В исшата лига продължава да доказва защо е най-непредвидимото първенство в света. След девет изиграни кръга някои от най-големите английски клубове се намират в изключително тежко положение, докато отбори, от които малцина очакваха подобно представяне, се превръщат в основни претенденти за челните позиции. Манчестър Юнайтед е само на голова разлика над зоната на изпадащите, а Майкъл Карик все по-трудно намира аргументи, с които да убеди ръководството, че заслужава да остане начело на отбора. В същото време Брайтън продължава да впечатлява и след победите над Арсенал и Манчестър Сити вече изглежда като един от най-силните тимове в Англия. На фона на всичко това няколко треньори се борят за оцеляването си, а въпросът кой ще бъде първият уволнен мениджър през сезона става все по-актуален.
Съботната програма предложи осем двубоя и нова порция разочарования за някои от най-застрашените специалисти. Манчестър Юнайтед загуби с 0:2 гостуването си на Челси, Нотингам Форест отстъпи със същия резултат на Брентфорд, а Кристъл Палас беше победен с 2:0 от Тотнъм. В същото време Манчестър Сити допусна изненадващо домакинско поражение с 0:1 от Брайтън, което допълнително заплете битката в горната част на класирането. Така само за един следобед Висшата лига показа двете си лица – възхода на добре организираните и последователни отбори и драматичното пропадане на клубове, които разполагат със значително по-големи финансови възможности.
Най-тревожна е ситуацията на „Олд Трафорд“. Манчестър Юнайтед вече девет поредни мача не познава вкуса на победата, а представянето на отбора е толкова слабо, че опасността от борба за оцеляване започва да изглежда съвсем реална. Загубата от Челси само задълбочи кризата. Лондончани контролираха голяма част от срещата, а задачата на гостите стана още по-трудна, след като Лисандро Мартинес получи втори жълт картон през втората част, когато резултатът беше 1:0. Аржентинският защитник за пореден път демонстрира липса на дисциплина и остави съотборниците си в изключително тежка ситуация. В крайна сметка Челси стигна сравнително спокойно до успеха, а за Юнайтед остана поредната болезнена вечер.
Карик изглежда обречен
Още след катастрофалната домакинска загуба с 0:3 от Борнемут през миналия уикенд ръководството на Манчестър Юнайтед е провело кризисни разговори за бъдещето на Майкъл Карик. Според информацията шефовете са се обединили около желанието да изчакат поне до паузата за националните отбори, която започва на 9 ноември, преди да вземат окончателно решение. Новото поражение обаче поставя под съмнение дали клубът изобщо може да си позволи подобно търпение. Всеки следващ мач без победа увеличава напрежението, а позицията на „червените дяволи“ в класирането вече не оставя място за спокойствие.
Любопитното е, че Юнайтед разполага с огромни финансови ресурси, но продължава да изглежда неспособен да намери правилния път. През миналата година клубът отчете рекордни приходи от 677 милиона паунда, но въпреки това евентуалните компенсации при треньорска смяна могат да се превърнат в допълнителен проблем. Според анализатора на The Athletic Тим Спиърс ръководството трябва да подреди приоритетите си, защото спестяването на средства от уволнение може да се окаже далеч по-скъпо, ако отборът продължи да пропада. В момента Юнайтед не просто не се бори за участие в Шампионската лига, а започва да изглежда като кандидат за изпадане.
Когато Карик пое тима през януари, назначението му изглеждаше напълно логично. Бившият полузащитник познаваше клуба отлично, беше част от най-успешните му години и можеше да възстанови връзката между отбора и привържениците. След трудния период при Рубен Аморим Юнайтед имаше нужда от познато лице, което да успокои обстановката и да върне увереността в съблекалнята. В първите месеци Карик действително успя да постигне това. Отборът започна да играе по-атрактивно, да комбинира по-добре и да създава впечатление, че постепенно възвръща част от изгубената си идентичност.
