С амо след по-малко от два месеца Димитър Димитров-Херо ще влезе в историята на българския футбол с още едно знаково постижение, пише в днешния си брой вестник „Мач Телеграф“.
Бургазлията бе обявен за нов старши треньор на Спартак Вн, а през средата на февруари се очаква и да дебютира начело на „соколите“. С това той ще стане първият треньор в историята, който е водил 9 отбора в елитната ни дивизия. До момента той е бил начело на Нефтохимик, Литекс, Левски, Велбъжд, Локомотив Пд, Черноморец, Лудогорец и Берое.
Успя да стане и вторият треньор, извел три клуба до шампионската титла на България. Преди него това бе правил само Георги Василев с Етър, Левски и ЦСКА, а Херо го постигна с Литекс, Левски и Лудогорец. Вече поведе и във Вечната ранглиста по мачове сред наставниците. Херо има дотук 474 срещи в елитната ни дивизия, като има уникалния шанс да стане и първият с 500 мача. От действащите му колеги, най-близко до него е Илиан Илиев с 394 срещи.
След като запише първия си мач начело на Спартак Вн, Димитров става еднолично номер 1 по водени отбори. За момента той дели върха по този показател с още двама бивши негови колеги, които са водили 8 клуба на най-високото ниво в нашия футбол. Това са Димитър Алексиев и Петър Аргиров.
Интересното е, че и двамата никога не са били назначавани нито в Левски, нито в ЦСКА (виж статистиката). При Алексиев таванът беше Славия, както и младежкият национален отбор в края на 20-ти век. Аргиров пък като играч е легенда на Левски и Локомотив Сф от 40-те години, а като треньор именно „железничарите“ са най-големия клуб, който е водил, както и Спартак Пд, който в онзи период е силен.
През годините Херо успя да си изгради страхотен авторитет и се доказа почти навсякъде. Показа и че когато отборите му са добре с парите той успява да ги изведе до върха. Литекс през 1998-а, Левски през 2000-а и Лудогорец през 2018-а безспорно бяха клубовете, които бяха най-мощни финансово. Това не бива да омаловажава успехите му, тъй като сме ставали свидетели как доста други клубове и треньорите им са се проваляли, макар в тях да се е изсипвал рогът на изобилието.
Освен в посочените три тима, Херо постигна и други грандиозни неща. Изведе Нефтохимик до най-големия успех в историята му – второто място през 1997-а година, а успя да вземе и два пъти Купата на професионалната футболна лига. Негов е и най-големият успех в историята на Велбъжд – финал за Купата на България през 2001-а, гарниран с третото място в първенството. Мястото в челната тройка пък беше изравнен рекорд с предните два сезона. В Локомотив Пд пък постави основите на отбора, който стана шампион една година, след като той си тръгна. Но и там беше носен на ръце от верните фенове на „черно-белите“, дори и след загуби.
В Лудогорец не можем да откроим чак толкова титлата, която тимът показа, че може да печели и с други треньори. Херо обаче успя да прескочи групите на Лига Европа в една убийствено тежка компания, в която бяха силни отбори от Португалия, Германия и Турция - Брага, Хофенхайм, воден от Юлиан Нагелсман, и Истанбул Башакшехир.
С Черноморец изпадна, когато в клубът вече положението бе тежко, но и там съумяваше да взима играчи без трансферна сума, да ги развива, а след това биваха продавани за шестцифрени суми.
Остава да видим дали Спартак Вн ще остане във визитката му само като рекорден девети клуб в елита или пък ще успее и да го възроди и да го върне към най-хубавите му времена.
Здравко Гюров
