Р азговаряме с две семейства на българи, които живеят и работят на остров Санторини от години. Едното семейство е решило да напусне острова след началото на трусовете, които започнаха в събота, 26 януари, и предизвикаха паника сред местните и туристите. Ралица Петрова-Керасиду е омъжена за гръцки гражданин. И двамата работят сезонно по около 9 месеца в годината на Санторини и така през последните 18 години. Тя е салонен управител в ресторант, а мъжът й работи на пристанището. Имат 5-годишно дете и това ги кара да се приберат в родния град на съпруга й Драма, който е и близко до границата с България.
Владимир Василев и неговото семейство пък са решили да останат. За тях Санторини е вторият им дом. Те живеят и работят постоянно там от 24 години. Той и жена му имат две дъщери. Той също работи сезонно на острова, като през зимните месеци семейството идва в България за празниците и да навести роднините. Според тях трусовете ще отминат, както се е случвало и преди, и животът ще продължи както обикновено.
- Г-н Василев, вие в момента сте на Санторини, разкажете ми какво се случва там?
- Има постоянни трусове, които вече продължават цяла седмица от миналата събота. Тогава започнаха първоначално с по-малка сила, не толкова интензивни.
- Не се ли изплашихте?
- Ами то няма как да не се изплашиш, има си го вътрешният страх. Това са 8000 труса, земята се люлее под вас, няма как да не се изплашите. Все едно пътуваш в кораб, непрекъснато се клатиш, но с опитваме да поддържаме някакво самообладание, да останем спокойни.
С ПОРЕДИЦА ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ: Вулканът на Атлантида се разбуди!
ДВА ПЪТИ ЗА ЕДНА ВЕЧЕР: 5 по Рихтер удари Санторини и Аморгос
СЛЕД 7000 ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ: Ще потъне ли отново Атлантида край Санторини
- Но все пак, защо останахте, след като толкова други напуснаха? Каква е причината?
- Ами причината е, че аз си живея тук на острова със семейството, с децата си. Те ходят на училище, израснали са тук от едногодишна възраст. Това е нашият втори дом и така вече 24 години. Работим тук активно от март месец до декември, след това зимата и за празниците почиваме.
Ралица Петрова-Керасиду (отляво).
- Знае се, че островът е земетръсен, как свиквате с това в годините?
- Ами то по принцип цяла Гърция и Балканите са си земетръсни. Но този остров е особено много. Наистина с годините си тресе, но невинаги е толкова силно и невинаги дори усещаш. Понякога просто си мислиш, че покрай теб е минал тежък камион.
- Ако се случи обаче някакъв сериозен катаклизъм, вие какво ще направите? Къде ще отидете?
- Ами тогава, ако се наложи евакуация, ще трябва да се евакуираме. За момента напускането е доброволно. Осигурени са достатъчно транспортни средства, така че, който е решил, може да си тръгне винаги.
- А в момента какво е положението с трусовете?
- Ами положението е такова, че магазините си работят, малките бизнеси също. Хората се опитват да водят нормален живот. Дори успях да снимам и тренировка по футбол. Наистина хората са уплашени, но не до крайна степен. 60-70 процента от жителите тук са се изнесли обаче, но повечето са чужденци или такива като нас имигранти и сезонни работници. Местните обаче са си тук.
- Разпространяват се някакви апокалиптични картини с празни населени места, празните улици на Ия и Фира изглеждат доста призрачно. Така ли е?
- Ами всъщност те така си изглеждат в зимния период на годината. Това, знаете, са туристически дестинации и по принцип зимата няма хора там. Отделно те са на ръба на калдерата и опасенията от свлачища допълнително са накарали хората да се махнат. Ние обаче живеем в равнинната част на острова и там всичко си е някак по-нормално. Това, което се вижда по медиите, са всъщност туристическите зони.
- А какви са ви очакванията, ще продължат ли трусовете? Клати ли се още земята?
- Ами тресе си се. Днес дори имаше няколко по-силни, може би до 5 по Рихтер, които си се усещат. Обикновено по-силните са между 3,5 и 5 магнитуд. Но като че ли е малко по-спокойно.
- Дойде и премиерът Мицотакис, какво ви каза той?
- Ами той дойде да успокои обстановката, да каже на хората да не се страхуват, да се запази спокойствие доколкото е възможно и да съблюдаваме всички мерки, които са разписани от властите.
- И пак да ви попитам, ако се наложи евакуация, къде ще отидете, в България ли ще се приберете или някъде в Гърция ще отидете?
- Най-вероятно в България. Зависи как ще се развият нещата, но най-вероятно у нас ще се приберем. И да се върна на предишния ви въпрос, обсъждахме със семейството ми да се махнем за десетина дни, поне докато се успокоят нещата. Но това може да продължи дълго. Ето през 2011-а година тогавашната серия от земетресения продължи цели 14 месеца. И тогава бяха по 4-5 труса на ден, после на седмица и така продължи повече от година. Надявам се, че сегашната ситуация е същата и тези трусове ще утихнат както и тогава.
Според местните сеизмолози това е сценарият. Но това е феномен и никой не може да каже точно какво ще се случи. Но тук няма високи сгради. Най-високата е на два етажа и изискванията за строителство са по-сурови, с повече арматура и специален бетон. По-други правила са тук.
- Ще пострада ли сезонът?
- Ще има някакъв спад със сигурност. Но зависи и какво ще се случва оттук нататък, а и социалните мрежи са пълни с репортажи и снимки, така че е доста относително. Разни инфлуенсъри и всякакви пишат всеки ден как вулканът ще изригне, а това плаши хората. Падащите камъни по калдерата са си ежедневие и дори по-силен вятър успява да събаря камъни. Че бил затворен Червеният плаж, ами той е затворен от над 10 години и достъпът е забранен. Има табели.
- А вярно ли е, че морето се е отдръпнало с десет сантиметра, пък Колумбо – вулканът, издигнал дъното с 3 сантиметра?
- Ние сме на остров и морето се отдръпва и с повече, дори с метър понякога. Но това са приливи и отливи. Особено зимата те са много по-силни и това са съвсем нормални природни явления. После пък морето се вдига и навлиза в плажа. Това са нормални неща. Вулканът Колумбо обаче си е активен и той е под непрекъснато наблюдение. Намира се на около 8 км от острова и не е точно под него. За момента геолозите казват, че няма опасност от него.
- Добре де, има ли истерия и някаква психоза сред хората там на острова?
- Ами да ви кажа много е относително и зависи от самия човек. Кой до каква степен успява да се контролира. Чак истерия със сигурност няма. Със сигурност обаче има напрежение, защото не е лесно цяла седмица да лягаш и ставаш с хиляди трусове. Затова и на много не им издържаха нервите и напуснаха острова. Някои дори спяха в колите си първите два дни. Но ние сме тук и децата са по-спокойни и като че ли и ни дават повече кураж.
(Включва се и 15-годишната му дъщеря Ана).
- Страх ли ви е вас, младите?
- Ами първоначално се страхувах, когато са по-силни земетресенията, но после постепенно свикнах. Имаш усещането, че си на кораб и някак те успокоява. Все едно си на круиз.
- Ходите ли на училище?
- Тази седмица са затворени училищата, ще видим какво ще решат за следващата. Говори се, че може да ни оставят онлайн у дома.
Хилядите трусове изгониха хората от острова.
- Има ли и други младежи и деца на острова, вие по-смели ли сте?
- Имам съученици и познати приятели, които са тук, но има и такива, които си тръгнаха. Както каза и тате, всичко зависи от характера на човек.
Иван Петрински
