Н ека бъдем реалисти и погледнем истината в очите, колкото и неприятна да е тя. Няма нито един аргумент Александър Томаш да остане и минута повече на треньорския пост в ЦСКА. Противното е чиста загуба на време. Мъката с Черно море е финалното и горчиво доказателство. Това е точно 20-ти мач в Първа лига, откакто Томаш води „армейците“, плюс още четири срещи за Купата.
Дотук почеркът му в някаква степен вече трябваше да се усеща при положение, че проведе зимна подготовка и получи повече от щедра за българските стандарти селекция. Уви, нищо подобно не се наблюдава. Нито като резултати, нито като игра, нито като идеи. Единствено го докарва на лафове, но все пак футболът не е школа по ораторско майсторство.
За тези 20 мача в първенството Томаш взе едва 9 победи, което е под 50% успеваемост. Факт е, че когато дойде, нещата бяха в насипно състояние, но мина достатъчно време и не се забелязва почти никакъв прогрес. Тъкмо обратното, наблюдава се досадно повторение на един и същи дразнещи грешки.
Да започнем с резултатите. От въпросните 20 мача ЦСКА не спечели нито веднъж срещу противник, който плаши. Какъв е активът му? Обърна два пъти Берое – един от традиционно най-удобните му съперници. Удари изпадащия Ботев Враца и Арда в началото на пролетния полусезон. Всичко останало са победи срещу тимове, хванати в кризисен момент – Локомотив София, ЦСКА 1948, Хебър и Спартак Вн през есента и сега Ботев Пд малко преди конското на Зингаревич. За сметка на това Томаш не можа да прекърши нито един от съперниците, които бяха в състояние да противопоставят повече аргументи. В тях слагаме и Септември на Ники Митов. Единствената червена точка, която може да се изтъкне, е равенството с Лудогорец през есента, след като отборът демонстрира характер с късен изравнителен гол. Но все пак това е най-невдъхновяващият Лудогорец, откакто съществува проектът в Разград.
Не би било справедливо да се каже, че футболистите не се стараят или треньорът няма желание, но това не променя очевидното - отборът страда от няколко ключови структурни дефекта. Първият и най-очевидният е, че ЦСКА не може да задържи резултат и да играе в защита под натиск. Равенството с Левски преди няколко седмици е христоматиен пример. Впрочем, в други времена този мач щеше да влезе в „синята“ митология заради развоя му, но сега на „Герена“ си имат други по-сериозни грижи. Но далеч не е само Левски.
Целия текст четете в днешния брой на в. "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
