- Ст. лейт. Анев, как избраха точно вас да участвате в състезанието за снайперисти в Националната гвардия на САЩ, на което станахте първи?
- Може би заради някои мои качества. Дойде разпореждане, в което беше записано моето име, и трябваше да взема участие.
- От колко време сте във Военна полиция?
- На служба съм от 2016 г. В началото бях охрана на обекти, след което се преместих в сектор „Издирване и задържане“, впоследствие този сектор беше преименуван. Оттогава съм снайперист.
- Включването на българи в това престижно US състезание за снайперисти позитивен знак ли е към нас?
- Нашата задача беше да се представим добре. Състезанието беше няколко дни. Всяка сутрин се правеше брифинг, на който се разясняваха задачите, правилата на самия стейдж. В превод това означава, че ни обясняваха къде ще се стреля, по какво ще се стреля и след това започвахме състезанието. Имаше стрелби и в тъмната част на денонощието. Когато е тъмно, е доста по-сложно, защото видимостта е ограничена. Хубавото в състезанието бе, че бяха изключени всякакви спомагателни технически средства, които биха помогнали на един стрелец. Само човекът, пушката и оптическият прицел. Патронът е един от най-важните компоненти. Не го ли познава стрелецът, трудно ще направи добри резултати.
- Кой беше най-сложният ден в състезанието и в коя дисциплина?
- Всички дисциплини бяха различни по сложност и характер, не мога да определя коя беше най-трудна. Имаше стрелба от близка към далечна дистанция, имаше по мишени на неопределена дистанция. Стрелбата беше за време, като почти за всяко упражнение трябваше предварително да вдигнем пулс или да направим някакво физическо натоварване, за да стреляме под висок пулс.
- Как се постига висок пулс?
- Например бягане 500 метра, след което заемаш позиция за стрелба и произвеждаш един изстрел на неопределена дистанция по цел с неопределени размери. И това всичко е за време. След това резултатите се сборуват. Аз специално трябваше да стрелям по гръдна фигура.
- С каква реална ситуация бихте могли да сравните това упражнение?
- Точно тази ситуация с бягането може да е при някаква заплаха на ВИП персона или сменяне на позицията на снайпериста поради невъзможност да произведе изстрел от другото място. Съответно всичко трябва да е бързо и точно. Това горе-долу симулира упражнението. Имаше и друго - определяне на разстояние и цели с оптически мерници със скала, като се знае само един от параметрите.
- Състезанието, което ви донесе най-точния изстрел, най-много точки, кое беше?
- Аз събрах най-много точки в сравнение с всички останали участници. За мен бяхме най-добрата група.
- Кое беше най-сложно лично за вас?
- Няма сложно.
- Как няма?
- Като знаеш теорията и знаеш какво да направиш, концепцията е ясна. Има изстрел на определено разстояние.
- Какво си помислихте в момента, в който разбрахте, че сте Nо1 сред толкова хора и най-вече сред американци, които се водят като едни от най-големите спецове?
- Много бях удовлетворен. Зарадвах се, че трудът, който съм положил на база на много самообучение и лично желание, дава добър резултат.
- Американските снайперисти очакваха ли, че българин ще ги бие?
- Със сигурност бяхме подценени, личеше си в началото, но в процеса на стрелбата и състезанието видяха друго. Това е състезание, феърплей. Бяхме поздравени.
- Тази награда, това първо място какви врати отваря пред вас?
- Абсолютно никакви, казано на шега. Един ден ще си показвам плакета и ще се хваля с него (смее се). Сериозно обаче - това е гордост и за мен, и за служба Военна полиция. Ние охраняваме всички ВИП персони, които са свързани със сигурността и отбраната, в това число и международните делегации, които пристигат у нас по това направление. Такива врати всъщност отваря тази награда.
- Когато кацнахте у нас, на кого се обадихте първо от летището?
- Първо се обадих на прекия си началник, че сме кацнали благополучно.
- На шефа първо?
- Да. После на семейството ми.
- Защо решихте да постъпите във Военна полиция и да станете снайперист? Детска мечта или пък провокирано решение от някой филм?
