България успя да си го върне на Гибралтар след онова меко казано срамно равенство като гост и победи с 5:1. Време беше да се покаже хъс, желание и характер на терена, нещо което не се беше случвало от дълго време. Някои ще кажат, че сме извадили на „умряло куче нож“, но поне взехме победа и то със солидно представяне над „футболното джудже“. Най-малките фенове на играта вероятно дори не си спомнят кога запоследно България е успявала да вкара 5 или повече гола в един мач. Е да, имало е и такива срещи, последно преди почти десет години вече „лъвовете“ се наложиха над Малта с 6:0 на стадион "Васил Левски". Дали трикольорите стъпиха на правилния път или не - ще разберем скоро. Сега предстои далеч по-тежък двубой срещу много по-труден противник в лицето на Северна Македония.
Преди всичко обаче да обърнем внимание на това, което се случи в петък вечер на стадиона в Разград. Капитанът Кирил Десподов и компания излязоха с ясна идея какво трябва да направят и имаха готов план как да стигнат до вратата на Дейл Колинг. Нещо, което в първата среща с този противник, не се забеляза или се видя, но само на моменти. Амбицирани да измият срама от онзи мач, момчетата на Младен Кръстаич не оставиха никакви шансове на гостите, които стигнаха до гол в нашата врата след корнер и така минути, след като бяхме повели - стана 1:1. В този миг със сигурност много хора са си каза „пак оплескахме нещата“, но футболистите се вдигнаха и качиха скромният си опонент на петица. Попадението, което допуснахме, трябва да светне лампичката на треньорите и играчите. В понеделник нашата врата ще бъде далеч по-често атакувана и всяка грешка може да е фатална. В общи линии нашите играят за честта си. А когато дойде този момент, идва и вероятно най-важната и тежка битка. Да, когато играчите не показват нищо, са заслужено критикувани, но в случая можем да им кажем едно - Браво! В никакъв случай след този успех не бива да политат в облаците, защото ако след няколко дни, не покажат същото желание и старание, пак ще бъдат изравнени със земята и отново ще е напълно заслужено. Но едно друго нещо е много важно да се случи сега, а именно това играчите да усетят емоцията и да върнат желанието си да играят с националната фланелка. Защото в един момент изглеждаше така, че сякаш това да играеш за България беше някаква агония. Разбира се, още сме много далеч от това да кажем - ето, те буквално се забавляват на терена, а и класата ни едва ли ще ни позволи скоро да го направим, но поне трябва да върнат усмивката по лицата на феновете и да се стараят на игрището, когато носят цветовете на България. Хората трябва да видят и почувстват това и отново ще се върнат на стадионите с българското знаме в ръце и виковете „Българи юнаци!“. Дотогава вероятно ще мине доста време, но то трябва да се даде на Кръстаич и футболистите. На свой ред сръбският специалист е длъжен да изгради ядро от играчи. Нещо, което не се забелязваше, че го има в последната година, дори повече. Кои са те на този етап знае вероятно само селекционерът и хората от щаба му.
В отбора обаче онази вечер дебют направиха цели петима, а един от тях Марин Петков реализира и петото попадение във вратата на безпомощно гледащите играчи, дошли от Гибралтар. Младокът определено може да се превърне в нужния класен нападател, времето е пред него. Кирил Десподов игра на обичайното си високо ниво и също подпечата представянето си с гол. Закотвеният на пейката в клубният си отбор Монца Валентин Антов изигра цял мач, нещо което рядко му се случва напоследък и отново показа, че има нюх към гола и е сред най-добре пласиращите се играчи в момента в националния. Ради Кирилов, диригентът на нашето нападение, показа за пореден път класата си и се отчете с гол и асистенци. Със същите показатели ще се запомни и друг от Левски – Илиян Стефанов, който също направи силен двубой. И така, най-общо казано, „лъвът“ се събуди след дълъг сън. Дали обаче ще продължи в този ритъм или в понеделник пак ще задреме - предстои да разберем.
Още коментари и анализи четете на страниците на "Мач Телеграф"
