- НАТО изпусна момента да направи учения в Украйна
- Има опасност от използване на ядрено оръжие от Русия
- Без сериозни заплахи за българската енергетика
- НАТО изпусна момента да направи учения в Украйна
- Има опасност от използване на ядрено оръжие от Русия
- Без сериозни заплахи за българската енергетика
-Г-н Безлов, Министерският съвет поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев, днес се очаква Народното събрание да я приеме. Удачно ли е това решение - смяна на военния министър в ситуация на военен конфликт в близост до нас?
-Зависи кого питате. Ако питате хората, които имат проруски симпатии, това е неудачно. Ако питате тези, които имат прозападни симпатии, оставката е точно навреме, защото това, което се случва в момента, е, че всички съюзници от НАТО, всички военни министри постоянно са в контакт и позицията на българския военен министър очевидно изглежда като подривна за някои. Особено за тези, които имат по-крайни възгледи как трябва да се реагира. Подобна позиция на защита повече или по-малко на руски интерес е рискова за България да попадне в изолация и съответно да има икономически и политически последици.
-Това означава, че като цяло смяната на военния министър е добра стъпка за националната ни сигурност?
-Трябва да сме сигурни, че смяната му не е лесно решение, имайки предвид начина, по който възникна “Продължаваме промяната”, начина, по който той бе предложен като министър от квотата на ПП. Не е леко решение, но видимо е, че този човек е твърде рисков от гледна точка на българския интерес.
-Пореден ден наблюдаваме военни действия в Украйна. Как ще се развие ситуацията в близко бъдеще?
-Едва ли някой може да каже как ще се развие. Имаше прогнози преди време как война изобщо няма да има, което бе опровергано напълно. Включително имаше и такива съобщения, ако си спомняте, преди навлизането в Украйна предишната седмица, от страна на президента на Русия Владимир Путин. Той каза, че изтегля руски части. Виждаме, че всички, които прогнозираха, че няма да има такова развитие, сбъркаха. Просто хората се надяват на по-доброто. След това имаше и такива, които прогнозираха, че Украйна ще се предаде в рамките на един-два дни, отново сбъркаха. Оказа се, че украинците се бият. Това, което имаме в момента, са едни преговори, които започнаха след едно дълго изчакване. Искам само да припомня как започнаха преговорите - в петък, на третия ден от военните действия, Путин призова украинските генерали да поемат властта, тоест да свалят президента Зеленски и правителството. Висши официални лица от Русия коментираха, че те няма да преговарят с фашисти. Ситуацията рязко се промени след обаждането на китайския президент Си Дзинпин и тогава президентът Путин обяви, че ще преговаря със Зеленски. Тези преговори фактически не почнаха нито в събота, нито в неделя. Чак в понеделник беше поставено начало на преговорите. Не знаем какво може да се очаква, но видимо е, че преговорите са някаква възможност. Друг е проблемът, че ние не знаем какви са нагласите на президента Путин.
-Зеленски обяви, че не вярва в успеха на преговорите…
-Нека да видим… Украйна ще поиска спиране на бойните действия по времето на преговорите, което обикновено се случва в световната история. Не виждаме да са спрели военните действия.
-А всъщност какво иска Русия? Да вземе територия или да наложи нов политически ред в Източна Европа?
-Никой не знае, защото исканията са различни във времето, каква е крайната идея и оттук започва проблемът, защото в момента, в който приемем, че Украйна ще бъде завладяна, какво ще следва след това? Полша, Румъния, Балтика... какво по-точно следва?
-Следва ли НАТО да се намеси по-активно в конфликта?
-НАТО изпусна според много анализатори решителния момент, понеже не оцени достатъчно добре склонността на Путин да рискува. Изпусна момента да направи учения в Украйна. НАТО съвсем спокойно можеше да започне учения като Русия в Беларус, в Украйна със свои части. Но нито страни като Германия бяха склонни за такова нещо, нито администрацията в САЩ. Сега виждаме радикални промени в нагласите на Западна Европа, включително Германия заяви, че ще се откаже от енергийната си политика, свързана с руския газ и въобще зависимостта от руски енергийни източници и ще инвестира в отбрана. Тоест ще увеличи рязко военния си бюджет, това не се беше случвало от Втората световна война. Това е радикална промяна в немската политика, при това има почти единодушие в Бундестага в Германия.