- Стрелбата – както със снайпер, така и с късо нарезно оръжие и автомат, винаги ме е привличала. Била ми е интересна, искал съм да я изучавам. Освен това съм ловец. Това са най-общо причините.
- Гледали ли сте филма „Враг пред портата“? Каква е разликата между него и реалността?
- Гледал съм го. Разликата е голяма. Филмът си е филм, там е направено, за да има екшън. Нещата в реалността обаче са доста различни, а снайперовата стрелба не е като тази с пистолет или автомат. При нея трябва да натрупаш много знания. Самата стрелба е лесната част, но трябва много четене.
- Какво трябва да се чете?
- Трябва да се чете балистика, поведение на куршума в атмосферните условия, влиянието им, как се правят изчисленията и спрямо какво. Човек трябва да смята много добре. В днешно време има доста балистични калкулатори, но е въпрос на лично знание.
- Случвало ли се е, докато тренирате, а и по време на конкурса в САЩ, атмосферното влияние да е такова, че да отклони куршума и с колко може да се отклони?
- С много може да се отклони. Зависи в каква посока духа вятърът, каква плътност е въздухът, зависи и каква е силата на вятъра. Има и още много други неща, които да се вземат предвид, за да се направи точно попадение. Вятърът може много да го отклони, ако не се направи точната сметка.
- Какво правите, за да не ви трепне ръката? Повечето хора, като се притеснят, и се разтреперват.
- Това е до самоконтрол и хладнокръвие. Изгражда се с години, а и е до характер, до типаж на самия човек. Човек трябва да е трезвомислещ и да запази хладнокръвие.
- Охранявате ли хора от нашата и международната политика по сигурност и отбрана?
- В нашия случай са хора, които са свързани с отбраната и сигурността. Ние сме военизираните сили, но се е случвало МВР да ни вика за помощ и да работим заедно. Имало е случаи и с други служби да работим.
- По какви случаи най-често?
- По ВИП охрана, по издирване и задържане, по охранителни мероприятия.
- Вие включвали ли сте се в издирване на престъпници?
- Включвал съм се, да.
- Кога?
- Не мога да коментира.
- А какъв е бил резултатът?
- Свършили сме си работата.
- Някой да е вадил оръжие срещу вас?
- Не коментирам.
- Какво е чувството, когато някой те заплаши и знаеш, че може да стреля?
- Не мога да коментирам. Ще ме попитате и аз дали съм насочвал оръжие срещу някого – пак нямам право да кажа.
- Кой е най-високопоставеният ВИП, когото сте охранявали?
- Висши генерали от НАТО и други чужди армии.
- Имало ли е опасност, срещали ли сте в работата си потенциален риск за обекта на охрана?
- Ние винаги гледаме и ако нещо ни направи впечатление, че е възможно да е рисково, се проверява. Най-често гледаме поведението на хората и заобикалящата ни среда.
- Какво издава един човек, който е готов да направи атентат, да стреля, да нападне?
- Издава го поведението, аз лично наблюдавам винаги ръцете.
- Аз и сега ръкомахам, докато говоря, но не искам да направя атентат!
- Не ви усещам като заплаха (смее се).
- Какво друго гледате освен ръцете?
- Всяко проявление извън стандартното поведение е издаващо. Всичко трябва да ни прави впечатление и да бъдем много внимателни. Наблюдаваме и движението – дали ще бъде приближаване, дали ще бъде странен поглед, дали ще бъде някакво нервничене и оглеждане, всичко по-странно от обикновеното за нашите възприятия ние го взимаме като евентуален риск и насочваме вниманието си натам. След като се убедим, че няма проблем, всичко се успокоява.
- Ходили ли сте на мисия в чужбина?
- Засега не. Работата ми е на територията на нашата страна.
- Какво е да се включиш в охраната на най-висшите щатски генерали и други натовски офицери, знаем, че такива са идвали у нас?
- Гледам да изпълнявам служебните ми задължение. Дали ще охранявам някой високопоставен генерал или ме назначат да пазя вас, за мен работата е една и съща, да запазя живота и здравето на лицето.
