- Проф. Димитров, вие сте новият председател на Съвета на ректорите, честито! Нека все пак да уточним, какво представлява тази структура и не се ли дублира с вече съществуваща такава?
- Благодаря. Тук е важно да направим едно много съществено разграничение. Съветът на ректорите е предвиден в чл. 23 от Закона за висшето образование. Той е общият представителен форум на ректорите на висшите училища и неговата задача е да изразява общите интереси на висшите училища пред държавните институции.
Отделно съществува сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това е юридическо лице със собствена история, имущество и органи на управление. Ние не оспорваме съществуването му. Въпросът е друг – участието в законово предвидения Съвет на ректорите не би трябвало да зависи от членство в частноправно сдружение. Именно затова говорим за връщане към модела по чл. 23 – всички висши училища да са равнопоставени и да имат пряк достъп до общия форум.
- Колко университета застанаха зад искането за нов съвет и как протече изборът?
- През юли 26 ректори подписаха обща декларация за единство, представителност и общо действие. Още няколко висши училища заявиха подкрепа, но не можаха да присъстват физически. На 24 септември, когато проведохме събранието и избрахме председател, участваха представители на 27 висши училища, като част от тях се включиха дистанционно. Изборът беше проведен в рамките на общо събрание. Бях избран с едногодишен мандат. За мен това не е личен въпрос, а ангажимент към процеса, който започнахме – да създадем работещ канал за представителство на университетите.
- Как ще си комуникират университетите чрез Съвета на ректорите, какви общи задачи ще решават и как?
- Идеята е много проста – когато има въпрос, който засяга висшето образование като система, университетите да могат да формулират обща позиция и тя да бъде представена пред съответната институция. Ще обсъждаме теми като финансирането, качеството на обучението, връзката с пазара на труда, научните изследвания, дигитализацията, изкуствения интелект, международната конкурентоспособност и нормативните промени. Най-важното е решенията да не минават през допълнителен филтър. Председателят няма командни функции спрямо ректорите. Неговата роля е да събира позициите и да ги представя.
- Какво се случва с другия съвет – колко университета поддържат неправителствената организация, която стои зад него, и има ли висши учебни заведения, които да членуват паралелно и в двата?
- Тук трябва да сме прецизни с терминологията. Сдружението е юридическо лице и има свой устав, членство и органи на управление. То има собствен статут и ние не поставяме под съмнение правото му да съществува. Друг е въпросът за Съвета на ректорите по чл. 23 от Закона за висшето образование. Там принципът е различен – той е предвиден като общ орган на висшите училища и участието е по право. Затова и не бих искал да превръщаме темата в спор „кой съвет е по-легитимен“. Нашата позиция е, че законовият модел трябва да работи и че всички висши училища трябва да имат възможност да участват в него.
- Как всъщност работехте досега с другия съвет и защо възникна недоволство срещу дейността му? Опишете как преминаваха заседанията, бяха ли публични, имаше ли прозрачност около решенията и какви всъщност решения се вземаха?
- Аз самият съм работил в този съвет и четири години бях негов главен секретар. Затова не бих искал да правя едностранна оценка или да отричам всичко, което е свършено през годините. Проблемът, който доведе до сегашната ситуация, е институционален. Натрупа се усещане у част от ректорите, че няма достатъчно пряк и равнопоставен механизъм, по който всеки университет да поставя въпросите си и да вижда какво се случва с тях. На заседанието на 11 юни 15 ректори напуснаха в знак на несъгласие с начина, по който беше проведено заседанието и с отказа да бъде обсъдено напрежението около статута и представителността на организацията. Оттам нататък разговорът вече не можеше да бъде отлаган. За мен изводът е, че трябва да има повече прозрачност – да е ясно кои въпроси са поставени, как са обсъдени, какво е решено и какво не е решено.
- Каква е структурата на съвета, който вие ще ръководите? Ще има ли управителен съвет или други структури към него? Има ли разписани правила как ще работи и как ще става присъединяването към него?
