- Министър Шишков, има ли вече резултати от проверките на мантинелите след двата инцидента на магистралите „Тракия“ и „Струма“?
- Проверките все още са в ход - инспектираме мантинелите на автомагистралите „Тракия“ и „Струма“. На аутобана към Благоевград съоръжението вече е сменено и отговаря на новите изисквания съгласно Наредбата от 2024 година. Не бих искал да коментирам, преди да излязат резултатите от инспекциите. Още повече трябва да е ясно, че и при двете катастрофи тировете влизат много нетипично, тоест ъгълът е почти на 90 градуса. Според всички специалисти това е неестествен ъгъл. Нормите при удар в мантинелата е ъгълът да е около 20 градуса. Това също предстои да бъде проверено и изяснено, защото не е логично почти всеки ден да има катастрофи с тирове. Да, ние нямаме достатъчно пътища, а икономиката се развива. Изостанали сме с нашата инфраструктура, но въпреки всичко няма логика в това, което се случва. Очевидно трябва и транспортният сектор да поеме отговорност, водачите да бъдат по-дисциплинирани. Държавата трябва по-силно да влезе в ролята си, да бъде участник в този процес, защото всеки може да се превърне в жертва.
- Изискванията към съоръженията на магистралите, заложени в законодателството, достатъчни ли са, за да осигуряват безопасност?
- Нашето законодателство в много случаи е заимствано от европейското. Мантинелите ни би следвало в голямата си част да са сходни с тези в Европа. Според мен тук въпросът е дали това, което се случва с тях, е същото като това с асфалта на магистралите, а именно - да се икономисва материал.
- Една ли е фирмата, която прави мантинелите за магистралите?
- Смятам, че вместо да се вглеждаме в това, е по-важно да се направи проверката и след нея да говорим за фирми. Като установим проблемите, ще ги назовем и ще ги изпратим към компетентните органи. Направи се опит да се политизират и употребят дебатите, които се разгърнаха за това доколко мантинелите са подходящи обезопасителни системи. Оставам с усещането, че икономически интереси искат да дирижират този разговор.
Спешни проверки на мантинелите по „Тракия“ и „Струма“
Затова чакаме експертите да си свършат работата, за да се изяснят много от въпросите и да се сложи край на спекулациите по темата. Предвиждаме в договорите за поддръжка на пътищата да вкараме и мантинелите - те са част от тях. Тоест, когато се правят някакви ремонти на пътища, освен че трябва да се започне от тези в най-лошо състояние и които са най-много натоварени, е логично да се подменят успоредно с ремонта на настилките и мантинелите. Така ще сложим край на практиката ремонтирани участъци да са дълго време без пътна маркировка и да не са обезопасени.
- Подходящи ли са за магистралите ограничителите тип „джърси“?
- В такъв разговор не искам да влизам. Не защото не съм събрал данни и за едното, и за другото. И двете системи си имат плюсове и минуси. В голяма част в държавите в Европа мантинелите са преобладаващи, но има и бетонови ограждения. Това е много тясно професионален спор, който трябва да остане в полето на експертите по пътна безопасност и не бива да се използва за постигане на популистки цели. Мнозинството специалисти смятат, че бетонните ограждения не са щадящи за колите. Не смятам, че колкото и да са лоши пътищата, е нормално да стават толкова много катастрофи с тирове. С други думи най-важният фактор е човекът зад волана.
Шишков: Договори за мантинели за 300 млн. лв. са надхвърлени с близо 200 млн. лв.
- Какво очаквате от одита на Агенция „Пътна инфраструктура“?