Днес обаче почти нищо от този подем не е останало. Манчестър Юнайтед изглежда хаотичен, недисциплиниран и изключително уязвим при преходите от атака към защита. Футболистите често губят позициите си, допускат елементарни грешки и не успяват да реагират адекватно след получен гол. Отборът няма ясно разпознаваема организация при игра без топка, а нападенията твърде често се свеждат до удари от далечно разстояние, центрирания или надежда за успешна контраатака. Това е огромен проблем за клуб, който претендира да се върне сред водещите сили в английския футбол.
Ситуацията се усложнява и от контузията на Бенямин Шешко, който няма да бъде на разположение до януари. Словенският нападател беше основната опорна точка в предни позиции, а отсъствието му допълнително ограничава възможностите на Карик. Юнайтед не разполага с достатъчно разнообразни атакуващи решения и трудно успява да създава опасности срещу добре организирани защити. В същото време слабостите в дефанзивен план позволяват на съперниците да натрупват положения и постепенно да придобиват увереност. Получава се порочен кръг, при който всяка допусната грешка води до още по-голяма несигурност.
Разбира се, проблемите на Манчестър Юнайтед не започват и не свършват с Майкъл Карик. В продължение на години клубът страда от неуспешна трансферна политика, постоянни промени в спортно-техническото ръководство и липса на дългосрочна стратегия. Пристигането на INEOS като миноритарен собственик и структура, отговаряща за ежедневното управление, първоначално създаде надежди за промяна, но оптимизмът постепенно се изпари. Част от привържениците продължават да смятат, че отговорността трябва да бъде поета преди всичко от ръководството и футболистите, а не от поредния мениджър.
Има обаче една неприятна истина за Карик. Дори да не е основният виновник за кризата, той вече изглежда неспособен да я овладее. Отборът не демонстрира необходимата дисциплина, липсва ясна игрова идея, а резултатите стават все по-тревожни. Според анализаторите на The Athletic раздялата между двете страни започва да изглежда почти неизбежна. Смяната на треньора няма да реши всички проблеми на Юнайтед, но продължаването по същия път може да доведе до още по-сериозни последствия. Особено в сезон, в който няма ясно изразени аутсайдери и никой голям клуб не може да разчита, че автоматично ще има три отбора, които да завършат под него.
Брайтън вече плаши всички
Докато Манчестър Юнайтед продължава да затъва, на южния бряг на Англия се случва нещо изключително интересно. Брайтън постепенно се превърна в един от най-впечатляващите отбори във Висшата лига, а представянето му от началото на сезона дава сериозни основания да бъде определян като най-добрия тим в страната към настоящия момент. След девет кръга „чайките“ имат 24 отбелязани гола – повече от всеки друг отбор в първенството, и са допуснали едва седем попадения. Единствено Арсенал се представя по-добре в дефанзивен план.
Победата с 1:0 над Манчестър Сити беше поредното доказателство за огромния напредък на състава на Фабиан Хюрцелер. Двата отбора вече се бяха срещнали три дни по-рано на същия стадион в турнира за Купата на Лигата, но този път Брайтън намери начин да надиграе лидера в първенството. Още по-впечатляващото е, че „чайките“ се превърнаха в първия отбор, който успя да запази суха мрежа срещу Сити в последните 27 мача на „гражданите“ във всички турнири, без да се брои двубоят за „Къмюнити Шийлд“. Това е сериозно постижение срещу съперник, който разполага с едни от най-големите звезди в европейския футбол.
Брайтън вече победи и шампиона Арсенал с категоричното 3:0 на 19 септември. Тогава тимът на Хюрцелер изнесе истинска футболна лекция с агресивната си преса, отличната организация и безмилостната ефективност пред гола. Дори при загубата с 0:2 от Ливърпул на „Анфийлд“ през миналия уикенд „чайките“ оставиха силно впечатление, след като през големи периоди от срещата превъзхождаха своя съперник. Това показва, че доброто им представяне не е плод на случайност или благоприятна програма.
