Около половината ще са българи, а другата половина – румънци и представители на други източноевропейски националности. Ще имаме DJ, певица и народни танци. Всичко това ще бъде безплатно за посещение и се надяваме да привлечем много хора не само от Кент, но и от Лондон.
Както казах, това е нашият първи пазар, но се надявам да стане традиция всяка година и да събира все повече и повече хора.

- Какви други инициативи имате, свързани с работата и сънародниците ви?

- Събитията, които организираме, са различни и разнообразни. Правим месечна кафе среща, където просто се събираме с други българи и разговаряме. Ако някой има проблем или въпрос, се стараем да помогнем колкото можем. Организирали сме пикници в парка, коледно парти, събор с народни песни, а последният ни проект е българският базар.
Всички проекти се финансират изцяло от нас самите. Нашите доброволци са наистина уникални хора, които безкористно даряват време и средства, за да могат тези събития да се състоят. Те са сърцето и душата на организацията и без тяхната отдаденост тези събития нямаше да се състоят.

- С какво сте се занимавали, преди да заминете за Англия?

- Преди да замина, бях студент, докато учех, се издържах, като продавах на едро тоалетна хартия. Моето семейство произвеждаше хартията, а аз се явявах като търговски представител. За съжаление след финансовата криза през 2009-а трябваше да затворим. След това за кратко работих като зам.-управител в ЛИДЛ.

- Кое беше най-голямото предизвикателство от живота ви в Обединеното кралство?

- Мисля, за всички българи най-голямото предизвикателство е социалният живот. В България сме свикнали да излизаме често и да сме сред хора постоянно. Англичаните имат доста по-различен начин на социален живот. Отне ми много години, докато свикна с това. Точно поради тази причина създадох тази организация. Прекалено много българи нямат добър социален живот в Англия и са самотни и изолирани. Затова един ден реших да направя нещо по въпроса и така. Мисля, че след 30+ години става все по-трудно да правиш приятели и да срещаш нови хора. Особено в чужбина.

- Имало ли е момент, когато сте искали да се върнете в България?

- Всеки човек милее за родината си – и аз не съм изключение. В момента обаче не мога да се върна в България – цялото ми семейство е тук и вече сме свикнали с живота в Англия. Може би след като децата отидат в университет, ще обмислим да се приберем, но ще видим как ще се развият нещата.

- Колко често се прибирате в родния си град и за колко време?

- Прибираме се всяка година и прекарваме поне една седмица в Габрово с децата. Понеже жена ми не е българка и у дома разговаряме на английски, децата не говорят много добре български. Те разбират всичко, но говорят български с лек английски акцент. Затова се прибираме всяко лято – както за почивка, така и за да подобрят езиковите си умения.

Това е той:

• Роден е през 1985 година в Габрово.
• Завършил е бакалавърска степен, специалност „Политология“
• През 2023 година става зам.-кмет на Медуей, Англия 
• От 2024 до май 2025 година е кмет на Медуей
• Към момента е общински съветник 

Елена Иванова