- Искате да кажете, че нямате предпочитания и приемате обектите за охрана по един и същи начин, без значение дали са ВИП?
- Абсолютно, да.
- Кой се охранява по-трудно – мъж или жена?
- Жена, защото дамите повече се разхождат. Това е специфично, а и трябва да има също жена охранител. Зависи обаче и от степента на заплаха. Колкото е по-заплашен човекът, толкова повече внимаваме.
- Налага ли ви се да седите по сгради, покриви, за да дебнете за опасност?
- Седели сме навсякъде. Налагало се е и по 3-4 часа, а и цяла нощ да прекараме някъде.
- Да сте снайперист просто работа ли е, която се върши от 9 до 17 ч., или ви е призвание?
- Естествено, че не е просто работа. Много си харесвам професията, отдавам се на нея, стремя се да си изпълнявам всички задължения качествено и в пълен обем.
- Цялата тази бдителност не ви ли пречи и в цивилния живот? Излизате навън с приятели и започвате да се вглеждате в хората. Освен това по улиците у нас има много агресия, случвало ли се е и да се намесите, за да помогнете на някого?
- Да, случва се. Но и това, че се оглеждам, по-скоро винаги ми е помагало, вместо да ми пречи. Що се отнася до това дали дразня някого с поведението си, мога да кажа следното: Който го дразня, да си намери нови приятели.
- Стреляли ли сте по човек досега?
- Не.
- А да заредите и да държите пръста на спусъка?
- Да, случвало се е.
- Тогава какво си мислите?
- Мислил съм си как да реагирам, превъртал съм всякакви сценарии в главата си, какво може да се случи, как да реагирам и какви ще са последствията за мен и за останалите.
- Ако има хипотетична ситуация – някой заплашва друг с оръжие. Къде бихте го уцелили, за да го неутрализирате?
- Където е необходимо.
- И все пак?
- Записано е в закона – да се запази живота и здравето на човека.
- И какво пише в закона – къде да се уцели някой нападател или атентатор, за да бъде спрян, но не убит?
- Трябва да бъде неутрализиран с достатъчно сила, която е необходима, за да му прекрати деянието. Не мога да кажа за всички, защото всяка ситуация е индивидуална. Обикновено на място има и други хора, които също се намесват и включват, не е никак лесно. Това е за филмите, за които вече говорихме. Реалността е, че ние се подготвяме за нещо, което някога може да се случи евентуално, но може и въобще да не стане. Докато например един хирург първо учи, а след това, като отиде на работа и започва да оперира, трябва да показва всеки ден знанията си. Докато ние трябва да поддържаме нашите знания всеки ден, за да ги покажем веднъж. Това е основната разлика в реалната ни работа и тази на снайперистите от филмите.
- Имате ли собствено разбиране за този един единствен изстрел, който да порази мишената? Размишлявали ли сте по този въпрос?
- Да. Винаги съм се надявал да бъда първият, който ще порази целта, вместо обратното.
- В САЩ показахте, че можете да бъдете първи.
- Да, сред тези отбори аз бях по-добрият от тях.
- Коя е най-рисковата ви ситуация до момента в работата?
- Сложен въпрос. Не ме карайте да изпадам в детайли.
- А емоционална?
- Какво значи емоционална?! Ако има такава, значи не съм за тази работа.
- Виждам, че цените хладнокръвието и дисциплината. Но все пак имате и личен живот, как се забавлявате?
- Като всеки нормален човек (смее се). Както знаете и съм ловец, това ми е хобито. Може би заради него започнах да изучавам материята с далечните изстрели. Там разпускам, обичам да го практикувам.
- Ваши колеги споделят, че искат да постигнат стрелба на много далечно разстояние. Вие към какво се стремите?
- Аз надграждам. Сега стрелям на 1 км в цел 20 на 40 см.
Това е той:
- Роден е в София
- Завършил е МВБУ-Ботевград
- На служба е във Военна полиция от 2016 г.
Виктория Пенкова