Голямата сила на Брайтън е способността да печели по различни начини. Тимът може да доминира чрез притежание на топката, да притиска противника високо, да използва бързи преходи или да се защитава дълбоко, когато ситуацията го изисква. Срещу Арсенал футболистите на Хюрцелер демонстрираха смел и агресивен футбол, докато срещу Манчестър Сити показаха изключителна дисциплина и готовност за саможертва. Именно тази тактическа гъвкавост отличава добрите отбори от наистина елитните.
Особено впечатляващ е напредъкът при статичните положения. През миналия сезон Брайтън беше сред трите най-слабо представящи се отбора в първенството по този показател. Сега обаче „чайките“ вече са отбелязали десет гола след статични ситуации – повече от всеки друг тим във Висшата лига. Това е огромна промяна, която дава на Хюрцелер допълнително оръжие в срещите, когато отборът му трудно успява да създава положения от игрова ситуация. Физическата мощ и организацията при корнерите и свободните удари се превърнаха в една от най-важните характеристики на новия Брайтън.
Зад този успех стои и отличната работа на ръководството на трансферния пазар. През лятото клубът се раздели с няколко основни футболисти, но реинвестира повече от 150 милиона паунда в нови попълнения. Вместо да отслаби отбора, тази стратегия му позволи да стане още по-разнообразен и конкурентоспособен. Брайтън отново доказа, че внимателният подбор на футболисти и ясната спортно-техническа философия могат да компенсират липсата на бюджетите, с които разполагат най-големите английски грандове.
Любопитното е, че само преди няколко месеца бъдещето на Фабиан Хюрцелер изглеждаше далеч по-несигурно. През февруари част от феновете на Брайтън дори скандираха срещу него, обвинявайки го, че не знае какво прави. Подобни реакции са сравнително необичайни за атмосферата на южния бряг, но показваха нарастващото недоволство от резултатите. Ръководството обаче запази спокойствие и реши да даде време на младия специалист да продължи работата си. Днес това решение изглежда напълно оправдано.
Статистиката само засилва впечатлението, че Брайтън прави нещо специално. От сезон 2018/19 насам едва четири отбора са отбелязвали повече от неговите 24 гола след първите девет кръга. Два от тях – Манчестър Сити през 2018/19 и 2022/23, впоследствие печелят титлата, а другите два – Сити през 2019/20 и Ливърпул през 2021/22, завършват втори. Подобно е положението и при допуснатите голове. За същия период само осем отбора са имали по-добра защита след девет кръга, като половината от тях впоследствие стават шампиони.
Още по-забележително е, че според предварителния анализ на Opta Брайтън е имал най-трудната програма от всички 20 участници в първенството за първите десет кръга. За сравнение, календарът на Арсенал е бил оценен като едва 18-и по трудност, а този на Манчестър Сити – 14-и. Въпреки това „чайките“ вече победиха двата отбора, които се намират над тях в класирането, при това без да допуснат гол. Дали Брайтън може да спечели титлата, остава съвсем различен въпрос, но към момента няма никакво съмнение, че отборът заслужава да бъде разглеждан като един от най-сериозните претенденти за челните места.
Гласнер, Саж и Льо Бри също треперят
Докато Хюрцелер се наслаждава на отличните резултати, няколко негови колеги се намират в противоположната ситуация. Един от най-застрашените е Оливер Гласнер, който пое Нотингам Форест, но все още не успява да намери правилната формула. Отборът загуби четири от последните си пет мача и след девет кръга заема предпоследното, 19-о място в класирането. Единствено Съндърланд се намира под него.
Поражението с 0:2 от Брентфорд беше поредният двубой, в който Форест не успя да превърне игровото си превъзходство в положителен резултат. Отборът имаше повече удари, по-голямо притежание на топката и по-добри показатели за очаквани голове, но отново допусна грешки в решаващите моменти. Гласнер не скри раздразнението си след срещата и даде да се разбере, че повече няма да подхожда толкова меко към своите футболисти. Австриецът настоя, че тимът трябва да започне да носи отговорност за пропуснатите възможности и слабостите в защита.
