Левски загуби тежко от ЦСКА с 0:3 и големият въпрос е „Защо стана така?“ Разбира се, причините са много повече от една. Имаше и обективни, които не бива да се подминават. Наистина много сериозен малшанс е точно за този мач и двамата най-креативни и най-изобретателни халфове като Сержиньо и Акрам Бурас да са едновременно извън състава. Дори и тази причина не е изцяло такава, която да не зависи от клуба, защото поне Бурас можеше да бъде възстановен за това дерби. Върна се на терена срещу Виктория Пилзен, поигра малко и в Русе и трябваше да има сили поне за едно полувреме срещу ЦСКА. Още повече, че Веласкес каза, че е могъл да го пусне в четвъртък срещу Ягелония, но го е съхранил. След като го е съхранил, нормално бе да се очаква за някакво време да се появи и срещу „червените“. Оставяме обаче настрана този проблем. Нека да приемем, че е било невъзможно да играят и двамата споменати играчи.
Стигаме до следващите причини за загубата и няма как да не стигнем до треньора. Хулио Веласкес направи много хубави неща, откакто дойде в Левски, като за всяко от тях е получавал напълно заслужено суперлативи. Срещу ЦСКА обаче извърши неща, които трудно се прощават. Неща, след които извинението няма да излекува толкова бързо болката на привържениците. При липсата и на Сержиньо и на Бурас, изглежда повече от шокиращо решението на Веласкес да не заложи на Марко Груич. Футболист, селектиран преди години от Клоп, играл в кариерата си и в Порто. Всъщност въобще няма нужда да коментираме качествата и визитката му. Направи силни мачове и в Европа за „сините“, макар последният срещу Ягелония да не беше такъв. Но ако в Левски има халф от калибъра на Сенси, това е точно Груич. И той обаче остана резерва.
Изборът на стартов състав на Хулио Веласкес спокойно можем да го обявим меко казано като сериозна грешка. И не стигаме до това заключение само от резултата, а и от играта най-вече на хората, които той изненадващо реши да включи в стартовия състав – Стоянчов, Търдин, Сентейес. Разбира се, Веласкес най-добре знае в какво състояние са играчите му. Вероятно в тренировъчния процес преди мача е имало неща, които само той забелязва, и които са го накарали да се спре на тези 11, с които започна срещу ЦСКА. Но безспорно най-шокиращо от всичко, извършено от Веласкес в този мач с „червените“ е липсата на реакция на полувремето. Губиш с 0:2, очевидно нищо в играта не върви и не се получава. Въобще нищо не се развива според плановете ти, а ти пак бездействаш. Спират в 54-ата минута мача заради димка, и пак бездействаш и не правиш смяна. Накрая става 0:3 и тогава започваш с промените. Наистина шок.
Няма как да не се върнат спомените от онзи мач със Славия на „Овча Купел“ преди година. Тогава Веласкес пак направи същото. Шокиращ състав и пак при 0:2 на почивката не направи никакви смени. Все пак отчитаме, че след това повече такива грешки до края на сезона нямаше и Левски стана шампион убедително. Сега испанецът е длъжен да направи същото. Трябва да разбере, че лимитът за негови лични и толкова сериозни грешки, е изчерпан. Защото загуба от ЦСКА с 0:3 се преглъща много по-трудно от такава с 0:2 от Славия. Още по-лошото е, че точно този Левски, който играе дотук много силно и в България, и в Европа, пада с 0:3 в дербито. 1:3 или 0:2 да беше, някак си щеше да изглежда по-приемливо. Но с 0:3 от ЦСКА, „сините“ не падаха дори с капитан Мартин Райнов и защитна линия, съставена от Ивайло Найденов, Живко Атанасов, Алекс Петков и Матео Стаматов, а пред тях Тома Даске. Да, ако сте забравили и такива времена имаше. Така че болката от загубата не е защото ЦСКА е слаб отбор, както вероятно някой сини фенове си мислеха допреди два дни. Очевидно не е. А защото Левски показа много хубави неща и в България, и в Европа дотук и такъв звучен шамар трудно се понася.
А най-лошото е, че и преди една година след онова 0:2 от Славия, и сега, Веласкес не призна на глас пред медиите, че е сгрешил. Дано поне да го е признал пред себе си. Признат грях е половин грях. Признат или не повече такива не трябва да има. Но си остава интересно дали сега Веласкес счита себе си за виновен. Той каза след загубата с 0:3 от ЦСКА, че на полувремето си е мислел, че и с този състав може да обърне мача. Явно отново грешна негова преценка. Така, че лимитът за негови лични грешки изглежда вече изчерпан. Извиненията няма да намалят болката на феновете. Още повече, че ЦСКА получи сериозна доза самочувствие след последните 2 победи в дербито, а шанс за реванш срещу „червените“ ще има чак през април и май догодина. Дотогава те ще могат да разчитат на инерцията от това, което стана и за Суперкупата, но най-вече от това 3:0. Единственото, което би оправило настроението на „сините“ фенове е повторение на събитията от миналата година. А именно победи в големите мачове (включително и в Европа) и силна пролет с титла. В близко бъдеще обаче настроението поне сред феновете със сигурност ще е доста тягостно.
Още гледни точки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
