Д окато другите родни отбори ще започнат тази седмица с официалните мачове, Лудогорец вече записа три такива – загуба от Мидтиланд с 0:2, престижен хикс с Лион 1:1 и успех над Ботев Пд с 3:2 за Суперкупата.
И в трите двубоя „орлите“ показаха приятно атакуващо лице, като определено най-силно играха във Франция, където като нищо дори можеха да спечелят.
Лудогорец влиза в пролетния полусезон с двоен полпозишън – защото е с 13 точки пред втория Ботев Пд, третия Черно море и четвъртия Левски, а и с три официални двубоя повече от останалите 14 отбора от Първа лига и с два от Ботев Пд.
След триумфа за Суперкупата - третия по престиж трофей в българския футбол, един момент се запечата в съзнанието ни. И това е дивата радост на Игор Йовичевич. Треньорът, видял почти всичко във футбола, спечелил титлата в далеч по-силното украинско първенство, се радваше като малко дете на първия си трофей с Лудогорец.
„Със сигурност това отличие е специално, защото е първото ми с Лудогорец, надявам се да не е последното. Едва втори трофей в кариерата ми и съм щастлив от това, което постигнахме. Много хора казват, че Суперкупата е трофей за престиж, не е важен, но аз исках този трофей. Футболистите се стараха много, за да станем шампиони и да играем в този мач. Сега се готвим за пролетния дял, в който целта е да станем шампиони и да вземем Купата на България“, коментира след двубоя хърватският треньор на Лудогорец.
Неговите думи показват огромния му апетит за трофеи и добри резултати. За пръв път от доста време в Разград намериха треньор, който е гладен и иска всеки един трофей. Защото Георги Дерменджиев, Ивайло Петев, Валдас Дамбраускас, Анте Шимунджа, Павел Върба и най-вече Пауло Аутуори, имаха много отличия, действаха по-спокойно и не искаха всичко на всяка цена. Е, при Йовичевич не е така.
Цялата статия – в хартиеното издание на „Мач Телеграф”
Богомил Русев
