Т олкова щастие, любов и подкрепа имаше на стадиона, когато Левски взе купата на България през миналата година. 27-ма купа, след толкова години чакане за трофей. После, мачовете с ПАОК, еуфорията... Десетки победи на “синия“, любим отбор през последните месеци и разбира се ужасяваща серия от мачове без успех. И всичко се срива. Не за дни, а за часове. „Сините“ мечти угасват..., „сините“ сърца се пълнят с мъка!
Да, стадионът винаги ще бъде пълен. Левски е домакин навсякъде. Никъде в България няма по-вярна и претенциозна публика от тази на Отбора на народа. Искам да помислим за нещо, което е най-важното тези дни.
Мисълта ми е за нашите деца. Тези, малки, а и вече пораснали синове и дъщери. Те са на стадиона. В студ, дъжд, жега, те са там. С пълни сърца, с усмивки на лицата, останали без глас. С пълни телефони със снимки от „Герена“. Знаят всяка песен, слушат спомените на „старите“, щастливи са, че са част от вековната история и растат с мисълта за ЛЕВСКИ.
Тези деца, заслужават Левски да е жив! Да бъде вечен! Ние ходихме с нашите дядовци и бащи. Децата ни са с нас и техните деца ще бъдат на стадиона. Убеден съм! Нека помислим за бъдещето на дечицата ни. Те заслужават Левски. Този Левски, който са гледали, гледат и ще гледат! И така до безкрая! Защото Левски е вечен! Левски е начин на живот! Левскар дори и след смъртта...
Автор: Владимир Л. Попов, рекламист
Мач Телеграф
