„Споменът от 2020-а още пламти! Нас ни топли, другите ги гори!“ Така написаха от фенклуба на Локомотив Пловдив в социалните мрежи вчера в поредния опит да обединят „черно-бялата“ общност преди финала за купата на България и логично бръкнаха в раната на своя съперник. Да, спомените отпреди 6-7 години, когато пловдивчани доминираха във втория по важност национален турнир, топлят. Не само те обаче са аргумент в полза на надеждата, която привържениците таят преди сблъсъка на националния стадион и която трябва да отведе, колкото се може повече от тях в София.
Нормално е преживелите щастието от титлата и купите през 2019 и 2020 години, да са по-претръпнали, но има и по-гладни за успехи ултраси в първите редици на агитката, които в момента са на по 16-18 години и са гледали с други очи на последните големи успехи. Те трябва да получат онази силна доза щастие, която ще поддържа вечно пламъка на голямата им футболна любов и ще ги мотивира отдадена да го предадат и на своите деца, така както техните бащи и дядовци са им го дали.
Извън емоционалната част обаче има и доста рационални аргументи, с които да заключим, че конкретно Локомотив Пловдив, дори от позиция на аутсайдер, умее да хапе. При това болезнено, а на моменти направо смъртоносно. Късметът на Христо Крушарски и неговият позитивизъм далеч не са единственият коз на „черно-белите“.
В спортно-технически план отборът на Христо Янев е в пъти по-скъп и превъзхожда от гледна точка на индивидуалната класа на отделните изпълнители. Но обективно погледнато така изглеждаше и при предишния сблъсък на тези съперници в двубой за отличието. Тогава Бруно Акрапович показа, че има рецепта, с която да извлича най-доброто от своите момчета, но честно казано Душан Косич изобщо не е по-лош в това отношение. През сезона на няколко пъти той направи показно относно това, че е наясно с какво точно разполага и знае с какви конкретни задачи да извлече максималното. Получи му се и срещу Левски, и срещу Лудогорец защо да не стане и тази вечер. С хора като Парвиз Умарбаев, Каталин Иту, Жоел Цвартс, Севи Идриз и разбира се легендата Митко Илиев новото чудо е съвсем възможно.
Прагматичният подход и дисциплината ще са от ключово значение. За мотивация в този мач е излишно да се говори, много по-важно е запазването на спокойствие. Косич го има от гледна точка на комфорта, който Христо Крушарски действително умее да осигурява по отношение на демонстрираното доверие и оставянето на необходимата свобода за действие. Може да има детайли за изглаждане и в структурата, и в начина по който се случват нещата на „Лаута“, но трайният двигател на успехите в последното десетилетие стои на върха на управленската йерархия. Има ясен и директен подход и тези, които умеят да се адаптират към него в крайна сметка биват наградени.
Не е без значение и настроението след последните мачове на двата тима. Загубата от Левски с 0:2 определено тежи повече от звучното 0:4, което отнесоха резервите в черно-бяло от Арда. Напрежението при Христо Янев и в ЦСКА е по-голямо и заради огромните очаквания на феновете, които без съмнение ще подкрепят любимците си горещо, но и ще изискват успех на всяка цена. Всичко друго за тях ще е провал и Локомотив може да се възползва от това. За „смърфовете“ нищо не е на всяка цена и не е фатално. Но случи ли се обединение от енергиите на феновете и отбора, това само по-себе си ще е успех по-ценен и от самия трофей. Тази движеща сила донесе титлата на Левски, тя може да даде и купата на този, който я постигне в по-голяма степен.
Не е нужно да навлизаме дълбоко в дебрите на статистиката, за да видим, че столичните грандове отдавна не са чак такива страшилища във финалите. ЦСКА ликува само срещу Монтана и Арда, но преди това загуби от Локо Пд.
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
