И зпадането на Спартак Варна със сигурност е лоша новина за целия български футбол. Горчилката сред феновете на „соколите“ е разбираема, но те трябва бързо да се настроят за поредната тотална преорганизация. Чест прави на ръководството, че опита всичко, но единствено в духа на моралните принципи и усилията бяха насочени към представянето на терена. Бе привлечен качествен специалист, похарчиха се пари за селекция и футболът, който показваше отборът през пролетта е далеч по-стойностен от този на вече със сигурност спасилите се отбори не само от третата група във втората фаза на сезона.
За това и Павлин Николов, и Димитър Димитров–Херо със сигурност не бива да се срамуват, нито да приемат крайния резултат от усилията си като провал. Да си честен, не може да е провал. Във футбола, както и в живота нещата не бива да се случват на всяка цена. Твърде голям лукс ще се окаже спасението за последния оцелял в елита, ако въобще изпълни мисията си и в баража с претендента от Втора лига. Някои шефове на клубове и отделни футболисти в отборите им трябва да са наясно, че чистата съвест е по-голямо богатство от лесно спечелените хилядарки. Херо може да има всякакви кусури, но никой не може да го нарече продажник. За разлика от някои в Ботев Враца и Берое най-малко.
Като цяло са много факторите, довели до изпадането на Спартак, но е факт, че треньорският щаб работи отдадено и изхаби доста нерви в името на това да спаси отбора. От самото начало бе ясно, че мисията е почти невъзможна. Със сигурност не са малко критиците на Димитров по отношение на селекцията, избора на състав и изпуснатите ценни точки в края на някои мачове. Той не можа и да се впише напълно в средата вътре и около клуба, но направи достатъчно. Успя да сглоби нов отбор от свободни агенти за месец и то през зимата. Оформи стил на игра и се показа като майстор на еквилибристиките със състава, след като го връхлетяха безбройните кадрови проблеми. Личеше, че страда за случващото се с този наистина голям и важен за родния футбол клуб.
Точно затова няма от какво да се срамува. За пореден път показа, че е институция в професията и още не бива да бърза с пенсионирането. Напротив изглежда, че има сили да поработи поне още веднъж и на по-високо ниво. Определено има водещи клубове, които залагат на далеч по-некомпетентни от легендата. А младостта сама по себе си не винаги е равнозначна на модерни разбирания за футбола.
Мач Телеграф
