К огато Томас Бролин напускаше стадион „Луиджи Ферарис“ в Генуа с наведена глава, сигурно се е чудил защо всичко отиде по дяволите. Датата беше 20 юни 1990 г., а Швеция току-що загуба и третия си мач от групата срещу Коста Рика и за пръв път в историята си отпадна от световното първенство без да вземе нито една точка. Четири години по-късно на Мондиал 1994 Бролин все още беше ключов футболист на „тре крунур“, когато те получиха възможност да се реваншират за италианския си провал. Новият селекционерът Томи Свенсон, който смени Оле Нордин не си губеше времето. Той включи в състава, пренебрегвания от предшественика му Мартин Далин. Кенет Андерсон пък се завърна в отбора и допълнително засили атаката
За Андерсон, искрата, която тласна Швеция нагоре, не беше победата им с 3:1 над Русия или равенството 1:1 с Бразилия в групата, нито дори късният му изравнителен гол срещу Румъния на четвъртфиналите, а равенство им на старта срещу Камерун.
„Трябва да разберете, че половината от отбора ни бе загубил три пъти пъти с 1:2 през 1990 г., а срещу Камерун отново изоставахме със същия резултат. За мен моментът, който промени всичко, беше, когато Мартин (б.р. Далин) изравни за 2:2“, спомня си днес Андерсон.
Впечатлен от участието му срещу Камерун и най-вече от отношението му по време на тренировките, Свенсон бързо постигна втория си майсторски удар, намирайки начин да го комбинира с Далин и Бролин, за да сглоби, което ще остане в историята на шведския футбол, дори това да означаваше промяна в предпочитаната им постройка 4-2-2-2. „Свенсон промени начина си на игра. Да постави Бролин на крилото беше рисковано. Но той беше много модерен, защото по това време повечето треньори работеха с фиксирана система на игра. Но Томи адаптираше стила към футболистите, с които разполагаше. Беше много смел и много умен.“
Бролин първоначално не искаше да се откаже от дуета си Далин, но скоро бе успокоен не от треньора си, а от неуморния десен бек Роланд Нилсон, един от оцелелите от злополучната кампания от 1990 г. „Томас не искаше да играе като традиционно крило, но Нилсон му каза да не се тревожи за защитната страна на играта, така че Бролин действаше по-скоро като свободен номер 10, само че малко по-широко. Това беше гениално решение от Томи“.
А после тримата мускетари се развихриха. „В крайна сметка аз вкарах пет гола, Далин четири, а Бролин три. Томас дори беше избран в отбора на турнира, така че всичко се получи перфектно“.
Мнозина предполагаха, че шведите са открили някаква телепатична връзка между Андерсон и Далин в атака. „Понякога хората питат как успяхме да играем толкова добре заедно, след като се срещнахме едва в националния отбор, но отговорът е прост - познавах Мартин от 15-годишен. Бяхме заедно в младежките национални отбори, после при младежите до 21 години и дори служихме заедно в армията“, разказва Андерсон.„
Два от четирите гола на Далин през 1994 г. дойдоха след асистенции на Андерсон. Той прекара сезон 1993-94 под наем в Лил и бе нещо повече от стандартния таран. „В началото не бях добър във въздуха, но бях бърз. Дори играе на фланга, почти като крило. Чак по-късно станах истинска деветка“, спомня си той.
Още четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
