"Вторият тур стана значително по-оспорван. Въпреки че първоначално тези избори за президент бяха прокламирани като незначителни и почти ясни. Политическата тежест на резултата от тези избори стана ясна от всички. Хората малко се събудиха и се мобилизираха. Защото се видя, че тези избори определят политическата посока на страната в следващите години". Това коментира пред "Телеграф" от Даниел Пейчев - член на Управителния съвет на Българската асоциация по изборни системи. 

ПЪРВИ 100% ПАРАЛЕЛНО ПРЕБРОЯВАНЕ: Илияна Йотова е новият президент на България!

Според него основната разделителна линия по време на кампанията бе войната в Украйна. "Нямаше различия по мнението, че тази война трябва да се прекрати, а за това по какъв начин да стане това. Преобладаващото мнение на хората е, че тази война трябва да се прекрати чрез преговори. Кампанията през тази седмица имаше лек негативен оттенък. Въпросът не бе как България ще продължи да се развива в политически план, а кой е по-малкото зло. Не се гласуваше за това кой да е президент, а кой да не е", каза експертът. 

По думите му резултатът и победата на Йотова е един своеобразен вот на доверие към политическото управление в момента. "Също може да кажем, че дясното в България започва да се преформатира. Виждаме как се създава едно ново дясно, което все още не е достатъчно узряло, за да се легитимира, но е в процес на образуване. Ако може да обобщим: Българите гласуваха доверие на Радев, а България е в процес на формиране на ново дясно.

Позитивната новина е, че на втори тур очакваме около 3 % по-висока активност, или около 26 на сто. Това е около 200 000 души повече. В абсолютна стойност това означава, че до урните са отишли около 1,6-1,7 млн. души. Прекалено се драматизира, че активността е ниска. Първо трябва да отбележим, че в избирателните списъци има около 1,3 млн. избиратели фантоми. Т.е. реално хората с право на глас у нас не са 6,6 млн., а около 5,3 млн. човека. Това означава, че избирателната активност не е шокиращо ниска", разясни Пейчев. 

"Второто важно нещо е пълният бойкот в смесените райони. Не изцяло, но почти. На първи тур до урните отидоха около 40 000 души от електората на ДПС. На предишните президентски избори през 2021 г. са гласували около 225 000 от симпатизантите на ДПС. Разликата е чудовищна - около пет пъти и половина. Имахме и срив на ГЕРБ. Ръководството на ГЕРБ зае пасивна позиция спрямо този вот. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че това не са техните избори. На първи тур гласуваха само 120 000 от избирателите на ГЕРБ, т.е. само 1/3. Те обикновено разполагат с електорат от 400 000 души, които биха могли да гласуват. Поради липсата на кандидат и ясен знак кой от двамата кандидати да подкрепят, те просто не бяха мотивирани. Ако сумираме тези две разлики, получаваме 465 000 души. Това са половин милион гласоподаватели, които наистина са демотивирани да излязат да гласуват. Ако направим спекулация и ги добавим, то активността на балотажа би била около 40%. Ние знаем как се държат избирателите в смесените райони. Те искат да получат ясен знак кого да подкрепят. Този знак не беше получен", обясни още Пейчев.

Според него по-скоро е имало мобилизация на избиратели, а не толкова преливане на гласове. Топй смята, че тази седмица от кампанията и политическото говорене е била по-интресна. "Разбра се, че тези избори са наистина важни за бъдещето на страната. За първи път Българя избира президент жена. Държавният глава е и върховен главнокомандващ и обикновено се очаква това да е мъж. Според мен се счупват политическите стереотипи и се оказва, че полът не е определящ за качествата. На първи тур разликата между Йотова и Андрей Гюров бе едва 42 500 гласа. Сега тя е около 127 500 гласа. На първи тур усетихме много близък резултат, докато на балотажа се вижда ясна разлика. Дори и да намалее с вота от чужбина, няма да бъде крайно оспорвано", каза Пейчев.