- Когато бях регионален министър в служебен кабинет, отново водихме борба срещу всички злоупотреби, които бяха установени в АПИ. Те бяха свързани с процедурите ин хаус, при които бяха раздадени 1 млрд. лева за „Хемус“, но нямаше готовност да започнат строителство. Държавата е платила за магистрала, без да има проекти. Нали не вярвате, че някои редови служител или както предишният директор на Дирекция „Национален строителен контрол“ ще каже, че няма незаконно строителство. Там, където има, означава, че е имало политически натиск да се направят определени неща. Сега опитът да бъдат давани индексации на авансите от 2018 и 2019 година не мина, защото ние ги спряхме веднага. Ако не бяхме реагирали, това щеше да задълбочи още повече проблема не само за държавата, но и за пътния сектор. Винаги се връщам в 2018-а, когато много набързо през септември се прави изменение в една заповед на министъра на регионалното развитие тогава, с която се дава възможност да бъде платен аванс, който да е по-голям от 10 или 20%, тоест да може да бъде платен аванс 35%. Заповедта се одобрява светкавично - за 3 дни. В рамките на един месец администрацията е работила изключително активно, не как да одобри подробните устройствени планове, а как да даде парите. Ние сега правим обратното. Работим активно, за да одобрим по-бързо ПУП, как по-бързо да отчуждим и след това пестеливо да започнем да плащаме.
- Какво ще стане с тези проекти?
- Най-лошото в момента е, че платените авансово пари за магистралата вече са обезценени, магистралата я няма и сега на фирмите също ще се наложи да строят на загуба, безспорно към днешна дата. Започваме енергично да проектираме 800 километра магистрали и след това да търсим публично частно партньорство. Има интерес от Турция и Гърция за изграждане на нашите аутобани. Да, и не защото искат да ни помагат, а защото тази липса на проходимост вече започва да пречи и на нашите съседи. Същите са проблемите с пътя Монтана-Видин, пак има ин хаус, раздадени аванси преди проекти. Да не говорим, че за този път е било изключително лесно да се търси европейско финансиране. Не са го направили, за да може да има процедури ин хаус.
Сега ни упрекват, че ще възложим подмяната на мантинелите на държавното дружество „Автомагистрали“. Но ние имаме два варианта: единият е да подпишем договор за 1 млрд. и да потъне държавата, а другият чрез държавното дружество, докато решим генерално проблема, да поддържаме мантинелите. Логично е да изберем второто, затова сме го направили. И уточнявам, че този вариант е за кратък хоризонт от време. Тези, които възложиха процедурите ин хаус за строителство на магистрали, ни атакуват, че продължаваме да го правим. Всъщност ние го ползваме за това, за което е създаден - да може държавата в критични моменти да си помогне с държавно дружество, но не за такива мащабни обекти.
- Българинът забрави ли тези нарушения?
- Българинът нищо не е забравил, а просто му се беше натрупало и резултатът от избора му е да се довери на „Прогресивна България“. Благодарим за доверието към нашата политическа сила, това е много голяма отговорност, която ни дава сили.
Две фирми държат мантинелите-убийци у нас!
- Какво предстои в близко бъдеще?
- Имах няколко работни срещи, свързани с Околовръстното шосе на София и за Детската болница. Две неща, които са изключително важни и смятам, че до петък ще имам много голям напредък с Околовръстното. В една част, където все още има стеснение в две ленти, имаме подробен устройствен план, а с друга започва отчуждаване. А участъкът между „Бъкстон“ и „Цар Борис III“ ще финализираме най-много до месец и ще го внесем в Националния експертен съвет към МРРБ, за да получи заповед за одобрение на подробен устройствен план. Така че Околовръстното на София е в по-напреднал етап от това на Пловдив. Всички знаехме, че общо взето във всеки ресор, във всяко министерство ни чакат злоупотреби и, разбира се, безкрайно много проблеми, които никой не е решавал.
- Какво заварихте?
- Преди 3 години знам какво съм оставил, сега намерих почти същото. Ще дам един прост пример с магистралата, която наричам „забравената магистрала“ от Русе към Велико Търново. Преди 3 години одобрихме подробен устройствен план за участък от 70 километра. Подготвихме отчуждаването. Три години по-късно се случи, че като министър трябваше да направя първата копка на първия лот от Русе. Това е абсурдно. Движело се е всичко толкова бавно и толкова мъчително 3 години.
