И ма нещо много странно в представянето на ЦСКА от началото на пролетната кампания. Резултатите са добри – с някои изключения, отборът побеждава, трупо точки и вече си осигури място в първата четворка. На фона на есенната катастрофа, това сега направо е епохален успех. Наясно сме, че в момента за ЦСКА най-важното нещо са резултатите, а играта е на втори план. Обаче точно този втори план вгорчава настроението на червената общност. Грамадна селекция, нов стадион, величави перспективи, а футболът като че ли липсва – това е в момента ситуацията в ЦСКА. И мачът в Стара Загора потвърждава това.
На стадион „Берое“ ЦСКА показа две добри неща. Вратарят Фьодор Лапоухов най-после показа защо е номер 1 в родината си. За първи път той буквално спаси победата на своя отбор. Второто бе влизането на резервите, които подпечатаха победата. Останалото е една много сериозна заблуда, в която треньорът Христо Янев продължава да живее. На първо място това е хлабавата защита. Влизането като титуляр, а дори и като капитан, на Лапеня е скандално. Твърда резерва, пуснат да не тренира няколко дни точно преди този мач, с неясно бъдеще. На това се дължи и колебливата му игра, въпреки гола. Да, той игра с ръка и трябваше да се свири дузпа, трябваше и да бъде изгонен. Но дори и без тези грешки, между него и останалите бранители няма взаимодействие, връзка, обиграване. И това на фона на почти отличната игра на последното ново попълнение – Родригес. Аржентинецът направи точно 1 грешка за 90 минути.
Халфовата линия, пълна с много класни футболисти, в която обаче сякаш всеки играе нещо за себе си. Досадни и непредизвикани грешки, липса на агресия при отнета топка, сбъркани втори пасове. Дори от футболисти, от които се очаква да дърпат целия отбор – например Джеймс Етоо. От това пък страда играта на нападателите – Годой и Питас. Двамата просто нямат подкрепа от халфовете и не стигат до сериозни положения.
Целият анализ четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
