- Старши лейтенант Попов, защо написахте поста „Чичо Румене, здравей“?
- Първо искам да се извиня. „Чичо Румене, здравей“ за много хора прозвучава подигравателно, а пък изобщо целта не беше това. Като част от Военновъздушните сили (ВВС) и като бивш командир на ВВС аз го чувствам като част от нас. Затова реших това да е стартът на публикацията.
- Привлякохте вниманието, но зад поста гняв ли има или се опълчвате срещу системата, за да може да се подобри нещо?
- По-скоро искам да я разтърся тази система, да я събудя, да покажа, че системата в момента не работи. Тя продължава да действа по старата методика и нищо не се е променило, откакто Румен Радев е начало на държавата. Идеята беше с „Чичо Румене, здравей“ да се покаже, че той е част от нас и е време да започне някаква промяна. Аз съм в базата в Долна Митрополия и там е учебната авиация на Република България. Като започнем още оттам, в скоро време, до 2030 година максимум, ще останем без самолет „Пилатус“ и без самолет L-39, което означава, че буквално приземяваме учебната ни авиация.
- Не се ли правят постъпки да се закупят нови самолети и трябва ли L-39 да присъства там?
- L-39 е учебно боен реактивен самолет, който все пак може да носи въоръжение, може да участва в стрелби. Самолетът в Долна Митрополия е само един към момента. На него се води единствено обучение и той не участва по никакъв начин в регулярни стрелби, които се планират в началото на годината от командира на ВВС. Не участва буквално никъде.
- Защо?
- Защото сегашният командир на ВВС приоритизира L-39 в авиобазата в Граф Игнатиево, което според мен не е правилно.
- Какво стана след поста във Фейсбук?
- Моят пост има предистория. На 27 май реших да си организирам без покана една среща с командира на ВВС. Отидох с личния си автомобил, срещнах се с него, няма да споменавам как, може да се отнесе въпросът към министъра на отбраната, но по много комичен начин, което не е присъщо за нашите въоръжени сили. Та среща просто не протече изобщо. Буквално бях изгонен от кабинета на командира на ВВС и реших да блокирам входа на МО с личния си автомобил. След това бях арестуван за 24 часа, отново комична ситуация, прекарах малко време в ареста. От ареста решиха, че съм с психически отклонения, щом правя тези неща.
- Защото искате да се видите с командира?
- Да. Във ВВС и като цяло в армията имат три начина на напускане. Първият е с рапорт по желание. Вторият вариант е дисциплинарно уволнение, което по принцип за офицерите е с решение на министъра на отбраната. Тъй като нито аз искам да напускам, нито пък министърът има причина да ме уволни, остана третият вариант, който е по медицински причини. И точно това беше използвано срещу мен.
- Вие участвахте в тържествата по повод 3 март?
- Абсолютно. Бях един от малкото избрани във Враца. Говорих на 3 март за Ботев и бях много горд с това нещо, защото пък аз имам една лична кауза, която следвам. 11 поредни години ходя по стъпките на Ботевата чета и дори искам, ако някой, който има възможност да ми помогне, догодина да бъда ръководител, защото смятам, че може да се случи нещо много по-качествено и много по-добре направено, а все пак това е най-голямото патриотично събитие, което се осъществява на територията на Република България.
- В крайна сметка имахте ли среща с командира на ВВС?
- Да, проведе се в командването на ВВС. Бяхме аз и ген. Русев на четири очи, без телефони, без записващи устройства, без каквито и да е доказателства, но той ми обеща, че, ако съм медицински годен, ще ме премести в авиобаза Граф Игнатиево и дори ми обеща до 2029 г. около 100 часа нальот на МиГ-29. Това, между другото, би трябвало и той да го потвърди.
- Може ли да кажете каква е разликата в задачите и заплащането на младите пилоти и на по-възрастните?
- И млади, и стари се качваме в кабината, летим на едни самолети и рискът е един и същ. Но младите вършат доста повече работа от старите, а пак старите получават доста по-голямо възнаграждение. По груби сметки един млад кадър получава около 1700-1800 евро чисто, които са за неговата длъжност, звание и прослужено време. Един стар кадър, примерно майор без академия, получава първо за заеманата длъжност със сигурност над 3000 лева. С 20 години служба това са 40% на 3000 лева, това са още 1200 и станаха 4200. Това е грубото. Отделно получаваме и разни добавки, като например летателни, които бяха до миналата година около 400 лева. С тях се пада около 4600. Отделно от това получават и таван-пенсия, мисля, че беше около 3200 лева. Старите авиатори, които са и пенсионери, получават, спокойно мога да кажа, повече от президента на Република България.
- Младите пилоти седят ли повече на земята за сметка на по-възрастните?
- Към днешна дата заради определения нальот от 200 часа за годината на L-39, защото аз съм пилот на този самолет, мога конкретно за него да говоря. Единствената подготовка на 4-ма човека, които се оказваме 4-ма човека обучаеми за цялата държава, имаме по около 20-ина часа, което, ако изключим нощната подготовка, означава по 30 минути на месец. Така че сами можете да си направите сметката и колко лети един млад човек на L-39 специално в Долна Митрополия.
- Вие сте учили много преди да станете пилот?
- Четири години като курсант и след като завърших, записах магистратура веднага, като бях първенец на випуска и награден от тогавашния министър на обраната с медал за парадна униформа и една книга.