- А можеше ли вече да е готова?
- Можеше да е готова поне до средата. Става въпрос за европейско финансиране и за критичен срок до 2029 г., защото ще изтървем евросредствата. Непрекъснато се казваше, че политическата криза е била виновна, за да не се свърши нищо. Някой пък се криеше под предлог, че е имало редовен кабинет, но нямало коалиционно разбирателство. Добре, това означава ли, че ние никога няма да имаме инфраструктура? Това са оправдания за бягане от отговорност и нелепи обвинения към опоненти на политическа основа.
- Проектирането на тези 800 км магистрали е вашата основна задача, защото, докато не започне този процес, и следващите правителства няма да могат да ги довършат.
- Разбира се. Всеки ден трябва, като си легнеш вечер, да кажеш, че си направил нещо за държавата. Иначе няма защо да бъдеш министър, няма защо да си в управлението на държавата. Не смятам, че когато трябва да развиваш и да проектираш едни магистрали, трябва да имаш опозиция на това. Има прилика между строителството на Околовръстното на София и магистрала „Струма“. И на двете места не се довършиха най-сложните обекти. На „Струма“ е районът на Кресненското дефиле, за което продължава да няма завършен проект. А при Околовръстното на София най-сложното е в района от „Бъкстон“ до Околовръстното на „Люлин“. Работата на парче никога не води до качествени резултати и винаги излиза скъпо.
Мантинела спагета пуснала камиона в насрещното!
- На този фон, който описвате сега, как ще защитите увеличението на цените на винетките и тол таксите пред хората? Как ще го обясните?
- Винаги, когато се вдига цената на някакъв продукт, още повече когато продуктът е лош, естествено, че никой не е доволен. Но това е част от дисбаланса в България, защото парите, които се дават за пътно поддържане без изграждане на цялостната инфраструктура, са два пъти повече, отколкото това, което държавата получава от тол такси и от винетки. Ако трябва да бъда откровен, това увеличение на винетките с 30% е трябвало да стане доста по-рано, но вероятно поради популистки причини те са отлагали и в момента горещият картоф е в нашите ръце. Управлението изисква и непопулярни мерки. Ситуацията с винетките е като с бюджета, който показва реалността с публичните финанси. Такава, каквато сме я наследили.
- И да ви прехвърля към незаконния град край Варна. Какво се случва с този мащабен строеж в местността Баба Алино?
- Имам тежки съмнения, че практиката с удостоверенията за търпимост е била от години и в този случай тя вече буквално е прераснала в мащабно закононарушение. Сега ДНСК продължава да прави проверки назад до 2019 година. Очевидно, особено в район „Приморски“, това е било установена практика. Много обезпокоително е, че районен главен архитект може да издава такива документи и да няма покровителство на друго ниво. Очевидната истина е, че всичко е било покровителствано от по-високи нива, затова съвсем естествено то е прераснало в мащабите, които виждаме в Баба Алино. Но по този въпрос са компетентни други институции, които вярвам, че ще си свършат работата. Да, пак ще повторя на вашите читатели: „Сглобката“ сглоби незаконния град.
Това е той:
- В периода 2022-2023 г. е служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, като преди това е бил заместник-министър и съветник в същото министерство
- Има 24-годишен стаж като главен архитект на община Драгоман, както и на районите „Банкя“ и „Триадица“ към Столична община
- Работил е като архитект-проектант на свободна практика
- Завършва висше образование във ВИАС (днес УАСГ) в София, с магистратура „Архитектура“
- Завършва Техникума по строителство „Христо Ботев“, София, със специалност „Строителен техник“
- На 8 май 2026 г. е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Румен Радев
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Елена Иванова
