П ролетният сезон за Левски започна по много добър начин, почти отличен. Четири победи и едно равенство в първите пет мача е превъзходен резултат, за отбор, който разпродаде някои от най-добрите си футболисти през зимната пауза, а други изпрати да тренират с втория отбор. В момента тимът на Николай Костов е в много добра позиция за атака на тройката на Първа лига. Нещо, което бе крайно съмнително в края на есенния сезон. Извън добрите резултати и възходът в играта на „сините“, се вижда и огромната подкрепа на феновете – пълни стадиони в Пазарджик и Велико Търново, страхотна атмосфера на „Герена“. И точно в този момент от „Герена“ не пропуснаха да ни напомнят, че са царе да си създават главоболия в най-неподходящия и ненужен момент. „Левски е много симпатичен клуб в желанието си сам да си създава проблеми“, каза преди време бившият изпълнителен директор Павел Колев след напускането си. Точно това се случи в дните около мача с Етър. Ни в клин, ни в ръкав, откъм Долината на глинените гърнета се появиха информации, че шефовете търсят...вратар. Търсят вратар в момент, в който титулярният страж Пламен Андреев за пет мача е допуснал точно 1 гол. На пръв поглед формулировката „конкурент на Пламен Андреев“ звучи добре. Ясно е, че Ники Михайлов вече не може да изпълнява тази роля. Иван Андонов е напълно непознат за фенове и очевидно има да изяде много торби със сол, докато стигне нивото на Пламен. И естествено изниква въпрос – какво търси Левски? Конкурент или направо заместник на Андреев? И кому е нужно това? Да оставим настрана чисто футболните качества на Андреев. Но той притежава нещо, което е абсолютно задължително за вратар в Левски – биволски нерви.
През миналата есен срещу
него се изля брутален хейт,
най-вече от страна на феновете на Левски заради равенството 1:1 с ЦСКА. Изравнителният гол на Линдсет дойде след грешка едновременно на вратаря и на Кристиян Димитров. Но хейтът бе именно срещу вратаря, не срещу Димитров. Може би и заради мача с „червените“ от последния кръг на миналия сезон, когато Хайнц и Назон наказаха два пъти негови грешки. Андреев обаче издържа нападките и обидите, и двата пъти. И продължи да пази, без да му мигне окото.
Големият въпрос сега е защо в Левски търсят още един човек на този иначе много деликатен пост? Ако Николай Костов няма пълно доверие на вратаря си, не е ли добре да му го каже лично и да се мотивира? Да каже – психически не е устойчив, колеблив в решителни моменти, не играе добре с крака. Каквото и да е, но поне футболистът да знае истината, а не да научава нещата от медиите. Изобщо, историята на Пламен Андреев на „Герена“ е еманация на цялостната вътрешна политика в клуба и на атмосферата в него в последните години. Факт е, че никой ръководен фактор не го защити публично от нападките в социалните мрежи. Единствено това направи съотборникът му Патрик-Габриел Галчев, също юноша на Левски и също понесъл много незаслужени хули и обиди. Направиха го и хора, които нямат нищо общо с Левски, като например селекционерът на младежкия национален тим Александър Димитров. В последните години немалко вратари, юноши на Левски, буквално сринаха кариерите си на „Герена“. Именно заради това, че не издържаха на напрежението, натиска и липсата на подкрепа от ръководството. На прима виста може да изброим Николай Кръстев, Георги Георгиев, Александър Любенов, Цветан Димитров и сегашния треньор на вратарите Божидар Митрев. Последният почти бе изгонен с камъни от „Герена“ след един бараж с Верея. И да да не попадне и Пламен Андреев в този списък, е добре Левски да не му създава излишно напрежение и да го кара да се чувства ненужен. ДОБРИ КОЖУХАРОВ