- Не. Именно това е една от съществените разлики. Съветът по чл. 23 няма да има управителен съвет или други допълнителни управленски структури. Той ще се представлява от избрания председател. Участието е по право за всички висши училища. Няма членски внос, няма процедура за прием и няма процедура за изключване. Вратата е отворена за всички. Разбира се, предстои да изработим работен механизъм – как ще се свикват заседанията, как ще се събират становищата, как ще се формулират общите позиции и как ще се осигурява публичност на резултатите.
- Защо мандатът на председателя е едногодишен? Достатъчно ли е това време?
- Една година е достатъчна, ако работим системно и ако целта е да създадем устойчив механизъм, а не да концентрираме власт в една фигура. Председателят не е ръководител на ректорите. Той е представител и говорител на общите позиции. Затова едногодишният мандат е напълно логичен – той дава възможност тази функция да се поема последователно от различни ректори.
- Вторият ви четиригодишен мандат като ректор на УНСС изтича през декември 2027 г. Какви са вашите бъдещи професионални планове?
- Имам още много работа до края на мандата ми в УНСС и не бих искал да избързвам с планове след това. Законът поставя ясни граници за мандатите и аз ги приемам като част от академичната система. За мен естественият път след приключването на ректорския мандат е да продължа да се занимавам с това, с което съм се занимавал и преди – преподавателска, научноизследователска и експертна работа. Имам интерес към международните отношения, управлението, икономическите и обществените процеси и към развитието на висшето образование. Но дотогава има достатъчно работа. В УНСС имаме конкретни цели по отношение на научната дейност, интернационализацията, дигитализацията и връзката с бизнеса и не смятам да се разсейвам с мисли за следващия етап. Разбира се, след края на мандата ще отделя повече време на семейството си, на внуците, които и сега ме зареждат с много енергия, но за съжаление не остава много време за тях.
- Какви са основните предизвикателства пред висшето образование в момента и как ги преодоляват университетите - заедно и поотделно?
- На първо място е качеството. След това бих поставил финансирането, демографската ситуация, подготовката на преподаватели и кадри, връзката между университетите и бизнеса, научната дейност и технологичната трансформация. Има и още един много важен въпрос – университетите трябва да останат различими. България има нужда и от силни изследователски университети, и от висши училища с ясно изразена образователна или регионална мисия. Не трябва всички да се опитват да бъдат еднакви. Именно затова е важно да имаме обща позиция по системните въпроси, но и да запазим автономията и спецификата на всеки университет.
- Как българските университети могат да се конкурират с чуждестранните? Притеснително ли е, че много млади хора завършват в чужбина и остават там?
- Мобилността на студентите сама по себе си не е проблем. Напротив – тя е част от съвременното образование. Проблем е, ако не успяваме да създадем достатъчно добри условия, за да се връщат и да реализират знанията си в България. Не можем да се конкурираме само с лозунги. Трябват качество, научна среда, международни партньорства, обучение на английски език, модерна инфраструктура и добра връзка с работодателите. И трябва да бъдем реалисти. Когато сравняваме български университет с университет, който разполага с бюджет от милиарди, няма как да очакваме еднакви резултати при несравними ресурси. Но имаме области, в които български университети вече имат международна видимост. Въпросът е да развиваме тези предимства системно.
- Изкуственият интелект все по-силно навлиза в живота ни. Как можем да разграничим употребата му, така че да не се използва за курсови и дипломни работи, но да е в помощ на студентите и преподавателите?
- Не можем да решим този въпрос със забрана на ChatGPT или на друга технология. По-скоро трябва да променим начина, по който поставяме заданията и оценяваме студентите. Ако студентът трябва да напише 20 страници текст, който преподавателят вижда за първи път накрая, разбира се, че ще бъде трудно да установим кой е авторът. Ако обаче има защита, междинни задания, дискусия, анализ на конкретен казус и възможност студентът да обясни защо е стигнал до определен извод, картината е различна. Аз съм за използване на изкуствения интелект като инструмент – за търсене на информация, анализ, симулации, идеи, проверка и работа с данни. Но крайният резултат трябва да показва знанията и мисленето на студента. И университетът също трябва да се адаптира. Ние вече провеждаме дискусии и форуми по темата и въвеждаме технологии, които могат да бъдат използвани именно като част от обучението.