Според част от анализаторите Нотингам Форест всъщност играе по-добре, отколкото показват резултатите. Статистическите показатели сочат, че тимът създава достатъчно ситуации, за да има повече точки, но страда от изключително слаба ефективност пред гола. Проблемът се задълбочава и от спорните решения на трансферния пазар. Клубът инвестира 50 милиона паунда в Лиъм Делап, въпреки че нападателят беше завършил предишния сезон с Челси без попадение в последните си 26 участия. Това беше огромен риск, който засега не дава очаквания резултат.
Още по-притеснително за Гласнер е, че Нотингам Форест има репутацията на клуб, в който търпението към мениджърите е изключително ограничено. Собственикът Евангелос Маринакис неведнъж е демонстрирал готовност да предприема резки промени, когато резултатите не отговарят на очакванията. Според Тим Спиърс австриецът е добър треньор, който заслужава повече време, но именно това може да се окаже лукс, който няма да получи. Ако резултатите не се подобрят бързо, Гласнер изглежда сред основните кандидати да стане първият уволнен мениджър през сезона.
Не по-малко напрегната е ситуацията в Кристъл Палас. Пиер Саж, който замени Гласнер през лятото, започна престоя си с шест поражения в първите девет мача. Загубата с 0:2 от Тотнъм допълнително увеличи напрежението върху французина, който все още не успява да изгради стабилен отбор. В известна степен той може да бъде оправдан с трудната кадрова ситуация и сериозните промени в състава.
През лятото Палас се раздели с важни защитници като Марк Гехи, Максанс Лакроа и Даниел Муньос. На тяхно място пристигнаха Аксел Дисаси, Такехиро Томиясу, Онест Аханор и Анан Халаили, но новите попълнения все още не успяват да осигурят необходимата стабилност. Проблемите в нападение също са сериозни. Исмаила Сар е записал едва 15 минути във Висшата лига през първите девет кръга, а Жан-Филип Матета трудно поддържа оптимално физическо състояние. Срещу Тотнъм френският нападател дори получи червен картон, което допълнително усложни ситуацията.
Самият Саж също носи отговорност за слабите резултати. Кристъл Палас изглежда неорганизиран както при игра от движение, така и при статичните положения. Отборът не пресира достатъчно активно, а липсата на стабилност в защита позволява на съперниците сравнително лесно да създават положения. Адам Уортън, който трябва да бъде основният организатор на атаките, е принуден да изпълнява прекалено много дефанзивни задачи, което ограничава творческите му качества. В същото време Крис Ричардс и Тайрик Мичъл са далеч от най-доброто си ниво.
Предстоящата програма изглежда изключително тежка за Кристъл Палас. В пет от следващите седем мача тимът трябва да се изправи срещу Хофенхайм, Ливърпул, Реал Сосиедад, Челси и Астън Вила. Това са съперници, срещу които всяка грешка може да бъде наказана, а поредица от нови поражения би поставила ръководството пред сериозна дилема. Според анализатора Анантаджит Рагураман дори една тежка загуба в този период може да се окаже достатъчна, за да коства поста на французина.
Съндърланд от мечта за Европа до дъното
Сериозни въпросителни има и около бъдещето на Режис льо Бри начело на Съндърланд. Само преди година французинът беше сред най-уважаваните мениджъри във Висшата лига, след като успя да превърне новака в едно от най-приятните открития на сезона. Отборът играеше с огромна енергия, демонстрираше отлична организация и постепенно се превърна в претендент за европейските турнири. В края на миналата кампания Съндърланд дори успя да се класира за Европа, а капитанът Гранит Джака обеща, че това е само началото на амбициозния проект.
Днес ситуацията изглежда коренно различна. След поражението с 1:3 от Ковънтри Сити отборът се намира на последното място в класирането, а играта му е загубила голяма част от предишната си свежест. Според анализаторите спадът всъщност е започнал още през втората половина на миналия сезон, когато съперниците постепенно са се приспособили към стила на Льо Бри. Изненадата вече е изчезнала, а Съндърланд не успява да предложи нови решения.
