- Доцент Груев, на 3 август 1944 г. британският премиер Уинстън Чърчил се отчита пред парламента за хода на войната. Той споменава в неговия си характерен стил и нашата страна с думите: „За България 12-ият час още не е ударил, но вече бие.“ За какво е биел часовникът на историята?
- По това време Вермахтът търпи поражения по всички фронтове. В непосредствена близост до България Червената армия готви Яш-Кишиневската операция (20-29 август), за която Чърчил е бил информиран. А и като цяло е ясно, че Третият райх губи войната. Управляващите в България също си дават сметка за това и търсят възможност за някакъв изход от очертаващата се поредна национална катастрофа. Първата стъпка за контакти с Англия и САЩ е през декември 1943 – януари 1944 г. с разговорите на Георги Киселов, бивш посланик в САЩ, с американски представители в Истанбул и Анкара. Той докладва, че по принцип американците разбират и одобряват желанието на България да намери път към съюзниците, но го посъветват правителството да се свърже с британците. Това е съвсем логично – президентът Франклин Рузвелт няма особен интерес към Балканите и смята, че отговорност за тях трябва да поеме Лондон, който отдавна има там свои интереси, заради които е влизал нееднократно в конфликт с Русия.
Британците обаче се оказват по-скептични. Защото още през май 1944 г. между Сталин и Чърчил има обменени шифрограми на тема бъдещето на Балканите. В тях за пръв път, макар и завоалирано, се намеква за бъдещото разпределение на сферите на влияние.
Тогава Чърчил де факто дава картбланш на Сталин да постави полуострова под свой контрол, с изключение, разбира се, на Гърция. Така че, когато държи тази реч, нещата са до голяма степен предопределени. Впрочем на същата дата Киселов от Цариград е пратил шифрограма на външния министър Първан Драганов, че Съветският съюз, Великобритания и САЩ действат в пълно съгласие и че между тях конфликт за Балканите не може да има. Това се потвърждава и когато на 19 август Първан Драганов уведомява съветското посолство, че е изпратил Стойчо Мошанов за преговори с англичаните в Кайро. Съветският посланик Степан Кирсанов предупреждава: „Запомнете едно: вратата за преговори за мир с нашите съюзници е през нашето посолство. През нас ще минат.“ Все пак преговорите в Кайро започват.
- Тези преговори продължават да са обект на дискусии.
- Наистина спекулациите дали е можело бързото сключване на примирие между България и западните сили и предотвратяването на съветската окупация на страната продължават. Горепосочените факти показват, че това не е било възможно. Що се отнася до самия Мошанов, не бива да се възприемат като чиста монета мемоарите му „Моята мисия в Кайро“, в които той със задна дата за свое оправдание твърди, че умишлено е забавил преговорите, за да може Червената армия да завземе България, воден от някакви патриотични и славянофилски чувства. Ако е било така, нямаше да бъде интерниран в Търговище и после да престои 12 години в затвора.
- Другата сатанизирана фигура, виновна за съветската окупация, е генерал Иван Маринов, по чието настояване е забавено обявяването на война на Германия...
- Той е бил командващ 5-а армия в Македония, а на 2 септември 1944 г. става военен министър в кабинета на Константин Муравиев. Новият премиер се спира на него именно защото неговата биография в никакъв случай не индикира някаква лява или просъветска ориентация. Напротив, като командващ 5-а армия участва в депортацията на македонските евреи. Неслучайно след войната югославските власти искат да го съдят като военнопрестъпник, но му се разминава заради ролята му в Деветосептемврийския преврат. И затова не съм склонен да вярвам, че е бил едва ли не агент на съветското разузнаване.
Генерал Дамян Велчев е основният двигател на преврата.
Съпротивата му против незабавното обявяване на война на Германия може да се обясни наистина с мотивите, които той излага пред Министерския съвет – армията ни в Македония, която той е командвал и към която има морален дълг, действително е изложена на тежки удари от германските войски, които вече са започнали да се изтеглят от Гърция по оста Солун-Скопие-Ниш. По това време германците действително арестуват и щаба на българския окупационен корпус в Сърбия, разположен в Нишка баня. Преекспонирано е и „предателството“ му в самата нощ на преврата. В 2.00 часа в кабинета му идват офицерите звенари и той е наясно пред каква алтернатива е изправен – или да издаде заповед за неутралитет на армията, или най-вероятно да бъде застрелян още там. Така че от чисто човешка гледна точка не може да не го оправдаем. Просто е преценил, че след като нещо така и така ще стане, по-добре е да стане с него, а не без него. Изборът му се оказва правилен – той е назначен за главнокомандващ на армията.
- Преди 9 септември да бъде „повишен“ в социалистическа революция, беше определян като „народно въстание“. Колко са всъщност въпросните въстаници?
- Броят на партизаните и въобще на членовете на съпротивата е може би най-голямата манипулация по времето на комунистическия режим. През 1945 г. се създава т.нар. Съюз на бойците, който ще прерасне през 1959 г. в Комитет на активните борци срещу фашизма и капитализма, чийто брой ще достигне до 89 хиляди. След известен дебат именно през 1945 г. се приема, че на 11 септември броят на нелегалните е около 7000 души.
Арестите на фашистите започват веднага.
- На 11 септември?
- Наистина звучи комично, но се оказва, че на много места нелегалните комунисти дори не са разбрали още какво е станало в София. И два дни там властта е била „ничия“.
Партизаните се роят чак до 11 септември.
- А колко е редовната армия?
