- Проф. Паскалев, какъв е процентът на бъбречните заболявания у нас и увеличават ли се, особено след пандемията?
- Особено важна характеристика на бъбречните заболявания е, че се увеличават, и то с много по-бързи темпове в сравнение с преди 10-11 години. Това се дължи на много фактори, които имат влияние върху тях. Данните за хроничните бъбречни заболявания от преди десет години сочат, че честота им е 12,84%. Смятам обаче, че сега се увеличават и на практика обхващат всеки 7-8 човек у нас. Българското дружество по нефрология вече има подготвена програма за оценка на честотата на бъбречните заболявания в страната. Това обаче изисква както време и ресурс, така и специалисти. Програмата е изчистена и предстои конкретна работа, имаме подкрепа във финансов аспект от някои организации.
- Имате предвид скрининга, който трябваше да е готов тази година?
- Точно така. Вече има яснота как ще се организира нефрологичната общност у нас, за да се проведе този скрининг. Това изисква доста време, надявам се до една година да се осъществи.
- Коя е причината за увеличаване на честотата на тези заболявания? Само пандемията ли, при която знаем, че дори хронично болните занемариха прегледите си?
- Пандемията наистина оказа влияние върху здравето на хората. Но тук става въпрос за период от около две години. За нас е по-важно да се оцени процесът и след епидемията, както и други фактори. На първо място като причина за 1/3 от бъбречните заболявания трябва да отчетем захарния диабет. На второ място е артериалната хипертония, която е малко по-малко от 1/3, и на последно място са чисто първични бъбречни заболявания. Така че повече от 2/3 от причините за развитие на тези заболявания са небъбречни.
- Кои са рисковите групи освен хората с диабет?
- Ако разделим групите на детска възраст - до 18 години, и възрастни, рисковете по отношение на бъбречните заболявания са най-малки в детска възраст. Най-много заболели има сред активните хора - след 60-65 години. Трябва да се знае и че при хората след 70-75 години намалява и бъбречната функция. Това е следствие на възрастта, но не и на заболяването. Това е значима характеристика, но възрастните хора имат и много съпътстващи заболявания - артериална хипертония и други сърдечни заболявания. Така че при тях честотата е най-висока.
- По последни данни обаче общо 870 души чакат за трансплантация, като за бъбрек са 803. В същото време обаче има драстичен спад на трансплантациите от 2021 година насам. Защо се получава така?
- Всъщност бройката на чакащите би трябвало да е много по-голяма. В списъка са около 803 българи, но тази стойност е относителна. В същото време имаме над 3500 пациенти на диализно лечение, които реално трябва да мислят в посока на трансплантация. Така че, като обобщим тези групи, става дума за около 5000 души, които не бива да чакат последния момент за трансплантация. Трябва да бъдат регистрирани много по-рано, а не да достигат до крайна фаза, когато ще са сериозно увредени. На фона на 6 милиона население смятам, че имаме много голям брой на пациенти с хронично бъбречно заболяване. Включително е голям броят на тази част от пациентите с хронично бъбречно заболяване, която е в предпоследната четвърта степен. Това е фазата преди развитие на бъбречна недостатъчност, където е необходимо заместващо лечение и затова пациентите трябва да са включени в листата на чакащите за трансплантация. Най-добрият момент да им бъде направена трансплантация не е при вече установена бъбречна недостатъчност, а една степен преди това. Това е най-правилният начин и тогава се избягват много от усложненията от диализното лечение. За съжаление те намаляват успеваемостта и качеството на бъбречната трансплантация. Имайте предвид и че пациентите с четвърта степен на бъбречна увреда са много пъти повече, отколкото тези в крайния стадий, които имат диализно лечение. Те не са се регистрирали за чакащи бъбречна трансплантация. Проблематиката е в много посоки наистина.
- Защо намаляха обаче трансплантациите?