- Защо решихте да станете военен пилот?
- Това го реших в 10-и клас. Аз винаги съм обичал адреналина, високите скорости и просто реших, че трябва да е нещо, което ще ми доставя удоволствие. И какво да е това нещо? Най-хубавото - военен пилот.
- Първото качване на самолет помните ли?
- Разбира се. Беше много емоционално. Не знаех къде се намирам. Седях като пътник, чувал с картофи. Бях с най-готиния инструктор. Той между другото продължи да ми бъде инструктор - майор Станислав Петров. Полетът беше около 40 минути. Коремът ми беше свит. Бях ял само солети.
- Хората гледат филма Тop Gun и си казват колко е яко и романтично да сш пилот. Но кажете за приликите и разликите между филма и реалността?
- Top Gun е малко фантастика. Втората част е доста фантастика. Между другото първата част е направена, защото е имало недостиг на кадри и това е било мотивация на хората да се записват. Като цяло е хубав филм, емоционален. Втората част също е фантастика, например при кадрите със самолетите. Нали си представяте, че числото на Мах е скоростта на звука. Ако скоростта на звука е 1200 км в час примерно, 10 Маха означава 12 000 км в час.
- Том Круз може всичко!
- Том Круз е уникален.
- Какво натоварване може да понесе един пилот, т.нар. G?
- Един пилот може да понесе претоварване от 7, 8, 9G. По принцип пилотът може да понесе претоварване повече от самолета. Самолетът може да се разруши конструктивно, а пък пилотът да издържи претоварването. Аз съм понасял най-много около 6,5 единици. Това означава 6,5 човека да са ми върху раменете. Едно към едно. Буквално аз, ако съм 65 кг, или да го сложим 60 кг, умножавам по 6 единици, 360 кг върху раменете ми. Това е натоварването, което усеща пилот върху самия гръбначен стълб, защото основно претоварването е глава-таз. Глава-таз.
- Как се чувства човек след успешен полет?
- Удовлетворен и физически смачкан. След 3-4 задачи, като се прибереш вкъщи, се биеш в стените и се чудиш как да се добереш до леглото.
- Какво си мислите, докато сте в небето?
- Единствено за задачата. В небето който какъвто и проблем да има, в момента, в който се качи в самолета, проблемът остава на земята.
- Вие имате син, ще го насочите ли към авиацията?
- Да, синът ми е на 4 години, казва се Калоян. Ще го оставя той да прецени какъв иска да стане.
- Гледате ли клипове в TikTok? Най-много са те от американските ВВС и техни пилоти. Каква е разликата между вас и тях?
- Ами то е несравнимо. Ще дам един прост пример. Американците на своите пилоти дават гащеризони като моя – три на година, а пък в България дават един гащеризон на три години. Така че вие можете да си направите сметка за какво става въпрос. Говоря за Долна Митрополия. Като се видяхме с вас и казахте, че много добре изглежда и е много хубав костюм. Всъщност е скъсан, но това не го знаете.
- Добре ли се пази небето ни?
- Да! Небето ни се пази все още от МиГ-29 и смятам, че добре се пази. Момчетата дават всичко, което е необходимо да се даде. Дават всичко от себе си. Ние се шегуваме между нас, че професията ни не изисква много, тя изисква всичко. Така че трябва да си на 100% във всеки един момент.
- Имаше ли хора, които ви разочароваха - от колеги, приятели, познати след поста?
- По-скоро усетих подкрепа. От много хора усетих подкрепа, но... Как да кажа? За да си държат хляба, не ме подкрепят публично. Просто като се видим, ми казват.
- Имаше ли някой, който ви каза директно, че не сте прав?
- Семейството ми реагира отрицателно към това нещо, защото разбира, че мога да си загубя хляба по този начин. И те се притесняват от това нещо, че аз има възможност да остана без работа. Което наистина си е притеснителен факт за един млад човек, който е учил, дал е пет години от живота си в тази професия, четири от тях като офицер.
- Историята показва, че ВВС винаги са се чувствали по-специални, по-свободомислещи. Права ли съм?
- Абсолютно е така. Въпросът е, че аз не подходих правилно. По принцип подходих по-емоционално, което беше моя грешка с поста. Но аз съм емоционален човек, аз съм бунтар. Още от кандидатстването ми психоложките ми задаваха един много интересен въпрос. Защо искаш да дойдеш във ВВС и да станеш пилот, при положение че пилотите не взимат достатъчно добро възнаграждение? И аз тогава отговорих, че дори не знам какво е възнаграждението и искам да стана част от ВВС, защото искам да променям нещата. Искам да съм част от промяната. И ето до ден днешен следвам този път. Онова 18-19-годишно момче, сега вече на 27, продължава да се бунтува и да се бори за нещо. Смятам, че човек трябва да се бори. Борбата води хората напред.
- Питах ви, защото армията е йерархична и строга система...
- Като се качим в самолета, сваляме пагоните. В самолета са двама човека, двама пилоти. Равни, без пагони. Може буквално да си теглим по една майна, ако не сме изпълнили задачата като хората, и да продължим напред. След като слезем на земята, отново сме офицери, но в кабината няма място за пагони. Наистина даваме много и дано хората да го оценяват, защото ние го даваме в името на родината. Не на държавата, а в името на родината. Двете неща трябва да се различават. Родината е едно, държавата е друго.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Виктория Пенкова