- Как гледате на забраната на социалните мрежи до определена възраст?
- Това е въпрос, който не бих свел само до „забраняваме“ или „не забраняваме“. По-важното е как се изграждат дигитална грамотност, самоконтрол и умение за критична оценка на информацията. Нашите студенти са израснали с интернет и социални мрежи. Това е тяхната естествена информационна среда. Задачата на образованието е да ги научи да я използват разумно, а не просто да се опитва да я премахне. Когато говорим за деца и непълнолетни, разбира се, има и въпрос на защита – родителски контрол, възрастови ограничения, защита на личните данни и ограничаване на вредното съдържание. Но това трябва да върви заедно с образование, а не да бъде негов заместител.
- Gen Z демонстрира голяма избирателна активност на парламентарните избори. Очаквате ли същото и на предстоящите президентски избори?
- Не бих правил прогноза за избирателната активност на конкретна възрастова група. Това зависи от много фактори – интереса към кандидатите, темите на кампанията, начина, по който младите хора възприемат политическия процес, и конкретната обществена ситуация.
Това, което виждам в университета, е, че младите хора имат отношение към обществените теми и искат да бъдат чути. За мен е важно университетът да създава среда, в която те могат да обсъждат различни позиции, да задават въпроси и да правят информиран собствен избор.
- Какво ви прави най-силно впечатление в разговорите със студентите? Какви са интересите им, какво ги вълнува?
- Прави ми впечатление, че днешните студенти имат достъп до много повече информация, отколкото ние сме имали. Те са по-бързи в търсенето на информация и много по-естествено работят с технологиите. Но имат и много високи очаквания. Искат да знаят защо изучават даден предмет, къде ще могат да приложат знанията си и как това ще им помогне в професионалния живот. Затова преподавателят вече не може просто да застане пред аудиторията и да изчете една лекция. Трябва да има интерактивност, казуси, технологии, дискусия и участие на самите студенти. Това е промяна, която според мен е неизбежна.
- Не мога да подмина въпроса за рекламата за риалити формат, в която участник обясняваше, че най-много се гордее, че е завършил УНСС, без да стъпи на нито една лекция. Възможно ли е това? Беше ли направена проверка?
- Това не е възможно. Извършихме проверка и обмисляме как да процедираме при това невярно твърдение. В зависимост от формата на обучение има различни изисквания и форми на контрол и оценяване. Що се отнася до конкретния човек, не бих коментирал лични академични данни на публично лице, освен ако самият човек не е предоставил тази информация и няма законово основание университетът да я разгласява. Това, което мога да кажа категорично, е, че диплома от УНСС не се получава само защото някой е записан в университета. Има учебен процес, изпити и академични изисквания. Отнасяме се сериозно към такива сигнали. Напротив, сега в момента колеги и студенти се оплакват, че има правостоящи в залите, няма места. Може би знаете, че единият от учебните корпуси на УНСС в момента пропада заради подпочвени води и е затворен. Надявам се, Министерството на образованието и науката да осигури необходимите средства за ремонт. Готови сме с проекта, готвим обществена поръчка.
- Как виждате бъдещето на висшето образование? Възможно ли е AI да обезсмисли следването и къде първо ще се усети това?
- Не мисля, че изкуственият интелект ще обезсмисли университета. По-скоро ще обезсмисли част от старите начини, по които сме преподавали и оценявали.