- По това време тя е приведена към военновременните щатове и е около 500 хиляди. Освен това има полиция, жандармерия и т.нар. ловни роти. Така че за завземане на властта от някакво народно въстание изобщо не може да се говори. На 9 септември 1944 г. е извършен един класически преврат, подобен на тези от 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. Единствената, но фундаментална разлика е, че на 8 септември Червената армия е вече навлязла в България и така превратът се превръща в „социалистическа революция“.
- Вярно ли е, че нейното навлизане е предотвратило англо-турска окупация?
- Това наистина е вече чиста пропаганда. Президентът на Турция Исмет Инюню бяга като дявол от тамян от всякаква идея за участието на Турция във Втората световна война. И наистина успява да запази нейния неутралитет. А британските сили, освен че трябва да контролират една огромна територия от Триполи до Техеран, вече се готвят за сражения с германците в Гърция. И нямат нито ресурс, нито логистична база за подобна операция без Турция. Впрочем по време на преговорите в Кайро подобен въпрос изобщо не е поставян.
- За това, че живяхме зад Желязната завеса, мнозина обвиняват не само Сталин, но също Чърчил и Рузвелт.
- Нека не забравяме, че войната още не е завършила. Американският президент Рузвелт, както споменах, не е заинтересован от Балканите и не иска да се конфронтира излишно със Сталин заради тях, защото много разчита на участието на съветската армия в Далечния изток срещу Япония, а също и за подкрепата му за създаването на ООН, което е голямата лична амбиция на Рузвелт. Или дори на евентуалното съветското посредничество за сключване на примирие с Токио. Нека да припомним, че през цялото време на Втората световна война СССР и Япония поддържат дипломатически отношения.
Салфетката с процентите на влияние, договорени от Чърчил и Сталин
Що се отнася до Чърчил, той донякъде свири втора цигулка в голямото трио. И като опитен държавник знае прекрасно, че политиката е изкуство на възможното. Тук ще отворя една скоба – когато в социалните мрежи коментират събитието, всички участници изтъкват, че подялбата на Балканите е направена от Тримата големи в Ялта през февруари 1945 г. – това не така. Прословутата салфетка – или празната кутия от „Херцеговина Фльор“, любимите цигари на Сталин – със списъка с процентите на влияние е подписана на 9 октомври 1944 г. в Москва само от Сталин и Чърчил. Тогава съветската армия е завзела вече Румъния и България и напредва в Югославия, а британците вече атакуват гръцките острови. Затова и Чърчил тогава прави тази 24-часова „совалка“ Лондон – Москва – Лондон, за да се разбере окончателно със Сталин. Британският премиер не храни никакви илюзии относно бъдещето, но не искал да отстъпи съвсем без бой пред Сталин, и е изтъргувал тези проценти за британско влияние. Че те ще си останат само цифри върху парче хартия, най-добре говори фактът, че Сталин се е подписал, без да отрони и дума, и дори позволява на Чърчил да запази листчето. А той е постигнал възможното – запазил е Гърция за Запада и така не е допуснал СССР да излезе на Средиземно море.
- На мирната конференция в Париж нашата делегация изнася цифри за 30 хиляди партизани и общо 20 хиляди загинали антифашисти. Това с цел да се подсили приносът на България в съпротивата против нацизма и съответно да се смекчат условията на мирния договор ли е направено?
- Нищо не може да промени съдбата ни през 1947 г., когато е започнала вече Студената война. На България е признато участието в края на войната срещу Германия, но както всички други немски съюзници, е сред победените. Обречени са и опитите ни да си запазим Западна Тракия. Нейното връщане на Гърция е част от условията на сключеното на 28 октомври 1944 г. примирие на България с антифашистката коалиция. Но вие повдигнахте една много интересна тема – за жертвите на т.нар. монархофашистки режим. През 1972 г. излиза един алманах със заглавието „Звезди“, издание на Музея на революционното движение. В него поименно са изброени малко над 2700 убити със или без съд комунисти, леви земеделци и т.н. – за целия период от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944-та! Властта със закъснение разбира, че си е вкарала кошмарен автогол и изданието е иззето и скрито. Но фактите са си факти – това е истината за цялата ни антифашистка съпротива.
- Но и тази година на 30 август социалистите, макар и на местно ниво, отбелязаха годишнината от Жабокрекската операция, която се смята за най-голямата партизанска акция през войната...
- На 24 август 1944 г. в местността Жабокрек в Рила планина Рило-пиринският партизански отряд с численост от 350 души напада почивна станция на германски войници, обезоръжават българските войници, пазещи станцията, и след това убиват немските войници (за броя им се спори – между 18 и 27, възстановяващи се от рани и болести) както обядват в столовата. Станцията бива запалена, а преди това вземат от касата на дружество „Гранитоид“ 2 милиона лева, приготвени за заплати на работниците. След това устройват засада и спират автобуса от Кочериново до Рилския манастир. В него пътува техническият директор на „Гpанитоид“ - авcтpиецът Райнхард Томанек, c непълнолетната си дъщеря. Тя е изнасилена пред очите на баща си и след това и двамата са разстреляни. Ето това е „най-великата партизанска операция“. Правете си сметка за другите.
Плоча в Жабокрек увековечава мита за великата акция.
Това е той:
Роден е през 1971 г. в София
През 1994 г. завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“
През 2001 г. защитава докторат
От 2002 г. е асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ
През 2009 г. е хабилитиран за доцент
Гост-преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.
От 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“
Константин Събчев