Основният проблем е, че отборът изглежда прекалено еднообразен. Футболистите продължават да изпълняват познатите указания, но противниците вече знаят как да ги неутрализират. В подобна ситуация треньорът трябва да демонстрира гъвкавост и да промени определени елементи от тактиката си. Засега Льо Бри не успява да го направи достатъчно убедително. Според Джордан Кембъл французинът има нужда от сериозно тактическо прозрение, подобно на онова, което помогна на Даниел Фарке да стабилизира Лийдс през миналия сезон.
Въпреки това Льо Бри все още разполага с известен кредит на доверие заради успехите, които постигна през последните две години. Ръководството и привържениците не са забравили какво направи за клуба, но във Висшата лига благодарността рядко е достатъчна, когато резултатите започнат да се влошават. Ако Съндърланд не намери начин да прекъсне негативната серия, дори доскорошният любимец на феновете може да се окаже застрашен от уволнение.
Кой ще падне първи?
На този етап четирима мениджъри изглеждат особено уязвими, но причините за проблемите им са различни. Майкъл Карик страда от липсата на дисциплина и ясна игрова идентичност в Манчестър Юнайтед. Оливер Гласнер не успява да превърне добрите статистически показатели на Нотингам Форест в резултати. Пиер Саж трябва да се справя с тежки кадрови проблеми и недостатъчно стабилна организация в Кристъл Палас, докато Режис льо Бри се опитва да възроди отбор, чиито противници вече са намерили начин да неутрализират основните му оръжия.
Най-сериозното предупреждение обаче идва от самата Висша лига. През този сезон изглежда, че няма отбори, които предварително да могат да бъдат определени като сигурни изпадащи. Конкуренцията е толкова голяма, че дори клуб с бюджета и историята на Манчестър Юнайтед не може да разчита, че ще завърши над поне три съперника само благодарение на името си. Това прави всяка следваща среща изключително важна, а търпението на клубните ръководства вероятно ще намалява с всеки изминал кръг.
В горната част на класирането ситуацията също обещава огромна интрига. Поражението на Манчестър Сити от Брайтън отвори възможност пред Арсенал да излезе на първото място. За целта лондончани трябва да спечелят или да завършат наравно срещу Ливърпул на „Анфийлд“ в неделя. „Гражданите“ вече допуснаха две поредни поражения в първенството – първо срещу Астън Вила, а след това срещу Брайтън, което показва, че и лидерът не е застрахован от трудни периоди.
Кръгът ще завърши в понеделник с двубоя между Нюкасъл и Евертън, които заемат съответно 14-о и 12-о място в класирането. Само няколко дни по-рано двата отбора се срещнаха за Купата на Лигата, когато Евертън постигна победа с 3:1 на своя стадион. Сега Нюкасъл ще има възможност да потърси реванш пред собствените си привърженици.
След девет кръга Висшата лига вече предложи няколко изненадващи сюжетни линии. Брайтън се превръща в символ на правилното управление, добрата селекция и търпението към треньора, докато Манчестър Юнайтед продължава да демонстрира колко опасни могат да бъдат постоянните промени без ясна стратегия. Разликата между двата клуба е огромна като история и финансови възможности, но на терена в момента по-силният изглежда малкият клуб от южния бряг.
А що се отнася до битката за треньорско оцеляване, развръзката вероятно няма да закъснее. При сегашното развитие на събитията Майкъл Карик, Оливер Гласнер и Пиер Саж изглеждат най-близо до уволнението, докато Режис льо Бри все още може да разчита на заслугите си от миналия сезон. Но ако има нещо, което английският футбол доказва всяка седмица, то е, че репутацията и миналите успехи не гарантират нищо. Особено когато отборът ти е на няколко точки от последното място, а всяка следваща загуба може да се окаже последната капка в търпението на собствениците.
