Б алансът е водещ фактор за всеки работещ добре механизъм. Симбиозата между отделните елементи го правят здрав и силен. В Ботев Пловдив нещата нямат нищо общо с баланс или симбиоза. Там има два свята, които се движат паралелно и много рядко се пресичат. Единият е бляскав, верен до гроб, мощен и с него се гордее и Пловдив, и България. Другият тъне в разруха, немощ, лишен е от футболни достойнства. Първият е светът на бултрасите, които създадоха невероятна атмосфера онзи ден на Колежа, покриха всичко с "жълто-черна" любов, преданост и красота, обиколила света. Във втория свят живеят Траоре, Амаду, Уме и компания...
Истината е, че Ботев може да играе толкова слабо и с български футболисти, събрани от села и паланки, няма нужда да си внасяме леваци от чужбина. Онзи ден и старши треньорът на "канарчетат" Бруно Балтазар нахлу в един собствен паралелен свят, в който всичко е прекрасно, но до болка нереално. Португалецът обвини за загубата от Левски индивидуална грешка, а не отчете, че отборът му играе слабо като цяло, без идея и разчитайки единствено на индивидуални действия.
Ботев вече има нов страхотен стадион, феновете винаги са били най-силното оръжие на "канарчетата", а сега страстта им е още по-силна. Остава на Колежа да се направи мощна чистка и най-важното да се създаде отбор, достоен за тази агитка.
Автор ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
Мач Телеграф
