О т няколко седмици на „Армията“ ври и кипи. И кога ли не е било така през последните много години? Нищо ново? Не! Новото е, че „Червена България“ изчерпи своето търпение и толерантност към „Ганчев и сие“.
След умопомрачителната равносметка от поредната провалена - и този път унизителна за нас – футболна година, след демонстративното гаменско поведение на футболистите на ЦСКА на финала за Купата на България, остана само омерзение. Знаете ли, приятели, в киното има ситуация, наречена „Mexican Standоff“ - това е, когато и двамата актьори са насочили заредено оръжие един срещу друг. Тук няма да има победител. Дръпнеш ли спусъка, ти също си мъртъв. Но нека оставим киното настрана. Днес ние,
цесекарите сме насочили своето „оръжие“
към една клика, която ни доведе до най-мрачните прогнози. Да сме вечно втори. Незабележими! Примирени със „зеленото“ господство. Победата и шампионската титла да не са „на всяка цена“ за нас… Тези отсреща пък са насочили своето „оръжие“ към нас с аргумента „Ако не сме ние - ЦСКА ще фалира.“
Много е трудно днес да намерим верния тон, с който да комуникираме с тези петима души от Ловеч, които „управляват“ клуба. Те дойдоха с надежда. Дадохме им цялото си търпение и толерантност. Аз лично бях човекът, който обикаляше телевизиите и пропагандираше, че „оранжевото“ не е станало „червено“. Че трябва да вдигнем паметник на Гриша Ганчев - „Спасителя“. За което не дължа извинение на цесекарската общност. Така съм мислел и чувствал, така съм говорил.
Когато обаче гледах т.нар. интервю с Ганчев онзи ден, останах с впечатлението, че това е един много уморен и незаинтересован човек. Поне така се държеше. Случва се в живота! Всички в един момент се уморяваме. Но след всичко, което ние изтърпяхме в последните години - подигравките, „Литекс“, гаврите с любимия клуб, очаквах
поне едно простичко извинение!
Не половинчато признание за някакви си допуснати грешки. Всички грешим! Но едно извинение: „Армейци, извинете! Ваш Гриша Ганчев…..“
Не! Просто изсмукани от пръстите отговори с общи и познати приказки и с надменност. С презрение! Той, от висотата на своето положение, не искал „на всяка цена“ да става шампион.
Ето това няма как да подминем. Тук ще напомня, че няма човек, партия или власт, която да успя да „изчегърта“ армейския дух от футболния глобус, не само в България! Ползвам този глагол на Слави Трифонов, защото всичко друго вече е пробвано: заличаване, фалиране, закриване, нелицензиране и т.н. Никой не е успял и
няма да успее да промени генетиката на цесекарите
или шампиони, или нищо! Е, точно това не го разбраха от петорката!
Това ръководство – умишлено или не – е поело по много хлъзгав път. Пътят на изчегъртването. Но няма да им се получи. Изгониха ни от стадиона. Изчезнаха оттам и ветераните. Заличава се живата ни история. Само с козметичен ремонт на музея на „Армията“ няма как да запазиш идеята, да предадеш любовта към ЦСКА на децата ни.
Ето я голямата беля - няма приемственост. Бурени и тръни растат по трибуните вместо нашите деца и внуци да се радват и да пеят „армейски“ песни там. Опорки (любима дума на г-н Ганчев) за
нов стадион - кому е нужен
при тази ситуация!?
С всеки изминал сезон семейството „ЦСКА“ се лишава от свежа и млада кръв. Дечицата стават „зелени“, „сини“ или никакви… Но не и „червени“. Кой ще пее песните от сектор Г след 10 години? Изобщо в управляващата клика кой мисли в тази посока? И кое пречи новият стадион да не пречи на резултатите на терена?
Процесите на тотална деградация на „армейския“ дух, на разединението, на заличаването на „червената“ памет са вече разпознаваеми. И са в напреднал стадий, скъпи цесекари!
В този смисъл искам съвсем добронамерено да призова г-н Гриша Данаилов Ганчев:
Господин Ганчев – този път реагирайте! Знаем, че не е лесно да се управлява клуб като нашия, трудни сме цесекарите. Но Ви моля да промените отношението си към нас, да докажете, че осъзнавате, че без нас – Великата армейска публика, сте… нищо и половина! Да, ЦСКА има нужда от вас и от Вашите пари. Но и Вие имате нужда от нас и от „кибиците“, както ги нарекохте в интервюто. Надменността и презрението водят до надменност и презрение. Да, сигурно имате повод да сте обиден на цесекарите! Вложили сте огромни пари, реабилитирахте емблемата... Но дотам! Ние също имаме поводи да сме обидени. И то какви! Всеки носи своята си правда.
Аз не приемам
тоталното отрицание на всичко, което сте направил в ЦСКА
Но не приемам и позицията Ви на безпогрешен, всичко знаещ по-добре от другите футболен деятел, на „спортен джентълмен“, когато срещу ЦСКА от години се „стреля“ с НЕ-футболни оръжия!
Какво ще се случи с ЦСКА в обозримото бъдеще, не е никак ясно. „Мексиканският стендоф“ е активиран. Изправихме се един срещу друг. Което е много тъжно. Защото, Гриша, повярвахме в теб! Как само повярвахме…
А днес?
P.S. Колкото до стадиона: след като процедурата е толкова дълга и тежка – дайте знак, ще се съберем една неделя и ще почистим дома си. По-добре бедно и чисто, отколкото бурени и разруха! Това поне няма да ви струва и лев дори!
Автор: НИКОЛАЙ ДОНЧЕВ, бивш административен директор на ЦСКА в периода 2002-2003 г.
Мач Телеграф
