С якаш ужасът от древността започна да се повтаря отново и вулканът на Атлантида се събуди.
Това разказват вярващите в писанията на Платон за Атлантида и че всъщност тази митична цивилизация е била на днешния остров Санторини, който тези дни и нощи се тресе от поредица силни земетресения. А и вулканът там започна отново да бъде активен. Учените са притеснени, но някои казват, че няма повод за паника. Други обаче смятат, че предпазливостта не пречи на никого.
Древност
Писаното в диалозите на Платон не е стигнало до нас в оригинал, а в преразкази и преписи, които все пак се смятат за доста близки до първоначалната версия на древния мислител. И там се говори за Атлантида, която имала прекрасна цивилизация и в един момент тя била унищожена от мощни земетресения, породили след това вълни. И до ден днешен това си остава описание, сравнимо само с библейския апокалипсис.
Но мнозина вярват, че в основата на Атлантида има много истина и най-вече трагични събития, случили се векове преди Платон да напише своите диалози.
А вече за това има и строго научни открития как на днешния остров Санторини (преди наричан Тира) и околните му островчета се е случило великото нещастие на древността. И геолози, и археолози потвърждават, че преди 3600-3700 години на този остров е избухнал вулкан. А това изригване е било толкова мощно, че е унищожила цяла една цивилизация, която днес наричаме Крито-Микенска или Минойска.
Древните жители са били опитни моряци и търговци, чиято флота доминирала не само в Егейско море. Остров Тира е техният метрополис, където на склоновете на планината (сега тя е потънала в морето) се намирала тяхната столица, но и други селища. В подножието на планината имало голямо и богато пристанище. Започналите земетресения предупредили жителите на Тира и те, след като се качили на корабите си, напуснали родния си остров. Някои стигнали до Египет, други се отправили по-надалеч, гласят предположенията.
Смята се, че тогава вулканът е бил висок поне 1,5 км. А след изригването му са се получили няколко огромни вълни цунами, някои дори са достигали 100 метра, твърдят изследователи. Други казват, че са били доста по-ниски.
Пепелта се разнесла на разстояние от няколкостотин километра. Гигантското цунами помело всичко по пътя си. Не само близките острови били в беда. Крит, където по това време се развива най-силно минойската цивилизация, е атакуван и пометен. Поне такива са твърденията.
Мистерия
Древният минойски град на Санторини е известен сега като Акротири и често е сравняван с римския Помпей. Там е имало мощна и богата морска сила, която се занимавала с добив на мед и търговия. За това свидетелстват богатите погребения на местния елит, както и редица други артефакти, открити на острова и в морето под него.
Град Акротири е напълно унищожен. Остатъците от изригването са покрили не само Санторини, но и всички околни острови в радиус от 200 км. Благодарение на това древните сгради на острова и цялото им съдържание са добре запазени днес. Доказателства за това бедствие са открити за първи път през 40-те години на миналия век. Тогава шведска научна експедиция, изучаваща дънните седименти в източната част на Средиземно море, намира слоеве вулканична пепел. Последвалите изследвания разкриват, че отлаганията са свързани с вулканично изригване на остров Санторини, случило се около 1450 г. пр.н.е. или по-рано.
Мистерията обаче се задълбочава, защото археолозите е са открили човешки останки в Акротири, затрупани от вулкана, както това се случва при Помпей и Херкулан. А не са намерени и много ценности. За десетилетия изследователите са успели да открият само един златен предмет. И след умуване стигнали до извода, че всъщност вулканичното изригване хич не е изненадало жителите на острова. Най-вероятно те са успели да се евакуират, като са взели всичките си ценности със себе си. Смята се, че преди изригването се е случила поредица земетресения, която е предупредила и принудила хората да напуснат заедно с покъщнината и дори заедно с животните си острова.
Версии
Всъщност Атлантида я търсят от поне столетие на различни места по света. Регионът на Черно море е изключително подходящ по въпроса, макар в него да не е намерен кръгъл остров със закътано пристанище, както е описанието и както е при Санторини. Но пък в района на Черно море се е случил голям потоп или няколко такива. Единият е след голямото топене в края на последния ледников период, който увеличава много площта на езерото, но тук се смята, че всъщност нещата не са така бързо станали, като на кино, а постепенно и цивилизациите около езерото са имали време да се изнесат. А следващият е след разкриването на прохода между езерото и Егейско море, след което се е образувал Босфорът.
Друг сериозен претендент е районът около испанския град Кадис. Британски учени, специализирани в сателитни проучвания, твърдят как именно там са намерили митичната Атлантида в океана на север от Кадис. Те и преди са били известни на учените, но се смятало, че са дело на древни гърци, финикийци и римляни. Англичаните обаче доказват, че тези три народа само са надграждали върху много по-древни останки. Намереното изумява изследователите. Те откриват руини, строени с много напреднали технологии. Използваният цимент е непознат за нас вид, който е много по-здрав. По-добър от съвременните видове бетон е и използваният от древните строители в океана. А там е открито и тайнствено покритие – нещо като древен тефлон. Платон пише: „остров, лежащ зад пролива, който на вашия език е известен като Херкулесовите стълбове“. Край Кадис се намира националният природен резерват ''Доняна'', който заема основно крайбрежни гори, сладководни блата и дюни в района на устието на река Гуадалкивир в Атлантическия океан. Учени предполагат, че някога той е бил вътрешно море. Изследователите са изучавали космически и снимки от аероплан, а след това са работили в парка и в океана. Така открили древните руини, които се оказали много по-големи от предполаганото досега. В руините имало различни метали и сплави, много от тях били покрити със зеленикавосиня патина, за каквато говори и Платон. Изследователят Том Ейъкърс отбелязва пред в. „Дейли мейл“: „Платон подробно е описал патината, покриващи зданията, а също - структурата на градовете и храмовете в този комплекс. Ние заснехме точни доказателства, събрахме образци, които изучаваме в лаборатория в италианския град Модена, където са се специализирали в проучването на древноримски артефакти. Резултатите от тестовете показаха, че възрастта на нашите находки е доста по-древна от римските и гръцките преди тях, а нашите находки са и доста по-съвършени от тези от по-късните епохи“.
От спътниковите снимки учените пресмятат, че някога стената на пристанището е била дебела до 75 метра. Платон е писал, че дължината на тази стена е била 50 стадия, което е около 9 километра. Изследователите смятат, че има доказателства как стената е разрушена от унищожително цунами, а дори може да се говори за цяла поредица от огромни вълни.
Анализът в Модена показва, че това покритие е защитавало стената от миди и други морски организми, които биха израснали върху нея и по този начин биха я разрушили с времето. „Това е нещо като древен тефлон – материал, за какъвто досега не сме подозирали, че има“, отсича Ейъкърс. Други пък допълват, че подобни покрития се ползват в различни съвременни технологии – от тигани до самолети стелт.
Където и да се намира митичната Атлантида – дали е просто измислен от Платон пример за идеалната държава, която може да бъде унищожена от катаклизъм, или наистина е съществувала цивилизация, която е по-развита от околните култури, тя вечно ще бъде търсена от изследователите, които с всяка година откриват все по-ранни артефакти и съществуването на все по-древни развити общества. А земетресенията на Санторини ще продължат да притесняват не само местните жители.
Георги П. Димитров
