П очинал е един от основателите на СДС, дисидент, лежал в затвора по времето на социализма - професорът по право Янко Янков. Известността му е от зората на демокрацията като участник в Кръглата маса (консултациите от 3 януари до 14 май 1990 г.) и отказа да подпише Конституцията. Негови приятели и сподвижници съобщиха в профилите си във Facebook, че е скочил от шестия етаж.
"При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора, а по-късно същите го предават. През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори", съобщава Вихрен Михайлов.
Михайлов разказва, че на погребението не са присъствали нито медии, нито представители на юридическите, политическите и неправителствените организации.
Янко Николов Янков-Вельовски е български юрист и правозащитник, дисидент, преподавател по политология в Пловдивския университет. Роден е в монтанското село Клисурица. През 1967 г. е приет да следва в Софийския университет – първоначално във Факултета по славянски филологии със специалност „Българска филология“, а по-късно – през декември 1973 г. се дипломира в специалността „Право“, предава NOVA.
От 1975 г. Янков помага за защита на нарушените индивидуални права на близки и доверени хора по времето на социализма, заради което става обект на наблюдение от тайните служби тогава. Арестуван е на 22 май 1984 г. Предявени са му три обвинения - за създаване и ръководене на противодържавна организация; за извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор“. Третото е за подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. По време на ареста си той демонстративно подчертава, че е „невинен поради липса на доказателства“. На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим.
„Две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила", пише Михайлов.