- Причините се крият в най-различни посоки. Донорството трябва да е изключително широко разпространено, да има ясна визия, че е правилният начин за лечение, когато се касае за бъбречна недостатъчност. А е правилен начин, защото когато лечението на бъбречната недостатъчност е консервативно, каквато възможност има през последните една-две години, касае най-малък финансов ресурс. Когато лечението е за трансплантация, то е два пъти по-скъпо от консервативното. Само че консервативното не може да продължи дълго време. Диализното обаче е пет пъти по-скъпо от лечението на хроничното бъбречно заболяване, а 4 пъти по-скъпо от трансплантацията. Тук трябва да се намесят фактори на национално ниво, за да предотвратят това. Това са програми към Министерството на здравеопазването, но трябва да е и основна политика на държавата, защото по този начин се редуцира финансов ресурс, който може да се пренасочи другаде в здравеопазването.
- Липсва ли обаче информираност за донорството? Защо хората се притесняват от него?
- Така е, има такъв момент. Но трябва да се говори с хората по етичен, спокоен начин и тогава стигат до разбиране. Убеден съм. Но това трябва да се прави непрекъснато, а не веднъж в годината. Трябва постоянно да има кампании под различни форми. Това е преди всичко задача на държавата. Разбира се, може да помагат и други институции, но основна е ролята на държавата.
- Къде стоим ние по отношение на трансплантациите в сравнение с другите страни от ЕС? Всъщност първата бъбречна е осъществена у нас през 1969 година.
- Така е, и то съвсем скоро след първата в света. А сега нещата са в обратна посока. Изоставаме изключително много. В сравнение с Европейския съюз по този показател нещата са повече от незадоволителни, но затова причините са повсеместни. Те се крият в нивото на интелигентност що се отнася до областта на здравеопазването, тъй като има много залитания що се отнася до интерпретации на терапии. Затова, както казах, хората трябва да бъдат осведомявани непрекъснато. Необходимо е да се говори за тази политика в здравеопазването, да има насоченост към трансплантациите. Много е важно хората да знаят, че за разлика от пациентите на диализа, които са тежко инвалидизирани, трансплантираните могат да имат деца и много по-добро бъбречно здраве. Нещата са несъпоставими.
- Засегнахте и проблема с недостига на специалисти, който е повсеместен в здравеопазването. Как може да се преодолее това?
- Огромен е този проблем. В някои дисциплини е много силно изразен. Но този недостик съществува. Младите колеги завършват специалности и отиват да работят на места, където се чувстват добре и са оценени. Също така са и по-заплатени, защото финансовият аспект е сред водещите. Затова и много специалисти бягат навън, все пак трябва да могат да покриват някакъв жизнен стандарт. Също така има болници, в които не се работи на високо ниво и мога да го заявя категорично. И отново достигаме до ролята на държавата и липсата на поглед върху здравеопазването.
- Какво все пак трябва да знаят за самата профилактика хората?
- Всеки трябва да се грижи за бъбречното си здраве и да следи на какво ниво е. Когато говорим за здрави хора, които нямат проблеми, е необходимо да направят просто едно изследване в годината - на серумен креатинин и урина. Това е задължително дори в трудовата медицина. За съжаление имам чувството, че се прави механично. Става дума за рутинна процедура. Всеки обаче, който има артериална хипертония и захарен диабет, трябва да знае, че идва момент, когато се стига до бъбречна увреда. При захарния диабет това става по-рано. Затова такива хора трябва да се следят при специалист нефролог ежегодно. Също така е препоръчително да се преглеждат и от ендокринолог и кардиолог, което може да забави прогресията на заболяването при тях и да се отложи крайната степен на развитие на бъбречна недостатъчност. Трябва да сме активни към цялостното ни здраве.
Това е той:
Проф. д-р Емил Паскалев е ръководител на Клиниката по нефрология, диализа и трансплантация на УМБАЛ „Александровска“
От 2012 г. е председател на Българското дружество по нефрология Завършил е медицина във Висшия медицински институт в Плевен, има три специалности - вътрешни болести, нефрология и здравен
мениджмънт
Професионалният му път започва от общинската болница в Червен бряг, а от 1992 г. започва работа в Клиничния център по диализа на Александровска болница, като от 1999 г. до момента работи в УМБАЛ "Александровска"
Специализирал е бъбречна трансплантация и хронични бъбречни заболявания в Испания, Франция и Германия
Яна Йорданова
