Б ългария винаги е раждала големи имена, които са представяли достойно нашата родина на световната футболна сцена. Несъмнено сред тези се нарежда и едно момче от Перник, което спечели уважението на милиони почитатели на най-великата игра. Левски и ЦСКА еднакво го обикнаха, Етър го обожестви, а германците го нарекоха Генерала. Това е Георги Василев, който днес празнува 80-ия си рожден със същия младежки порив в сърцето!
Началото
Средата на 40-те на миналия век. България все още лекува раните си от масовите бомбардировки над София и хилядите убити български войници и доброволци от крайния резултат на Втората световна война. Но сред упадъка, там някъде в Перник, една детска мечта покълва. Мечтата на едно малко момче с парцалена топка в ръка. Това е миг, събран в цял живот за него. А „виновникът“ животът на Георги Василев да се превърне във футбол е неговият покоен баща Васил Стоянов, който осветява пътя към величието.
„В моя съзнателен живот, от мига ми, всичко е било свързано с футбол. Баща ми, Бог да го прости, е бил футболист. Чрез него за първи път видях футболния терен“, спомня си той. Георги Василев е роден на 9 август 1946 г. в Перник от родители софиянци, работещи тогава в миньорския град. По-късно семейството се мести в Бобов дол, а в малкото китно градче, сгушено в най-източната част на Конявска планина, момчето се запознава с великата игра. „Всичко бе футболът“, казва с едно просто изречение той.
От изгрев до залез кварталните мачове на сгурията в Бобов Дол не свършват. Момчетата тичат след топката неуморно, а целта е само една – гол във вратата, направена от камъни и дрехи. Георги Василев е там сред десетките деца, които не познават умората. „Целият ми живот е бил изцяло подчинен основно, централно на футбола и второстепенните неща като подготовката, възпитанието, учението и изграждането в обществото“, разказва легендарният български футболист и треньор.
Георги Василев започва да тренира футбол в школата на Червено знаме Радомир (понастоящем Струмска слава). Не след дълго е взет в мъжкия тим във „В“ група. Първият му треньор е Мирко Казановски. През 1966 година, когато е 18-годишен, Василев е разпределен за войник в Сливен. Там играе рамо до рамо с легендарните Иван Колев, Крум Янев и Иван Зафиров – Копата.
Талантът на младия централен нападател е голям. През 1967 г. Георги Василев става част от Локомотив Горна Оряховица в „Б“ група, където изкарва 6 месеца преди да отиде в елитния тогава Марек.
Отборът на сърцето
Тимът от стадион „Бончук“ успява да запази мястото си сред най-добрите в края на сезон 1968/69 благодарение на голмайстора си Георги Василев. През лятото на 1969 година 23-годишният футболист осъзнава, че Дупница вече е тясна за мечтите му. Той желае да отиде в отбор с по-големи амбиции и в град, където да продължи образованието си.
Следващата стъпка е ясна – Велико Търново. Георги и брат му Иван хващат влака от Дупница и спират на гарата в старопрестолния град. Няколко минути по-късно голмайсторът на Марек става играч на Етър. За „виолетовия“ (б.а. приемат този цвят на фланелката в годината, в която Василев става част от тима) Георги Василев изиграва 178 мача, записвайки 19 гола.
ФИЛИП ГЕОРГИЕВ
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