Най-силно ще се усети там, където задачата може да бъде изпълнена механично – писане на стандартен текст, обобщаване на информация, базови изчисления, обработка на данни. Това означава, че университетът трябва да се премести към това, което машината трудно заменя – критично мислене, аргументация, работа в екип, решаване на реални проблеми, научно мислене и отговорност. Всъщност това е и голямата възможност. Ако използваме AI правилно, студентът може да получава много повече възможности за експериментиране и персонализирано обучение. Въпросът е да не заменим мисленето с технология.
- В България 13,8% от младите между 15 и 29 години нито учат, нито работят. Как може да се промени това?
- Това наистина е сериозен проблем. Но не бих описвал всички тези млади хора като хора, на които просто им „харесва да лежат на гърба на родителите си“. Групата е много различна – има хора, които са отпаднали от образователната система, хора в преход между образование и работа, млади родители, хора от региони с ограничени възможности и хора, които са обезкуражени. Трябва да започнем много по-рано – още в училище. Професионалното ориентиране, дуалното обучение, стажовете, практиките и връзката между образованието и работодателите са част от решението. Университетите също могат да имат роля, но не могат сами да решат проблема. Необходимо е образование, социална политика и бизнес да работят заедно.
- При откриването на академичната 2026/2027 година заявихте, че се стремите да давате знания и умения, които позволяват на студентите да се реализират успешно в динамично променящия се свят. Дайте конкретни примери.
- Ще дам няколко. Първо, все повече включваме практически казуси и работа с реални данни. Второ, развиваме партньорствата с бизнеса – чрез стажове, практики, гост-лектори и съвместни инициативи. Трето, развиваме дигиталните компетентности. В някои направления вече се използват специализирани софтуерни продукти и инструменти с изкуствен интелект. Четвърто, насърчаваме международния обмен и участието в международни проекти и състезания. И не на последно място – студентите трябва да могат да работят в екип, да представят идеите си и да защитават позиция. Това са умения, които работодателите търсят, независимо от конкретната професия. Нашата цел е студентът да не излезе от университета само с диплома, а с умения, които може да приложи още на следващия ден.
- Колко кандидат-студенти подадоха документи за участие в класирането тази година и колко са първокурсниците сега?
- Тази година кандидатстудентската кампания беше много силна. Над 8100 кандидат-студенти подадоха документи за участие в класирането, а в академичната 2026-2027 година своето обучение ще започнат 5492 първокурсници. За нас това е важен знак за доверието към университета. Но високият интерес е и отговорност – той ни задължава да продължим да повишаваме качеството на образованието и да създаваме добра среда за студентите.
- Къде и какво щяхте да следвате, ако колелото на времето можеше да се завърти?
- Вероятно отново бих избрал икономиката. Но ако можех да върна времето назад, бих следвал не толкова една конкретна специалност, колкото една тема – как човек взема решения. Тя стои зад всичко, с което съм се занимавал. Икономиката ни помага да разбираме какво стои зад избора, управлението ни учи как да превръщаме решенията в действия, а реалният живот рядко ни дава всички отговори предварително. Често трябва да избираме в движение, да поемаме отговорност и да приемаме, че не всяко решение може да бъде гарантирано като правилно.
Днес бих отделил много повече време именно на това – да разбирам какво движи човека, кога разумът отстъпва пред емоцията и защо понякога най-трудното решение е да признаеш, че трябва да промениш посоката. Може би това е и най-интересният университет, който човек може да завърши – самият живот.
Откриване на нов студентски кампус на 5 октомври 2026 г.,
Това е той:
- Проф. д-р Димитър Димитров е учен икономист
- Ректор е на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) от декември 2019 г., преизбран за втори мандат през декември 2023 г.
- Научните му интереси са в областта на икономиката на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защитата на критичната инфраструктура и ядрената сигурност
- Има над 140 публикации. Специализирал е в Европа и САЩ
- Създател е на единствената в света международна магистърска програма „Ядрена сигурност“ към катедра „Национална и регионална сигурност“, на която е бил ръководител в продължение на 17 години
Тържественото откриване на новата академична 2026/2027 година
Кристи Петрова
