Най-важното от 1:0 над Кайрат не е само резултатът. Не е и рикошетът, който превърна удара на Сержиньо в неспасяем в последните секунди. Най-важното е, че Левски показа нещо, което отдавна не бяхме виждали от него на такава фаза в Европа – може да играе и като фаворит. И не само според букмейкърите. На терена също.
Това е съществената разлика. „Сините“ вече ни научиха, че са способни да бъдат опасен аутсайдер, да изненадат по-силен съперник, да оцелеят в труден реванш или да измъкнат резултат с характер. Но съвсем друго е да излезеш срещу отбор, който само преди година е бил в основната фаза на Шампионската лига, да знаеш, че от теб се очаква да атакуваш и да спечелиш, и въпреки това да запазиш спокойствие. Отборът на Хулио Веласкес го направи и демонстрира своето развитие.
Испанският треньор отново имаше своя стратегия, която сработи, макар и трудно. Левски не се хвърли безразсъдно напред, не се поддаде на нервност, когато атаките не се получаваха и не започна да губи структурата си. Това вече го видяхме срещу Борац и Университатя. „Сините“ все по-често изглеждат като отбор, който разбира, че европейските мачове не се печелят непременно с най-красивия футбол, а с правилните решения в правилните моменти. А Кайрат е особено труден тест. Казахстанците очевидно са майстори на защитата. Те знаят как да ограничават пространствата, как да играят компактно и как да променят начина си на бранене според ситуацията. Срещу Омония също демонстрираха тази способност и в общи линии елиминара кипърците заради червените картони, които те получиха.
На „Герена“ Кайрат започна с 5-4-1. След почивката премина на 4-4-2, но без да променя основната си идея – сигурност на първо място. Просто линиите бяха изнесени по-високо. Това доведе до онези петнайсетина минути, в които Левски се луташе и трудно намираше начин да развива атаките си.
И тук трябва да се отчете още един проблем – липсата на Акрам Бурас. Без него на „сините“ им липсваше част от динамиката и креативността в средата на терена. Топката беше тяхна, територията също, но не достигаше онзи последен импулс, който да изостри атаката. Сула внесе подобрение след включването си, но срещу толкова добре организирана защита това трудно можеше да бъде достатъчно.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
