Ц СКА записа добър резултат при гостуването си на Карабах – 0:0. Този двубой сякаш събуди „червените“, които живееха в някаква летаргия след спечеления финал за Купата на България, а представянето срещу Дери Сити и Славия повиши още повече напрежението около треньора Христо Янев.
Е, тези мачове вече са в историята, а на „Тофик Бахрамов“ в Баку ЦСКА изигра най-добрия си двубой след онзи срещу Лудогорец от полуфиналите за Купата на България. Става дума за победата с 2:1 в Разград, когато „армейците“ избухнаха и можеха да вкарат много повече голове на вече бившите шампиони по пътя към финала. „Червените“ бяха смели, надъхани и готови за битка. Не играха дефанзивно, а мъдро и концентрирано. А това беше най-важното.
Преди гостуването на Карабах анализирахме, че ЦСКА в никакъв случай не бива да бъде подценяван. В този отбор има много класа. Освен това „Червените“ се изкачват нагоре в своята форма, а Карабах слиза надолу. Не случайно този отбор сдаде и титлата на Азербайджан. Да, на Христо Янев му е лесно, но в голям клуб като ЦСКА лесно няма. Заради това вместо да се предаде без бой, той извади последния коз от ръкава си – смяна на схемата. Нов обрат след неуспешното 4-4-2 с ромб в средата, както и завръщането на крилата след това в „Овча купел“. Е, това 3-5-2 в Баку изглеждаше перфектно за този тим на ЦСКА и срещу този съперник. Така се скриха много от слабостите, заздрави се колебливата преди това защита, но пък и до известна степен се жертва силата в атака. Целта обаче беше изпълнена – 0:0 на стадион, на който глава са преклонявали не един или два големи отбори.
И в тази схема с трима в защита, изпъкна... Не, изпъкна е слаб глагол. Истински професор беше Жан-Филип Гбамин. Просто играч от друго ниво. Опит, класа, физика, поглед, заставане. Наистина голям трансферен удар. С него и със Стефано Сенси, ЦСКА минава на следващо стъпало. Гбамин просто изяде нападателите на Карабах, той беше като истинска кула, която стърчи високо над всички със своята класа. А покрай него много силно игра и Теодор Иванов, който не спира да впечатлява, както и Факундо Родригес. Гбамин пасна като дялан камък в тройката централни защитници и умело ръководеше цялата отбрана. Вече разбираме защо Евертън е платил 25 млн. евро за този футболист, който само контузиите заличиха от най-силните първенства в света и го пратиха в Източна Европа.
Целият текст четете в деншния брой на "Мач Телеграф"