-Има ли опасност от ядрена атака - дали от използването на ядрено оръжие или взрив на украински АЕЦ? Знаем, че Руската федерация е окупирала Чернобил.
-Не само Чернобил, а и Запорожката АЕЦ - най-голямата електроцентрала в Европа е окупирала. Част от рисковете са точно такива - да стане инцидент. И сега тук може само да се спекулира дали този инцидент ще е случаен или нарочен. Разбира се, и проблемът с използването на ядрено оръжие е налице. В момента единственият, който плаши да го използва, е Путин, а по тази логика на заплахите вие можете да завладеете света - “Дайте аз да ви управлявам, иначе ще ви взривя”.
-Какви ще са последствията за България, както ако има ядрена атака, така и ако има контрасанкции?
-При ядрена атака последиците ще са същите като тези за целия останал свят, тя просто ще изчезне като целия останал свят. По отношение на енергетиката България има известни предимства, защото за разлика от страни като Италия, Гърция, Испания, донякъде Германия, които затвориха въглищните си мини, ние не сме ги затворили и имаме въглищни мощности, които могат да произвеждат евтино електричество. Проблемът е, че сме свързани с европейския пазар и това влияе на цените на електричеството като цяло. По отношение на природния газ ние, за съжаление, не можем да заменим целия руски газ, който е около 3 млрд. куб. м годишно, но да кажем, че частично ще можем да го заменим с азербайджанския, вероятно допълнително с доставка на втечнен газ от Гърция, но това ще е относително бавно.
-Ще се случи евентуално през лятото.
-Така или иначе зимата мина, освен това ще има периодични режими. Това, което се случи в Украйна, е, че “зелените” места минаха на дърва и въглища. Така че със сигурност няма да измрем от студ, но ще има тежки моменти… като по време на война. Хората ще трябва да се отказват от всекидневните си удобства, като се започне от всекидневното каране на автомобил - не се знае какви ще са цените на горивата в следващите седмици.
-Възможен ли е и военен конфликт у нас?
-Ние не сме, за радост, на коридора към Западна Европа на Русия, ние сме малко встрани. Проблеми имаме по-скоро с нагласите вътре в страната. Има доста ясно разделение между възрастно и младо население.
-Все пак, ако се стигне до военен конфликт, готови ли сме да го посрещнем?
-Ние не сме факторът, който сме били, да кажем, по времето на Балканската война. Ние имаме ограничен военен потенциал, но така или иначе в някакъв смисъл сме важно логистично място за свързаността между Турция и Украйна например. Въобще връзката със Средиземно море, ние сме северна граница.
-Трябва ли да се разположи още натовски контингент у нас?
Зависи кого питате отново. Ако питате сегашния военен министър, не трябва. Подобна позиция има и президентът Радев. Ако питате мнозинството, не трябва.
-Как ще коментирате дебатите в парламента, това, че има толкова противоположни мнения - едните обвиняват другите, че са проруски настроени, а другите обвиняват първите, че са проамерикански настроени?
Нищо ново няма в българския парламент. Този дебат за НАТО и Русия вероятно започна някъде в края на 90-те години, покрай войната за Косово в Сърбия, а даже и преди това всъщност.
-Но има и много крайни, много категорични позиции, като тези на “Възраждане”.
На “Възраждане” това и е част от играта. Те се опитват да са крайни и да привличат електорат с крайности. Всъщност те взеха мястото на “Атака”.
-Какъв знак дава това на ЕС и на НАТО?
-Мисля, че всички наши партньори знаят за вътрешните противопоставяния в България. Те не са някакво изключение, ако погледнете и САЩ имат и консервативни радикални, които са проруски настроени. Както и обратното - самата Русия също има антипутински настроения, които той натиска. Особено това, което виждаме при навлизането на руски части. Виждаме, че руски войници просто не искат да стрелят по украинци, защото в дълбочина вероятно всеки втори руски войник има някакви украински роднини. Това са две населения, които са силно свързани.
ВИЗИТКА:
-Магистър по философия и немска филология от Софийския университет
-Следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг
-Работи по въпросите на престъпността в България, като през последните 17 години е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
-Автор на редица доклади и социологически изследвания
-Един от основателите на виктимизационните изследвания в България и политически анализатор
-През последните 10 години е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска
-Взема участие в анализа на различни инициативи за превенция и регулация на престъпността и е лектор в Софийския университет по магистърска програма „Глобализация”, както и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи
Монитор
